Мейдей

— Да, сър. Докладваха за местоположението си при последното осъвременяване на данните за количеството гориво и общото състояние на полета. — Той се приближи до друг компютър и извика някакви данни на екрана. — Докладът е отпреди час и половина, но въз основа на съобщените координати бих могъл да изчисля вероятния курс и изминатото разстояние, като взема предвид и новите данни. — Той посочи с ръка видеоекрана. — Вероятно няма да мога да установя местоположението им с абсолютна точност, но все ще е нещо повече от това, с което разполагаме в момента.

— Направи го — разпореди се Милър.

Брустър кимна и си записа данните от сигнала за помощ на Полет 52.

— Едно нещо е сигурно — отбеляза той, след като свърши. — Летят в погрешна посока. — Обърна се и излезе от стаята.

— Уместна забележка — подхвърли Евънс.

— Да — студено се съгласи Милър. Разбираше, че е изправен пред необходимостта да вземе бързо решение.

— Може би трябва да им кажеш да завият и да поемат обратно към дома — предложи Евънс.

Милър не сваляше поглед от екрана. За случай като този не съществуваха писани правила. Въпреки многогодишния си стаж и натрупан опит той никога преди не се бе сблъсквал с нещо подобно. В момента можеше да мисли единствено за последиците от този инцидент за самия него, за самолета, за екипажа и пътниците му.

— Той е само един любител пилот. Би могъл да изгуби контрол върху машината по време на завоя. — Милър започна да барабани с пръсти по конзолата. — Не е нужно веднага да вземаме решение. Можем да ги оставим да летят на автопилот, докато установим местоположението им. Може пък пилотите да дойдат в съзнание. Чудя се кой ли от тримата е мъртъв — додаде.

Евънс удари с юмрук по конзолата.

— По дяволите, Джак! Нямаме никаква представа с колко гориво разполагат, а знаем със сигурност, че летят в погрешна посока. Насочили са се към Северния ледовит океан. Или може би към Сибир. Длъжни сме да ги накараме да завият обратно, преди да са стигнали до точката, от която няма да има връщане назад.

Милър поклати глава.

— Пилотът докладва, че резервоарите са пълни до половината. Това е напълно достатъчно, за да ги върнем дотук или до някое летище в Канада или Аляска. В момента не разполагаме с достатъчно информация, за да вземем най-доброто решение.

— Не можем да сме сигурни, че ще получим така нужната ни информация. Виж, Джак…

Евънс рязко замълча. Тормозът над стария Джак Милър отдавна се бе превърнал за него във вид забавление. Евънс обичаше да се заяжда с прекия си началник. Внезапно обаче си даде сметка, че в случая става дума за живота на много хора. Той никога преди не бе вземал толкова важно решение и реши, че не желае да поема отговорността за действията им в момент като този. Осъзна, че това е ужасна отговорност и най-после проумя, че Джак Милър в качеството си на старши диспечер вече години наред живее с мисълта, че някой ден може да се изправи пред необходимостта да решава съдбата на изпаднал в беда самолет.

— Постъпи както желаеш, Джак — тихо довърши той. — Ти си шефът.

Милър кимна.

— Имам нужда от повече информация.

Знаеше, че шефовете му ще пристигнат съвсем скоро. Знаеше също, че могат да го погледнат и да попитат: Джак, защо още не си ги накарал да завият, по дяволите? Исусе! Никак не му се искаше да създаде впечатлението, че умишлено се бави и протака. Това би означавало край на кариерата му. Но, от друга страна, не желаеше да действа импулсивно и прибързано. Имаше нужда от още факти. Колко опитен беше онзи пилот?

Колко сериозни бяха повредите на самолета? Колко гориво им оставаше? Къде се намираха?

Той погледна часовника. Шефовете щяха да започнат да пристигат съвсем скоро.

Брустър влетя в залата. Всички се обърнаха към него. Той започна доклада си веднага.

— Приблизителното местоположение на самолета е четиридесет и седем градуса десет минути северна ширина и сто шестдесет и осем градуса двадесет и седем минути западна дължина. Намират се на около две хиляди и петстотин мили. По приблизителни изчисления, базирани на последния доклад за количеството гориво и времето, изминало оттогава насам, смятам, че разполагат с гориво за още шест часа и петнадесет минути. След четиридесет и пет минути ще са се отдалечили на такова разстояние, че връщането на самолета до това летище ще е невъзможно. Възможно е да разполагат с малко повече или пък по-малко време в зависимост от ветровете. За щастие самолетът се движи със скорост, пестяща гориво на тази височина. Летателното време ще се удължи, ако се издигнат на по-голяма височина, но предполагам, че това е невъзможно щом самолетът е разхерметизиран. Искрено се надявам, че резервоарите с гориво не са засегнати. Ако обаче някой от тях е излязъл от строя — Брустър размаха листа във въздуха, — всичките тези изчисления не струват пукната пара.

Милър погледна видеомонитора. Последното съобщение, получено от Полет 52, все още стоеше там, изписано с бели букви върху тъмнозеления екран. Буквите сякаш пулсираха пред очите му и го подтикваха да предприеме нещо. Той се обърна към клавиатурата и написа кратко послание.