Месията на Дюна

— Не се мъчи да разбереш. Приеми го. Аз съм в друг свят, отвъд този тук. За мен и двата са еднакви. Не се нуждая от дружеска ръка на водач. Виждам всяко движение наоколо. Виждам всяко изражение на лицето ти. Нямам очи, ала виждам.

Стилгар отривисто тръсна глава.

— Сир, ще трябва да скрием този недъг от…

— От никого няма да го крием — отсече Пол.

— Но законът…

— Днес живеем по атреидски закони, Стил. Законът на свободните, който повелява да изоставяме слепите в пустинята, може да се прилага само към слепец. Аз не съм сляп. Живея в онзи кръг на битието, където е бойната арена на доброто и злото. Достигнали сме повратна точка във върволицата на епохите и всеки от нас ще трябва да изиграе своята роля.

Тишина. Пол чу как наблизо водят един от ранените.

— Ужасно беше — изстена човекът, — огромен огнен ад.

— Нито един от тези хора не бива да бъде отведен в пустинята — каза Пол. — Чуваш ли, Стил?

— Чувам, господарю.

— Да им се доставят нови очи за моя сметка.

— Ще бъдо сторено, господарю.

Долавяйки растящото страхопочитание в гласа на Стилгар, Пол добави:

— Отивам във флагманския топтер. Ти поемаш командването тук.

— Да, господарю.

Пол заобиколи Стилгар и закрачи по улицата. Видението подсказваше всяко негово движение, всяка неравност под нозете му, всяко срещнато лице. В движение той раздаваше заповеди, сочеше хора от свитата си, наричаше ги по име, призоваваше ония, които представяха най-съкровените правителствени механизми. Усещаше как ужасът расте зад гърба му, чуваше боязливия шепот.

— Очите му!

— Но той погледна право към теб, нарече те по име!

Край флагманския топтер Пол изключи персоналната си защита, посегна в кабината, грабна микрофона от ръката на смаяния свързочник, набързо даде поредица от заповеди и натика микрофона обратно в ръката на офицера. После му обърна гръб и повика специалиста по въоръженията — един от амбициозните и талантливи младежи, които почти не помнеха живота в сийча.

— Използваха скалорез — каза Пол.

След едва доловимо колебание специалистът отвърна:

— И аз така чух, сир.

— Ти, разбира се, знаеш какво означава това.

— Зарядът не може да е бил друг, освен атомен.

Пол кимна и си помисли как трескаво работи сега умът на младежа. Атомен заряд. Великото споразумение забраняваше употребата на подобни оръжия. Откриването на извършителя щеше да стовари върху му обединения наказателен удар на Великите династии. Древните родови вражди щяха да бъдат забравени пред лицето на тази заплаха и прастарите страхове, породени от нея.

— Не може да са го изработили, без да оставят следи — каза Пол. — Ще събереш необходимата апаратура и ще потърсиш мястото, където е конструиран скалорезът.

— Незабавно, сир.

След един последен боязлив поглед, младежът се втурна да изпълни заповедта.

— Господарю — неуверено се обади свързочникът изотзад. — Очите ви…

Пол се обърна, протегна ръка в кабината и настрои апаратурата на личната си радиовълна.

— Обади се на Чани — нареди той. — Кажи й… кажи, че съм жив и скоро ще бъда при нея.

Силите започват да се събират, помисли Пол. И чак сега забеляза колко остър е станал потният дъх на страх наоколо.

19.

Той избяга от Алая,

от утробата небесна!
Святост, святост, святост!
Километри огнен пясък
се редят пред господаря.
Всичко вижда
без очи, без очи!
Демон го преследва!
Святост, святост, святост!
Уравнение свещено
той реши —
мъченик, мъченик!

„Луната пада“

Из „Песните на Муад’диб“

След като цели седем дни бе център на трескава активност, Заслонът потъна в неестествен покой. И тази сутрин наоколо се движеха хора, но те разговаряха шепнешком, свели глави един към друг, и стъпваха на пръсти. Някои притичваха насам-натам със странна, боязлива походка. Пристигането на новия караул откъм външния двор предизвикваше неодобрителни погледи, хората се мръщеха от гръмкото тропане и дрънкането на оръжие. Скоро новодошлите схващаха всеобщото настроение и започваха да се движат крадешком като всички останали.

Все още се носеха слухове за скалореза.

— Казват, че огънят имал синьозелен оттенък и разпръсквал адско зловоние.

— Елпа е глупак! Разправя, че предпочита да се самоубие, но няма да приеме тлейлаксианските очи.

— Не ми говорете за очи!

— Муад’диб мина край мен и ме нарече по име.

— Как вижда Той без очи?

— Чухте ли, хората напускат. Голям страх ги гони. Наибите казват, че щели да се съберат на Велик съвет в Сийч Макаб.

— Какво направиха с Възхвалителя?

— Видях да го въвеждат в залата, където заседават наибите. Представи си само, Корба арестуван!