Мейдей

— Вашият пилот може да откаже да се подчини. — Все още не можеше да реши каква точно реакция от страна на Матос би предпочел.

— Съвсем скоро ще разберем. — Слоун отново погледна листа пред себе си.

При сегашното състояние на нещата той можеше да бъде обвинен в престъпна небрежност и неизпълнение на служебните си задължения. Ако обаче издаде тази заповед и Матос, отказвайки да се подчини, докладва пред по-висшестоящите инстанции, щеше да бъде изправен пред съда и обвинен в опит за убийство.

Хенингс се приближи още повече и погледна към изписания лист.

— Той може да реши, че заповедта е незаконна. Може да докладва за… нас.

— Адмирале — отвърна Слоун, — при съвременните условия ние постоянно сме изправени пред необходимостта да прикриваме всевъзможни проблеми, породени от расови противоречия, от липса на морални принципи и здрави нравствени устои, от нерегламентирани хетеросексуални и хомосексуални контакти, в резултат на което отдавна сме се превърнали в царе на измамата и истински еталони за политическа целесъобразност. Наложи се да излъжем дори за оная жена, пилот на изтребител, и да представим смъртта й като резултат от техническа повреда на самолета, макар да знаехме, че е починала от инфаркт. Всички ние вече сме затънали до шия в лайната, които ни натресоха. Големите шефове във Вашингтон искат ние да лъжем вместо тях. Така че няма нищо страшно, ако понякога лъжем и заради себе си. — Слоун замълча за миг, а след това додаде: — Матос, подобно на всеки друг офицер от нещастния ни флот, чудесно разбира всичко това. И единствения доклад, който ще представи, ще бъде докладът, написан от мен и подписан от него. Гарантирам за това.

Истината обаче бе, че Слоун не беше съвсем сигурен в Матос. Докато наблюдаваше Хенингс обаче, изпита почти пълна увереност, че думите му са попаднали право в целта. Слоун прекрасно знаеше на коя струна от душата на възрастния мъж да посвири.

Хенингс не каза нищо в отговор.

Слоун насочи мислите си към Матос. Той би могъл да се превърне в проблем, макар че Слоун не възнамеряваше да му остави време за размисъл. Матос щеше да изслуша заповедта и да се подчини автоматично. Мозъкът му щеше да приеме разпореждането като спуснато от самия Господ. Слоун вярваше, че силата на всеки командир се крие в умението му да се държи като Бог. Повечето хора предпочитат някой да им нарежда какво да правят.

В помещението се чу слаб звън и Слоун погледна часовника. Показваше 00:00. Слоун взе микрофона. Хенингс искаше да спечели още малко време.

— Чудя се дали ще сложим край на тази трагедия, като погребем грешката си в океана. Мъртвите често намират начин да ни отмъстят за смъртта си.

— Не се опитвайте да ме плашите с призраци, адмирале! Но ако обвиненията, които сипете върху мен, ви карат да се чувствате по-добре, продължавайте. Нямам нищо против. И не ми пука. Искам единствено да свърша тази работа докрай.

Лицето на Хенингс пламна от гняв. Даваше си сметка, че Слоун е на ръба и затова се въздържа да му отговори. Слоун несъмнено бе човек без никакъв морал. Но онова, което не даваше мира на Хенингс, бе прозрението, че и той самият не е много… изобщо не е по-добър от него. Изборът, пред който бяха изправени, не бе съвсем същия като онзи, с който се е сблъскал капитанът, потопил Мърсър. И Хенингс го знаеше. Да, по-лесно беше да обвини Джеймс Слоун. Но Хенингс разбираше, че това не е достатъчно. Защото той не се опитваше да го възпре. Вдигна очи и го погледна.

— Направете каквото трябва.

— Правя го, адмирале.

Слоун се присегна над електронния панел и включи предавателя. Провери мощността, а след това се увери, че кодиращото устройство работи нормално. Без него не би се осмелил да изпрати съобщение с подобно съдържание. За всички подслушвателни устройства в света думите, произнесени от капитан трети ранг Джеймс Слоун, щяха да прозвучат като лишена от смисъл какофония от звуци. Лейтенант Питър Матос обаче щеше да чуе всяка изречена думичка. Силно и ясно.

— Полет три-четири-седем, чуваш ли ме? — Слоун погледна говорителя и изчака отговора.

— Слушам, База. Тук полет три-четири-седем. Приемам.

Слоун дълбоко си пое дъх и се изкашля.

— Лейтенант Матос, говори капитан трети ранг Слоун. — Той замълча за момент.

— Слушам, господин капитан.

— След като се консултирахме с главнокомандващите на най-високо ниво, те ни посъветваха да предприемем действия, които ще изискват изключителни летателни умения и смелост от ваша страна. Проблемът, пред който сме изправени, се усложнява допълнително и от други, външни фактори, които са извън нашия контрол. Ще ви запозная с подробностите, когато се върнете на кораба. Най-важен за нас е фактът, че вината за трагичния инцидент не е наша. Свръхзвуковият самолет Стратън се е отклонил от курса си, без да докладва за промяната в местоположението си. Как ме чуваш?

— Чувам ви съвсем ясно. Продължавайте.