Мейдей

Линда Фарли трябваше да изпита всичките жизнени беди и несгоди наведнъж. Глад, жажда, умора, страх, смърт.

— Само още малко, миличка. Скоро ще се приберем у дома. — Бери се обърна. Помисли си, че той също е гладен и жаден. А щом те двамата с Линда Фарли изпитваха жажда и глад, то сигурно повечето от пътниците в долния салон също биха искали да получат нещо за ядене и пиене. Зачуди се дали това няма да ги направи по-агресивни.

— Долу! — изкрещя Стейн. — Слизай долу!

Бери бързо се премести до стълбите. Някакъв мъж се бе изкачил почти до средата.

Стейн извади монета от джоба си, хвърли я надолу и удари мъжа по лицето.

— Долу! Слизай долу! Мъжът отстъпи крачка назад. Стейн се обърна към Бери.

— Имаш ли нещо, което да хвърля по тях?

Бери бръкна в джоба на панталона си и подаде на Стейн няколко монети.

— Това никак не ми харесва, Харолд. Стейн кимна.

— На мен също. Бери се огледа.

— А тези тук как се държат?

— Различно. И ме изнервят. Твърде близо са до нас.

Бери забеляза, че Тери О’Нийл отново се приближава към кабината. Искаше му се да може да затвори и заключи повредената врата. Стюардесата застана на няколко фута от вратата и се загледа към кабината, приковала поглед върху Шарън Крендъл, която като че ли изобщо не забелязваше присъствието й.

Бери погледна към Стейн.

— Мисля, че може да ни се наложи да помогнем на тези хора да слязат долу. Просто като предпазна мярка.

Стейн кимна.

— Да. Но бих искал да кача семейството си тук горе.

Бери се извърна с лице към него.

— Това не е възможно, Харолд. И не мисля, че е справедливо. — На Бери му се искаше Стейн просто да приеме нещата такива каквито са, но се съмняваше, че Стейн ще успее да го направи.

— Справедливо? На кого, по дяволите, му пука за справедливостта? Става дума за моето семейство. За тях ти говоря. А и теб кой те е назначил за шеф тук?

— Господин Стейн, твърде рисковано е да доведем семейството ти тук.

— И защо?

— Ами… всичко може да се случи. След тях може да тръгне цяла процесия нагоре по стълбите. А ние не можем да си позволим да държим хора тук, в салона. Може да влязат в пилотската кабина. Да се блъснат в нещо… те са твърде опасни.

— Аз ще наблюдавам семейството си — прекъсна го Стейн. Гласът му прозвуча твърде неотстъпчиво. — Съпругата и двете ми малки момиченца… Деби и Сюзън… те няма да пречат на никого… — Гласът му заглъхна, той наведе глава и покри лицето си с ръце.

Бери изчака няколко секунди, а после сложи ръка на рамото му.

— Съжалявам. Но в момента не можеш да направиш нищо за тях.

Стейн вдигна поглед.

— А дали някога ще мога?

Бери отбягна погледа му.

— Не съм лекар. Не зная нищо за състоянието, в което са изпаднали.

— Така ли? — Стейн внезапно направи една крачка надолу по стълбите. — Има нещо, което мога да направя за тях още сега. Мога да ги отделя от останалите. Да ги махна от… — Погледна надолу по спираловидното стълбище. — Не искам да стоят там долу. Не виждаш ли какво става там. Не виждаш ли?

Бери здраво сграбчи ръката на Стейн. Неохотно кимна с глава.

— Добре, Харолд. Добре. Като се върне Барбара, ще помогнем на тези хора да слязат в долния салон. А след това ще доведем семейството ти тук горе. Така добре ли е?

Стейн позволи на Бери да го дръпне нагоре. Най-накрая кимна.

— Добре. Ще почакам.

Линда Фарли извика зад тях.

— Господин Бери!

Бери бързо се приближи до пианото, където момичето бе коленичило край Стюарт и Маквери.

— Какво става?

— Този мъж отвори очи. — Тя му посочи Стюарт. Бери коленичи и се вгледа в разширените, невиждащи очи на капитана. След няколко секунди протегна ръка, затвори клепачите му и покри главата му с одеялото.

— Мъртъв ли е?

Бери погледна момичето.

— Да, мъртъв е.

Тя кимна.

— Всички ли ще умрат?

— Не.

— Моята майка също ли ще умре?

— Не. Тя ще се оправи.

— Ще може ли и тя да дойде тук горе като семейството на господин Стейн?

Бери беше почти сигурен, че майката на Линда Фарли лежи мъртва, затрупана от боклуците и изпочупените отломъци, или пък е била засмукана от въздушната струя и изхвърлена от самолета. Но дори и да беше жива… През ума на Бери преминаха няколко възможни отговора — все лъжи всъщност, — но нито един от тях не беше поне малко задоволителен.

— Не, тя не може да се качи тук.

— Защо?

Той се изправи рязко и се обърна с гръб към мъртвия пилот. Погледна Линда.

— Довери ми се, моля те! Просто ми се довери и прави каквото ти казвам.

Линда Фарли седна на пода, облегна гръб на пианото и подпря брадичка на свитите си колене. Зарови лице в ръцете си и се разрида.

— Искам си мама!

Бери се наведе над нея и я погали по главата.

— Да, зная. Зная…

Той се изправи. Не се справяше добре. Спомни си случаи на тежки загуби и нещастия в собственото си семейство. Никога не бе успявал да намери най-подходящите думи и да утеши близките си. Обърна се и тръгна към пилотската кабина. Хвана Тери О’Нийл за раменете и я избута от вратата.

Радостта от техническите му успехи умираше бързо, сблъскала се с жестоката реалност и личната драма на хората около него.

Бери влезе в кабината.

Шарън Крендъл говореше по телефона.