Месията на Дюна

Ирулан разбираше довода, но не бе в състояние да прогони мисълта, че съзаклятниците са взели решение да пожертват височайшата съпруга в името на нещо, макар и изключително ценно. „Има ли някакви сведения за голата, които би трябвало да знае?“ — осмели се да запита тя.

Светата майка пожела да си изясни дали Ирулан смята Сестринството за сборище от глупачки. Кога са пропускали да я известят за всичко, което би трябвало да знае?

Ирулан схвана, че това не е отговор, а признание за утаената истина. Даваха й да разбере, че ще научи само колкото е необходимо.

„Как могат да бъдат уверени, че голата е способен да унищожи императора?“ — запита тя.

„Все едно да пита дали меланжът може да унищожи човека“, сряза я светата майка.

В порицанието се криеше изкусно вплетено послание, осъзна Ирулан. Бене-гесеритският „поучаващ камшик“ й съобщаваше, че отдавна би трябвало да разбере тази прилика между голата и подправката. Меланжът носеше безценни дарове, но за тях се плащаше скъпо — с пристрастяване. Той удължаваше живота с години — понякога с десетилетия — ала си оставаше просто заобиколен път към смъртта.

Голата беше нещо скъпоценно — и убийствено.

„Очевидният начин да се предотврати едно нежелано раждане е да се убие предполагаемата майка още преди зачеването“, отново премина в настъпление старицата.

Естествено, помисли Ирулан. Щом решиш да платиш определена цена, гледай да получиш насреща колкото се може повече.

Очите на светата майка, потъмнели от синия блясък на меланжовото пристрастяване, гледаха Ирулан изотдолу, отмерваха, изчакваха, отбелязваха и най-дребната подробност.

За нея съм като отворена книга, помисли ужасено принцесата. Тя е моя учителка и през цялото обучение ме е наблюдавала. Разбира, че съм наясно какво е решила. Сега само наблюдава, за да види как ще посрещна фактите. Е, добре, ще ги посрещна като бене-гесеритка и принцеса.

Тя се усмихна с усилие, изпъна рамене и си припомни страстния уводен пасаж на Молитвата срещу страх: Не бива да се страхувам. Страхът погубва разума. Страхът е малката смърт, която носи пълно унищожение. Аз ще се изправя с лице срещу своя страх…

Когато си възвърна покоя, тя помисли: Нека ме пожертват. Ще им покажа колко струва една принцеса. Може да им сервирам дори повече, отколкото са платили.

След като размениха на глас още няколко празни приказки, за да приключат свиждането, Ирулан напусна килията.

Останала сама, светата майка се върна към тарока и взе да подрежда картите във формата на обърнат пламък. Още в самото начало излезе знакът Квизац Хадерах от голямата аркана, съчетан с Осмица Звездолети — измамена и предадена пророчица. Не беше зла поличба — просто подсказваше скритата сила на враговете.

Тя извърна лице от картите и дълго седя развълнувана. като се питаше дали Ирулан няма да погуби всичко и всички.

8.

Свободните я смятат за въплъщение на Земята, за полубогиня, чиято върховна задача е да закриля племената с жестоката си мощ. Тя е светата майка на всички техни свети майки. За поклонниците, които я търсят с молби за възвръщане на мъжествеността или оплождане на ялова утроба, тя е нещо като антиментат. Силата си черпи от непреодолимия човешки копнеж за загадки. Тя е живо доказателство, че „аналитичното“ има граници. Олицетворява първичната чувственост. Тя е девицата-блудница — остроумна, вулгарна, жестока и убийствена в капризите си като кориолисова буря.

„Св. Алая, Повелителката на ножа“

Извлечение от доклад на Ирулан

Увита в черната си роба, Алая се открояваше като силует на часовой над южната платформа на своя храм — Светилището на Оракула, което кохортите от свободни на Пол бяха изградили край стената на неговата крепост.