Месията на Дюна

— Не е наред — повтори Стилгар. Вената на слепоочието му пулсираше.

Пол намали светлините в залата и отиде до прозореца, от който се разкриваше изглед към острите зъбери на Заслона. Далече долу проблясваха лампички — суетня на джуджета. В подножието група работници местеше огромни блокове плазмосплав за ремонта по фасадата на храма на Алая, повреден от случайно проникнала дотук пясъчна буря.

— Безразсъдно бе да каниш тая твар в покоите си, Усул — каза Стилгар.

Усул, помисли Пол. Моето име в сийча. Стилгар ми напомня, че някога е бил мой повелител, че ме е спасил от пустинята.

— Защо го направи? — прозвуча пак гласът на Стилгар някъде съвсем близо зад Пол.

— Данни. Трябват ми още данни.

— Не е ли опасно, че опитваш да се справиш с тази заплаха само като ментат?

Проницателен е, помисли Пол.

И най-сложните ментатски пресмятания си оставаха ограничени. Невъзможно бе да се изрази безкрайността в рамките на който и да било език. Въпреки това, ментатските способности не бяха за изхвърляне. Той каза няколко думи в този смисъл, предизвиквайки Стилгар да го обори.

— Винаги нещо остава отвън — рече свободният. — А и някои неща е за предпочитане да се държат навън.

— Или вътре — добави Пол.

За момент престана да се бори с двойната си природа на ясновидец-ментат. Навън, да. И вътре — там се таеше истинският ужас. Как да се защити от самия себе си? Враговете несъмнено го тласкаха към самоунищожение, ала покрай тази заплаха дебнеха още по-страховити възможности.

Ехо от забързани стъпки прекъсна унеса му. На прага се появи силуетът на квизара Корба, осветен изотзад от ярките лампи в коридора. Той нахлу като запокитен от невидима сила и спря почти мигновено, щом се озова в полумрака на залата. Мъкнеше в ръце куп макари с шигърова жица¤. В светлината от коридора те проблясваха като странни кръгли накити и помръкнаха, когато ръката на пазача се протегна да затвори вратата отвън.

— Ти ли си, гос’дарю? — запита Корба, като се взираше в сенките.

— Какво има? — обади се Стилгар.

— Стилгар?

— И двамата сме тук. Какво има?

— Безпокои ме посещението на сдруженеца.

— Безпокои ли те? — попита Пол.

— Хората говорят, че оказваш прекалена чест на враговете си, гос’дарю.

— Друго няма, така ли? — каза Пол. — Това ли са шигъровите жици, които ти поръчах да донесеш?

Той посочи макарите в ръцете на Корба.

— Жици… О! Да, гос’дарю. Това са историите. Тук ли ще ги прегледаш?

— Вече съм ги гледал. Трябват ми за Стилгар.

— За мене ли? — изненада се Стилгар.

Изпълни го растяща обида от каприза на Пол. Истории! Преди малко бе помолил да обсъдят заедно логистичните изчисления за превземането на Забулон. Тогава им бе попречило идването на посланика. А сега — Корба с някакви си истории!

— Добре ли познаваш историята? — запита Пол, разглеждайки сенчестата фигура до себе си.

— Господарю, мога да назова по име всяка планета, на която е стъпвал народът ни в своите странствания. Знам обсега на имперските…

— Изучавал ли си някога Златния век на Земята?

— Земята? Златен век?

Стилгар бе раздразнен и озадачен. Каква беше тая прищявка да обсъждат митове от зората на човечеството? Главата му беше претъпкана с данни за Забулон и изчисления на щабните ментати: двеста и пет щурмови фрегати с тридесет легиона, резервни батальони, умиротворителни кадри, квизаратски мисионери… доставки на провизии (точните цифри бяха запечатани в паметта му) и меланж… оръжия, униформи, медали… урни за праха на загиналите… брой на специалистите-събирачи на пропагандни сведения, чиновници, счетоводители… шпиони… и шпиони за следене на шпионите…

— Донесох и пулсо-синхронната приставка, гос’дарю — колебливо подхвърли Корба. Явно бе доловил растящото напрежение между Пол и Стилгар и започваше да се тревожи.

Стилгар бавно поклати глава. Пулсо-синхронизатор? Защо Пол го караше да използва мнемонична блок-схема заедно с шигъровия проектор¤? Защо да издирва в записите специфични данни? Това беше работа за ментати! Усети, че — както винаги — не може да прогони дълбоката си подозрителност пред перспективата да работи с проектор и приставка. Апаратът винаги го изпълваше с тревога, заливаше го с потоп от данни, които умът му подреждаше по-късно, и го изненадваше с неподозирана информация.

— Сир, дойдох заради забулонските изчисления — каза Стилгар.

— Водата да им вземат на забулонските изчисления! — изруга Пол, използвайки нецензурната дума на свободните, намекваща, че съществува влага, която никой не би се унизил да докосне.

— Господарю!

— Стилгар, ти се нуждаеш спешно от чувство за равновесие, което може да ти даде само разбирането на дългосрочните последствия. Корба ти е донесъл цялата оскъдна информация, с която разполагаме, за древността, жалките трохи, останали след съсипията на бътлърианците. Започни с Чингис хан.

— Чингис… хан? Той от сардаукарите ли е бил, господарю?

— О, много преди тях. Убил е… може би четири милиона.