Мейдей

ЗНАЕТЕ ЛИ КЪДЕ СЕ НАМИРА КОНТРОЛНИЯТ МЕХАНИЗЪМ НА АВТОПИЛОТА, ОПРЕДЕЛЯЩ НАПРАВЛЕНИЕТО НА ПОЛЕТА?

Няколко секунди по-късно в залата иззвъня звънецът, сигнализиращ за пристигащ отговор.

ДА.

Присъстващите в залата възбудено обсъдиха отговора. Милър продължи да пише.

МОЖЕТЕ ЛИ ДА ОВЛАДЕЕТЕ САМОЛЕТА, АКО ЗА МОМЕНТ ИЗГУБИТЕ КОНТРОЛ ВЪРХУ НЕГО ИЛИ АКО АВТОПИЛОТЪТ ОТКАЖЕ? Звънецът иззвъня почти незабавно.

НЕ СЪМ СИГУРЕН.

Милър се завъртя на стола си и се обърна с лице към колегите си.

— Е?

Брустър заговори пръв.

— Бих оставил автопилота да осъществи завоя.

— Механизмите за управление на самолета може да са повредени — обади се един диспечер, застанал близо до вратата.

Милър започна да пише отново.

НЯКАКВИ ПРИЗНАЦИ, ЧЕ МЕХАНИЗМИТЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ СА ПОВРЕДЕНИ?

Този път измина цяла минута преди да получат отговор.

ДУПКА В КОРПУСА БЛИЗО ДО ПРЕДНИЯ РЪБ НА КРИЛОТО. ВТОРА ДУПКА ОТ ДРУГАТА СТРАНА. ОТВОРЪТ ОТ ДЯСНАТА СТРАНА Е ПО-ГОЛЯМ. НЕ СЕ ЗАБЕЛЯЗВАТ ВИДИМИ ПОВРЕДИ НА МЕХАНИЗМИТЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ.

Един от диспечерите се изкашля. — Рано или късно ще трябва да завие. Не можем да го инструктираме как да завърти копчето на автопилота. Ако изгуби контрол над самолета, няма да имаме време за уроци по летене. Така че никой не би могъл да му помогне оттук — дори и някой първокласен летец.

Няколко от колегите му кимнаха в знак на съгласие.

Евънс заговори с малко по-овладян глас.

— Мисля, че ще е добре, ако самолетът вече е завил и пътува насам, когато пристигнат началниците. Всичко останало ще зависи от тази маневра. Ако онзи човек не успее да я осъществи, тогава… — Гласът му постепенно заглъхна, той махна с ръка. Жест, който напомняше на падащ самолет.

Милър се вгледа в очите на всички присъстващи в залата, след което отново насочи вниманието си към клавиатурата. Започна да пише.

ДО ПОЛЕТ 52: ПРЕДЛАГАМЕ ДА ЗАВИЕТЕ ОБРАТНО И ДА ПОЕМЕТЕ КУРС КЪМ ДОМА. ОСВЕН АКО НЕ СМЯТАТЕ, ЧЕ Е ПРЕКАЛЕНО ОПАСНО. ПРЕПОРЪЧВАМЕ ЗАВОЙ НА 120 ГРАДУСА. СЛЕД КАТО ОСЪЩЕСТВИТЕ ЗАВОЯ, ЩЕ ВИ ИЗПРАТИМ ПО-ПОДРОБНИ ДАННИ ЗА БЪДЕЩИЯ КУРС. НЕ ИЗКЛЮЧВАЙТЕ АВТОПИЛОТА. ОСТАВЕТЕ ГО ТОЙ ДА НАПРАВИ ЗАВОЯ. ТРЯБВА ДА ИЗПОЛЗВАТЕ КОПЧЕТО ЗА КОНТРОЛ ВЪРХУ НАПРАВЛЕНИЕТО; ПОДДЪРЖАНО ОТ АВТОПИЛОТА. ЩЕ МОЖЕТЕ ЛИ ДА СЕ СПРАВИТЕ? СЪОБЩЕТЕ НАМЕРЕНИЯТА СИ.

Докато очакваха отговора, диспечерите обсъждаха различни теории и предположения за случилото се със свръхзвуковия Стратън. Някой донесе карта на тихоокеанския сектор и диспечерите отбелязаха върху нея последното местоположение на самолета, съобщено от екипажа. След това Брустър отбеляза сегашното му, приблизително изчислено местоположение. Няколко диспечери неохотно напуснаха залата, за да се погрижат за останалите полети и да отговорят на телефоните, звънящи безспир. Пристигаха и служители от други отдели, но диспечерите ги връщаха обратно. Струваше им се, че отговорът на Полет 52 се бави цяла вечност, но всеки един от тях разбираше какво преживява онзи мъж, докато се опитва да вземе решение. Милър нервно барабанеше с пръсти по ръба на клавиатурата.

Звънецът сигнализира за пристигащото съобщение и всички насочиха погледи към видеоекрана.

ОТ ПОЛЕТ 52: ВЕЧЕ ИЗПРОБВАХ АВТОПИЛОТА ПРИ ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ДЕСЕТ-ГРАДУСОВ ЗАВОЙ И ВРЪЩАНЕ В ПЪРВОНАЧАЛНО ПОЛОЖЕНИЕ. ФУНКЦИОНИРАШЕ НОРМАЛНО. ЩЕ ГО ИЗПОЛЗВАМ, ЗА ДА ОСЪЩЕСТВЯ ЗАВОЙ НА 120 ГРАДУСА. ВЕДНАГА ЗАПОЧВАМ МАНЕВРАТА. Последва кратка пауза, след която съобщението продължи.

ЗА ПРОТОКОЛА ИСКАМ ДА СЪОБЩЯ, ЧЕ СЕ КАЗВАМ БЕРИ. С МЕН СА СТЮАРДЕСИТЕ КРЕНДЪЛ И ЙОШИРО И ПЪТНИЦИТЕ Х. СТЕЙН И Л. ФАРЛИ.

Милър прочете последните три реда. Смяташе, че това е напълно естествен стремеж човек да идентифицира себе си и да каже: Ето, това е името ми и ако нещо се случи с мен, искам да знаете с кого сте разговаряли. Милър написа в отговор една-единствена дума.

КЪСМЕТ!

7.

Капитан трети ранг Джеймс Слоун седеше на ръба на въртящия се стол в малката кабинка, известна под името Е-334, скрита в търбуха на самолетоносача Нимитц. Очите му бяха приковани в дигиталния часовник, който отброяваше предварително зададения му интервал от време.

— Две минути.

Контраадмиралът от запаса Рандолф Хенингс стоеше мълчаливо в другия край на стаята. Съвсем целенасочено бе обърнал гръб на капитана и се взираше навън през прозореца. Хенингс искаше няколко минути покой преди финалния етап от операцията. Адмиралът наблюдаваше океанските вълни, но съзнанието му бе толкова обременено, че дори и тази мирна гледка не му носеше така желаното успокоение.

— Една минута — обяви Слоун.

Наведе се напред и прочете отново внимателно формулираната заповед, която лежеше на конзолата. Беше убеден, че е успял да сътвори истински шедьовър. В заповедта фигурираха ключовите думи, които щяха да стимулират пилота и да предизвикат желаната реакция.

— Искате ли да чуете какво ще кажа на пилота?

Хенингс се обърна.

— Не. Просто го направете, капитане. Хайде да приключваме с това.

Слоун не отговори нищо, но се вгледа напрегнато в лицето на Хенингс. Опитваше се да отгатне мислите му.

Хенингс направи няколко крачки към Слоун.