Месията на Дюна

— Трябва да е имал страхотни оръжия, за да избие толкова народ, сир. Сигурно лазестрели или…

— Не ги е убил лично. Стил. Убивал е като мен, чрез легионите си. Има и друг император, на който искам да обърнеш внимание мимоходом — някой си Хитлер. Той е убил над шест милиона. Доста добро постижение за ония времена.

— Убил ги е… чрез легионите си ли? — запита Стилгар.

— Да.

— Не е много впечатляваща статистиката, господарю.

— Чудесно, Стил. — Пол се озърна към макарите в ръцете на Корба. Квизарът стоеше така, сякаш му се щеше да ги захвърли и да побегне. — Статистиката: според най-умерени преценки аз съм убил шестдесет и един милиарда, обезлюдил съм деветдесет планети, напълно съм смазал други петстотин. Унищожил съм поклонниците на четиридесет религии, съществуващи още от…

— Неверници! — възрази Корба. — Всички до един са неверници!

— Не — каза Пол. — Вярващи.

— Повелителят се шегува — изрече Корба с потреперващ глас. — Джихадът въведе десет хиляди планети в сияйната светлина на…

— В мрака — каза Пол. — Още сто поколения няма да се опомнят от джихада на Муад’диб. Трудно ми е да си представя, че някой някога ще ме надмине.

От гърлото му излетя дрезгав смях.

— Какво развесели Муад’диб? — запита Стилгар.

— Не съм се развеселил. Просто изведнъж си представих как император Хитлер казва нещо подобно. Сигурно го е казал.

— Никои друг владетел не е бил надарен с твоята мощ — опита се да спори Корба. — Кой би дръзнал да ти се противопостави? Твоите легиони контролират цялата цивилизована вселена и всички…

— Легионите контролират — повтори Пол — Чудя се дали и те го знаят?

— Ти контролираш легионите си, господарю — прекъсна го Стилгар и от тона му личеше, че ненадейно е осъзнал собственото си място във веригата на управлението, собствената си ръка върху кормилото на цялата имперска мощ.

След като бе пришпорил мислите на Стилгар в желаната посока, Пол насочи цялото си внимание към Корба и нареди:

— Остави макарите на дивана.

Когато заповедта бе изпълнена, Пол запита;

— Как върви приемът, Корба? Справя ли се сестра ми?

— Да, гос’дарю — предпазливо отговори Корба. — А и Чани наблюдава от тайното прозорче. Тя подозира, че в свитата на посланика може да има сардаукари.

— Сигурно е права — кимна Пол. — Чакалите се събират на глутници.

— Банърджи — обади се Стилгар (това бе името на шефа на дворцовата охрана) — се тревожеше одеве, че някои от тях ще се опитат да проникнат в забранената част на Заслона.

— Опитали ли са се?

— Не още.

— Но на градинския прием възникна известен безпорядък — добави Корба.

— Безпорядък ли? — запита Стилгар.

Пол кимна.

— Разни чужденци влизат и излизат — поясни Корба, — тъпчат растенията, разговарят шепнешком… чух донесения за някои подривни забележки.

— Например? — попита Пол.

— За това ли се харчат нашите данъци? Доколкото разбрах, лично посланикът е задал този въпрос.

— Не се учудвам — каза Пол. — Много чужденци ли имаше в градината?

— Десетки, гос’дарю.

— Банърджи разположи елитната охрана на най-уязвимите входове, господарю — каза Стилгар.

При тези думи той се завъртя и единствената незагасена лампа освети половината му лице. Странното осветление, лицето… всичко това разбуждаше в паметта на Пол някакъв полузабравен пустинен спомен. Той не си направи труда да го доизясни, защото вниманието му бе привлечено от необичайната угриженост на Стилгар. Обтегнатата кожа върху челото на свободния отразяваше почти всяка мисъл, прелитаща през ума му. Сега беше подозрителен, дълбоко подозрителен към нелепото поведение на своя император.

— Не ми харесва нахлуването в градината — каза Пол. — Едно е да бъдем любезни към гостите и да спазваме задължителните формалности към посланика, но…

— Ще се погрижа да бъдат отстранени — каза Корба. — Незабавно.

— Чакай! — заповяда Пол, докато квизарът се канеше да му обърне гръб.

Сред внезапно настаналото затишие Стилгар се премести така, че да вижда лицето на Пол. Направи го изкусно. Пол се възхити на движението — то постигаше целта си без демонстративност. Истинска постъпка на свободен — лукавство с примес на уважение към чуждата самостоятелност, ход по необходимост.

— Кое време е? — запита Пол.

— Почти полунощ, сир — отвърна квизарът.

— Корба, мисля, че ти може да се окажеш най-успешното ми творение — каза Пол.

— Сир! — в гласа на Корба се прокраднаха нотки на оскърбено достойнство.

— Благоговееш ли пред мен? — запита Пол.

— Ти си Пол Муад’диб, когото в сийча наричахме Усул. Знаеш моята преданост към…

— Чувствал ли си се някога като апостол?

Корба очевидно недоразбра думите, но безпогрешно изтълкува тона им.

— Моят император знае, че съвестта ми е чиста!

— Шай-хулуд да ни е на помощ — промълви Пол.

Кроткото недоумяващо мълчание бе нарушено от нечие подсвиркване из коридора. Излая повелителният глас на телохранител и подсвиркването стихна тъкмо когато бе наближило вратата.

— Корба, мисля, че ти може да надживееш всичко, което ни очаква — каза Пол.

И зърна как се разведрява лицето на проумелия Стилгар.

— Ами чужденците в градината, сир? — запита свободният.