Месията на Дюна

— Властолюбиви ли, сир? — Едрик пак се озърна към Стилгар. — Властта има свойството да обгръща в самота онези, които държат прекалено на нея. Рано или късно те губят връзка с реалността… и рухват.

— Господарю — изръмжа Стилгар, — екзекутирал си някои хора и за по-дребни грехове.

— Да, някои хора — кимна Пол. — Но този е посланик на Сдружението.

— Той те обвинява в нечестива измама!

— Мислите му ме заинтересуваха. Стил. Задръж гнева си и бъди нащрек.

— Както повелява Муад’диб.

— Кажи ми, щурмане — продължи Пол, — как бихме могли да поддържаме тази предполагаема измама през бездните на пространството и времето, когато не разполагаме със средства да следим всеки мисионер, да проучваме и най-дребната подробност във всеки манастир и храм на квизарата?

— Какво е времето за теб? — попита Едрик.

Явно озадачен, Стилгар се навъси и помисли: Муад’диб неведнъж е споменавал, че вижда отвъд пелената на времето. Какво иска да каже всъщност сдруженецът?

— Не биха ли почнали да възникват пробиви в структурата на подобна измама? — запита Пол. — Очебийни несъответствия, разколнически призиви… съмнения, изповеди за вина — измамата едва ли би успяла да потисне всичко това.

— Каквото не могат да скрият религията и личният интерес, ще го потули правителството — отвърна Едрик.

— Ти като че искаш да видиш докъде стигат границите на търпението ми?

— А нима моите аргументи са лишени от убедителност? — парира Едрик.

Да го убием ли желае — запита се Пол. Дали не е решил доброволно да се пожертва?

— Предпочитам циничните възгледи — изпитателно подхвърли той. — Ти несъмнено си изучил всички измамни ходове на държавническото изкуство, двусмислиците и повелителните слова. За теб езикът не е нищо друго, освен оръжие, и чрез него търсиш слабите места в бронята ми.

— Циничните възгледи — повтори Едрик и устните му се разтегнаха в усмивка. — Владетелите се славят с особен цинизъм по въпросите на религията. Тя също е оръжие. Какъв тип оръжие е религията, когато се превърне в правителство?

Изведнъж всичко в Пол застина, обзе го недоверие. На кого говореше Едрик? В проклетите хитроумни фрази се криеха лостове за манипулиране — нотките на добродушно утешение, недоизреченият намек за споделени тайни; с цялото си поведение сдруженецът подсказваше, че той и Пол са двама изтънчени мъдреци, хора от някаква по-обширна вселена, които разбират недостъпни за простолюдието неща. Поразен, Пол осъзна, че не е бил главната мишена за цялото това красноречие. Вмъкнатата в двореца напаст бе говорила всъщност на другите — на Стилгар, на телохранителите… може би дори на широкоплещестия адютант.

— Бях озарен от религиозна мана — каза Пол, — Без да я желая.

И си помисли: Това е! Нека тая риба се залъгва, че е победила в словесния двубой!

— Тогава защо не си я отхвърлил, господарю? — попита Едрик.

— Заради сестра ми Алая — отвърна Пол, впил изпитателен взор в посланика. — Тя е богиня. Съветвам те да внимаваш, когато си имаш работа с Алая, за да не те умъртви с поглед.

По устните на Едрик плъзна злорада усмивка, тутакси заменена от стъписано изражение.

— Говоря съвършено сериозно — добави Пол, наблюдавайки как стъписването се разлива все по-широко. Стилгар кимна утвърдително.

— Ти разруши вярата ми в теб, господарю — мрачно изрече Едрик. — Несъмнено това си възнамерявал.

— Не бъди толкова сигурен какво възнамерявам — каза Пол и даде на Стилгар знак, че аудиенцията е приключила.

С въпросителен жест свободният се осведоми дали Едрик не трябва да бъде убит, но Пол размаха отрицателно ръка и добави знака за заповед, отнемайки на Стилгар възможността да действа на своя глава.

Адютантът Сцитал мина зад цистерната и я тласна към изхода. Когато се озова пред дивана, той спря и хвърли насмешлив поглед към Пол.

— Разрешава ли господарят?

— Да, какво има? — попита Пол и забеляза как Стилгар пристъпва напред, привлечен от стаената заплаха.

— Говори се — каза Сцитал, — че хората държат на имперското владичество, защото космосът е безкраен. Без обединяващ символ те се чувстват самотни. За самотните хора императорът е едно определено място. Могат да се обърнат към него и да кажат: „Вижте, ето Го. Той ни превръща в едно цяло.“ Може би религията служи на същата цел, господарю.

Сцитал почтително сведе глава и тласна резервоара по-нататък. Докато напускаха залата, Едрик лежеше облегнат възнак с притворени очи. Изглеждаше изтощен, изчерпил докрай нервната си енергия.

Пол се загледа подир тромавата фигура на Сцитал, размишлявайки върху думите му. Странен тип беше този адютант. Докато говореше, около него се излъчваше усещането за множество хора, сякаш цялото му генетично наследство избиваше на повърхността на кожата.

— Нещо не е наред — промърмори Стилгар сякаш сам на себе си.

Докато един телохранител затваряше вратата зад Едрик и придружителите, Пол стана от дивана.