Мейдей

Погледна индикатора за горивото. По-малко от половин резервоар. Хвърли поглед на компаса. С всяка изминала минута се отдалечаваше все повече от Нимитц. Всяка минута забавяне щеше да удължи обратния му полет към базата. Отново погледна часовника си. Вече бяха изтекли три минути. Отчаяно му се искаше в следващите няколко минути да приключи с тази мисия. По-

вече от всичко на света искаше да се върне и да се отпусне на койката си на борда на Нимитц. Самолетоносачът беше неговият дом — той искаше да се прибере у дома.

Без повече размишления Матос започна маневра, която да му осигури по-добро положение за изстрелване на ракетата.

Умът му вече бе изцяло зает с подготовката за трудния изстрел. Техническите проблеми бяха много. Изоставеният Стратън представляваше голяма и стабилна мишена, но размерите му сами по себе си бяха проблем. Колко ли такива ракети без бойни глави щяха да са нужни за свалянето му? Първата не бе успяла да го свали. А той разполагаше само с още една. Представи си корида и бика, застанал на средата на арената със стърчащи от тялото му копия и кинжали.

Ракетата Феникс щеше да уцели този Стратън. Това не представляваше никакъв проблем. Ракетата щеше да го намери сама. Тя обаче трябваше да попадне на точно определено място. Налагаше се Матос внимателно да изчисли всичко.

Разрешението на проблема само се набиваше на очи. Трябваше да прелети близо до кабината и да изстреля ракетата право в целта. Можеше да извърши подобна маневра без особен риск за изтребителя, защото ракетата нямаше бойна глава. След изстрелването й щеше бързо да се отдалечи от самолета и да завие обратно. Ракетата щеше да порази кабината, преди още модерната й направляваща система да успее да промени курса й, за да я насочи към средната част на самолетния корпус. Матос се усмихна едва-едва. Щеше да надхитри конструкторите на оръжието. Щеше да се окаже, че пилотът все пак разполага с начини да контролира ракетата.

Матос знаеше, че едва ли ще успее да осигури максимално благоприятен ъгъл за стрелба. Плъзна изтребителя покрай щирборда на лайнера. Малката сянка на военния изтребител премина по блестящата сребриста повърхност на огромния самолет. Матос погледна надолу. При нормални условия би било добре да се осигури пълна видимост на целта, но сега си даде сметка, че един изстрел от този ъгъл би бил твърде рискован. Съществуваше опасност да пропусне целта поради необходимостта да лети в близост до самолета и едновременно с това да изстреля ръчно ракетата.

Той се изкачи над свръхзвуковия Стратън и изостана на стотина ярда зад опашката му. Изстрелът ще бъде произведен вертикално — изтребителят ще застане на дванадесет часа и ракетата ще порази кабината и салона на горния етаж. Ъгълът трябваше да е така изчислен, че ракетата да пробие покрива на салона, да мине през кабината и да излезе през носа. По този начин щеше да унищожи напълно механизмите за управление на самолета. Матос протегна ръка към ръчния визьор и го постави на мястото му. Погледна през него. Кръстчето на мерника се местеше непрекъснато, докато двата самолета променяха относителното си местоположение. Опитните и обиграни ръце на Матос се заловиха с контролните уреди на изтребителя и съвсем скоро самолетът застана на мушката му. Горната част на кабината и салонът изпълниха визьора. Центърът на мерника бе кацнал над изпъкналия купол на горния салон.

Матос спусна ръка и, без да сваля очи от мишената, завъртя предпазния ключ. След това ръката му се плъзна хоризонтално и пръстът му легна върху бутона за изстрелване. Пое си дълбоко дъх и леко бутна напред контролния лост на своя F-18. Изтребителят се приближи. Центърът на мерника не помръдваше, кацнал върху купола на самолета. Високата опашка на лайнера стърчеше пред погледа на Матос. Щеше да изстреля ракетата в мига, в който прелети над опашката. Прецени, че от опашката до купола има почти двеста фута разстояние, което беше напълно достатъчно. Ако се приближи повече, изтребителят щеше да бъде застрашен от хвърчащите отломки от пътническия лайнер. Освен това удареният самолет би могъл да се завърти и тогава крилото му щеше да удари изтребителя. Той погледна през визьора. Тридесет фута до опашката. Никога преди не бе летял толкова близо до такъв огромен самолет. Двадесет фута. Гигантският Стратън се простираше под него като палуба на самолетоносач. Десет фута. Можеше вече да различи нитовете по опашката. Сърцето му започна да бие по-силно.

Носът на изтребителя F-18 излезе над опашката на пътническия Стратън. Центърът на мерника беше точно по средата на сребристия купол. Матос присви очи, заслепен от блясъка на сребристия корпус. Издиша дълбоко и притисна пръст към бутона за стрелба.

* * *

Джон Бери изпитваше огромно желание да започне маневрата, но, кой знае защо, не предприемаше нищо. Обходи с поглед приборите, опитвайки се да си придаде вид на човек, който върши нещо наистина важно.

— Джон?

— Какво?

Шарън Крендъл изглеждаше притеснена.

— Нещо не е наред ли?