Мейдей

— Бяхме информирани, че от физиологична гледна точка е напълно невъзможно на борда на самолета да има оцелели, предвид височинната декомпресия, причинена от сблъсъка. Проблемът, който трябва да разрешим сега, е свързан с неутрализирането на този самолет, останал без пътници и екипаж. Той представлява заплаха както за морската, така и за въздушната навигация и тази заплаха трябва да бъде елиминирана. Само пилот с вашите лични качества и професионални умения би могъл да изпълни подобна задача.

— Исусе! — промърмори Хенингс. Слоун бързо възобнови тирадата си.

— Изчакай за момент.

Обърна се на стола и яростно изгледа Хенингс, макар дълбоко в душата си да изпитваше благодарност заради наложеното му кратко прекъсване. Няколко секунди мълчание щяха да се отразят добре на Матос.

Хенингс се наведе напред към Слоун.

— Би трябвало да бъдете напълно откровен с него — рече тихо Хенингс. — Кажете му, че от него се иска да унищожи проклетото доказателство. Кажете му, че искате да свали шибания самолет и да не си тръгва оттам, преди да се е уверил, че е потънал. Кажете му също, че е напълно възможно на борда да има оцелели, които вече може да са изпратили сигнал за помощ. Длъжен сте да му кажете всичко това, капитане.

Слоун хвърли един леден поглед по посока на Хенингс и заговори през стиснати зъби.

— Не ставайте глупак! Опитвам се да направя нещата по-лесни за него, а не по-трудни. Последното шибано нещо, което му трябва в момента, е истината.

Истината — изръмжа Слоун — е, че Матос е виновен за цялата тази бъркотия. — Той се извърна отново към микрофона. — Добре, лейтенант, току-що получихме окончателна санкция за операцията. — Той вдигна листа с написания текст и забеляза, че ръцете му треперят. Нещо необичайно за него. — Ти трябва да изстреляш останалата ти ракета по такъв начин, че да извадиш от строя автопилота на свръхзвуковия Стратън. Тъй като ракетата не е снабдена с бойна глава, единственият начин да изпълниш задачата е чрез пряко попадение в кабината на обезлюдения самолет. Точността на един такъв изстрел надвишава многократно уменията, на които си бил обучен. Тази задача е много по-трудна от всяка друга мисия, в която някога си участвал. Всички ние разчитаме на теб и се молим да успееш. — Слоун замълча за миг. — Не бързай, но се постарай да изпълниш заповедта в рамките на следващите няколко минути. Желая ти късмет, Питър. Потвърди, че си разбрал заповедта.

В малкото помещение надвисна мълчание. Слоун демонстративно стисна палци за късмет.

Хенингс си помисли, че през целия си живот не бе ставал свидетел на толкова гнусно и отвратително деяние. Обърна се и се приближи до прозорчето. Може би лейтенант Питър Матос, който и да беше той, щеше да прояви повече морална сила от тях двамата.

Радиото изпука. Хенингс извърна глава към говорителя.

— Разбрано, База. Пристъпвам към изпълнение на новата мисия. Край.

Слоун се облегна назад. По навик нагласи часовника за обратно броене на пет минути и зачака.

Хенингс усети, че в едното му око се събира сълза, и побърза да я изтрие, преди Слоун да е забелязал.

* * *

Питър Матос впери невиждащ поглед през предното стъкло на своя F-18. Отговорил бе на получената заповед напълно автоматично. Сега обаче започваше да проумява истинското измерение на онова, което трябваше да извърши. Погледна часовника на таблото, след което понечи да натисне бутона за радиовръзка. И какъв точно въпрос щеше да зададе на капитан трети ранг Слоун? Останало ли бе нещо неизяснено? Не и по отношение на неговата роля в тази мисия. Той отдръпна ръката си от радиобутона и я отпусна безжизнено край тялото си.

Погледна през стъклото на кабината. Свръхзвуковият Стратън 797 поддържаше курса и височината, на която летеше, с непогрешима прецизност. Прецизност, недостижима за никой пилот. Матос продължи да наблюдава самолета в продължение на цяла минута. Остана доволен от заключението, че лайнерът наистина се управлява от компютризиран автопилот.

Матос се облегна назад. Предишните заповеди на капитан трети ранг Слоун не бяха особено свързани и последователни. Матос обаче бе сигурен, че Слоун е намислил нещо. И дълбоко в душата си знаеше какво е то. Но дори и сега, когато вече бе получил заповедта за унищожаването на самолета, Матос все още не можеше да повярва напълно, че това наистина се случва.

Той разгледа възможните алтернативи, пред които бе изправен. Осъзна, че не съществува лесно и безболезнено решение на проблема. Фактите бяха ясни — самолетът Стратън се е отклонил от курса си без предупреждение, всички на борда му бяха мъртви, самолетът представляваше заплаха за навигацията и големите началници искаха той да бъде свален. Просто и ясно. От него се искаше само да изпълни заповедите. Те щяха да се погрижат за всичко останало. Щяха да се погрижат и за Питър Матос, след като той изпълни мисията.