Мейдей

— Добре, Денис — рязко рече Милър. — Ти информирай инстанциите. Използвай инструкцията за чрезвичайни произшествия. Обади се на всички, упоменати в списъка. Кажи им… — Милър погледна листа, който потрепваше в нестабилната му ръка. Знаеше, че от този момент нататък трябва да са много внимателни. Хиляди хора — като се почне с шефовете им в Транс-Юнайтид и се стигне до правителствените чиновници и журналистите — щяха да разглеждат под лупа и да критикуват всеки техен ход и всяко взето решение. Джак Милър и диспечерската служба изведнъж щяха да се озоват в светлината на прожекторите. Той погледна Евънс. — Информирай всички, на които се обаждаш, че все още не знаем какъв точно е проблемът на Полет 52. Съобщи им само онова, което ни е известно. Полет 52 е изпратил сигнал за помощ по компютърната система. Съобщават за повреда на самолета. Нуждаят се от помощ. Все още обаче са в състояние да предават, което означава, че положението може да не е чак толкова лошо. — Той замълча и огледа хората в залата. — Капитан Стюарт е изключителен пилот.

Евънс протегна ръка към телефона и започна да звъни.

— Да се размърдаме. — Милър посочи комуникационната зала и се запъти натам.

Милър седна пред клавиатурата на компютърната система. Брустър застана зад него. Десетина други диспечери влязоха в малкото помещение и се наблъскаха около конзолата.

Милър разхлаби вратовръзката си.

— Кодът същият ли е? Брустър кимна.

— Да, сър. — Чудеше се в кой точно момент ще му се наложи да си признае за проявената небрежност.

Джак Милър започна да пише.

ДО ПОЛЕТ 52: ОБЯСНЕТЕ ХАРАКТЕРА НА ПРОИЗШЕСТВИЕТО. ОТ КАКВА ПОМОЩ ИМАТЕ НУЖДА?КОЛИЧЕСТВОТО ГОРИВО, С КОЕТО РАЗПОЛАГАТЕ. НАСТОЯЩОТО МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ.

Милър натисна бутона за изпращане на съобщението и се облегна назад.

В стаята се възцари пълно мълчание. След това някой се изкашля. Други си размениха по няколко думи с приглушени гласове.

Звънецът на системата иззвъня и всички се приближиха.

Милър даде знак на Брустър.

— Включи големия монитор. Аз ще работя с клавиатурата и дисплея. Всички останали да отстъпят назад и да следят екрана. Имам нужда от пространство, за да мога да боравя с клавишите.

Видеоекранът на задната стена на комуникационната зала оживя. Белите букви започнаха да се появяват върху зеления екран едновременно с отпечатването им на компютърния дисплей.

ОТ ПОЛЕТ 52: ДВАМА ПИЛОТИ В БЕЗСЪЗНАНИЕ. ЕДИН МЪРТЪВ. АЗ СЪМ ПЪТНИК, КОЙТО ИМА ИЗВЕСТНИ УМЕНИЯ КАТО ПИЛОТ. САМОЛЕТЪТ ИМА ДВЕ ДУПКИ В КОРПУСА НА ПЪТНИЧЕСКИЯ САЛОН. ПРЕДПОЛАГАМЕ, ЧЕ СА ПРИЧИНЕНИ ОТ БОМБА. НЯМА ПОЖАР. ПЪЛНА ДЕКОМПРЕСИЯ. МНОГО МЪРТВИ И РАНЕНИ. С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА ДВЕ СТЮАРДЕСИ, ДРУГИ ДВАМА ПЪТНИЦИ И МЕН, ВСИЧКИ ОЦЕЛЕЛИ СА НЕКОНТАКТНИ. В МОМЕНТА ПРЕТЪРСВАМЕ ПЪТНИЧЕСКИЯ САЛОН ЗА ПЪТНИЦИ БЕЗ УВРЕЖДАНИЯ. НУЖДАЯ СЕ ОТ ИНСТРУКЦИИ, ЗА ДА УПРАВЛЯВАМ САМОЛЕТА. В МОМЕНТА Е НА АВТОПИЛОТ. ВИСОЧИНА 11 ХИЛЯДИ ФУТА. СКОРОСТ 340 ВЪЗЕЛА. НАПРАВЛЕНИЕ 325 ГРАДУСА.

РЕЗЕРВОАРИТЕ С ГОРИВО ПЪЛНИ ПОЧТИ ДО ПОЛОВИНАТА. МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ НЕИЗВЕСТНО.

Диспечерите стояха неподвижно, приковали погледи в екрана. Четяха и препрочитаха съобщението. Всеки един от тях бе влязъл в залата с готови предложения за разрешаване на проблема. В момента обаче, в който се появиха думите: Двама пилоти в безсъзнание, един мъртъв, те си дадоха сметка, че стандартните процедури при бедствия и аварии са неприложими в този случай. Подсъзнателно почти всички диспечери окончателно отписаха Полет 52.

Милър се взираше невярващо в разпечатката.

— Бомба. Дупки в пътническия салон. Пълна декомпресия. Исусе Христе! — Осъзна, че ако се бе опитал да се свърже с Полет 52, за да изиска от тях справката за горивото и местоположението им, щеше много по-рано да разбере, че нещо не е наред. Запита се дали това забавяне няма да се окаже от решаващо значение. Отново погледна разпечатката. — Декомпресия. На тази височина. Мили Боже… повечето от пътниците трябва да са мъртви или…

Евънс влезе през вратата.

— Всички са уведомени. Джонсън идва насам. Казах им само онова, което ми нареди. Неизвестна повреда на самолета. Може и да не се окаже особено сериозно.

— Сгрешил съм — отвърна тихо Милър. После посочи видеоекрана.

Евънс се втренчи в изписаните думи.

— О, мамка му! Как, за Бога, е могло…

— Добре — рязко го прекъсна Милър. — Задачата ни сега е да ги приземим благополучно. Чакам предложения от ваша страна.

Никой не проговори. Брустър прочисти гърло.

— Можем ли да определим местоположението им?

— Добра идея — съгласи се Милър. — Това ще ни бъде от помощ. Разполагаш ли с местоположението от последния им доклад?

Брустър кимна утвърдително.