Месията на Дюна

А паяжината се бе превърнала в килия, където Ирулан можеше да я посети. Личеше, че принцесата е поостаряла след онази среща на Уалах IX. Край ъгълчетата на очите й имаше нови тревожни бръчици. Е, добре… дошло бе времето да изясни дали сестрата бене-гесеритка умее да изпълнява обета си.

— Настанявали са ме и по-зле — каза светата майка. — Императорът ли те праща?

И тя остави пръстите си да се размърдат, сякаш от вълнение.

Ирулан разчете посланието на танцуващите пръсти и отвърна с трескаво движение на ръката, докато изричаше високо:

— Не. Дойдох веднага, щом узнах, че сте тук.

— Няма ли да се разгневи императорът? — пак запита светата майка, а пръстите играеха — властно, настоятелно, повелително.

— Нека се гневи. Вие сте моя учителка от Сестринството, бяхте такава и за майка му. Нима си мисли, че и аз като нея ще ви обърна гръб?

Пръстите на Ирулан търсеха извинения, умоляваха.

Светата майка въздъхна. Привидно това бе въздишка на затворничка, окайваща съдбата си, но всъщност от дъното на душата й излиташе укор към Ирулан. Нямаше никакъв смисъл да се надява, че могат да съхранят безценния генетичен материал на императора Атреидес чрез този жив инструмент. Независимо от красотата си, принцесата беше дефектно творение. Под лустрото на сексуалната й привлекателност се криеше хленчеща сръдла, предпочитаща думите пред действията. Но така или иначе, Ирулан си оставаше бене-гесеритка, а Сестринството бе предвидило определени методи за въздействие върху по-несъвършените си създания — гаранция, че когато ножът опре до кокал, заповедта ще бъде изпълнена.

Под прикритието на дребнави молби за по-мек сламеник и по-добра храна светата майка напрегна целия си арсенал от средства за убеждение и заповяда: да се проучат възможностите за кръстоска между брата и сестрата. (Ирулан едва не загуби съзнание.)

„Трябва да ми дадете шанс“ — умоляваха пръстите на принцесата.

„Дадохме ти шанс“ — отвърна светата майка.

И тя се зае да изрежда подробни инструкции. Кара ли се понякога императорът с наложницата си? Изключителните му дарби навярно го правят самотен. Накарай го да говори с надежда, че ще бъде разбран? На сестрата, естествено. Тя споделя самотата му. Трябва да се използва тази дълбока близост. Да се създават условия за срещи насаме. Непременно да се организират интимни беседи. Трябва да се проучи възможността за отстраняване на наложницата. Скръбта разрушава сковаващата сила на обичаите.

Ирулан възрази. Ако Чани бъде убита, подозренията незабавно ще паднат върху височайшата съпруга. Освен това има и други проблеми. Чани се е отдала на пости според древната диета на свободните, за която се твърди, че помагала при безплодие, а това напълно осуетява възможностите за прилагане на противозачатъчни средства. Със спирането на лекарствата шансът за забременяване става много по-голям от преди.

Вбесена, светата майка едва удържа гнева си, докато пръстите й светкавично изстрелваха въпросите. Защо не е получила това сведение още в началото на беседата? Бива ли Ирулан да е толкова глупава? Ако Чани зачене и роди син, императорът ще обяви детето за престолонаследник!

Ирулан възрази, че разбира опасността, но гените може и да не се загубят окончателно.

О, проклета тъпота! — избухна светата майка. Кой знае колко пропуски и бъркотии в генетичната плетеница би внесло чрез Чани дивашкото семе на свободните? Сестринството трябва да има единствено чистата нишка! Появата на наследник би възвърнала амбициите на Пол, би го подтикнала към нови усилия за укрепване на империята. Съзаклятието не може да си позволи подобен провал.

В опит за самозащита Ирулан се осведоми как би могла да попречи на Чани да изпробва диетата.

Но светата майка не беше склонна да приема оправдания. Ирулан получи подробни инструкции по какъв начин да се справи с новата заплаха. Ако Чани забременее, в храната или в напитките й да се включи лекарство, предизвикващо аборт. При неуспех — да бъде убита. На всяка цена да се пресече този вариант за поява на престолонаследник.

Лекарството ще е също тъй опасно, както и откритата атака срещу наложницата, възрази Ирулан. Тя трепереше само при мисълта за опит да убие Чани.

Нима опасността възпира Ирулан? — заинтересува се светата майка, влагайки в езика на жестовете най-дълбоко презрение.

Ирулан гневно отвърна, че си знае цената като агент в императорското семейство. Готови ли са съзаклятниците да пожертват толкова ценен агент? На боклука ли ще я хвърлят? С какъв способ ще следят императора тъй отблизо? Да не би да са внедрили в двореца друг агент? Това ли е? Трябва ли сега тя да бъде използвана за едно последно, отчаяно начинание?

На война всички ценности придобиват нови взаимовръзки, обори я светата майка. Най-голямата заплаха е възможността да се създаде императорска династия Атреидес. Сестринството не може да поеме подобен риск. Заплашено е нещо повече от атреидската генетична линия. Успее ли Пол да закотви рода си на трона, Сестринството не може да очаква нищо друго, освен многовековно прекъсване на програмите си.