Многоръкият бог на далайна

Непостижими са делата на Тенгер за ума и невъобразими. Защото с какво можеш да изровиш бездънен далайн и с какви мехове ще го напълниш? Човек може да мисли за това цял живот, чак до смъртта си, и пак да не го разбере. Тенгер обаче го е направил за един миг и като си отръскал ръцете, рекъл:

— Точно такъв трябва да е далайнът, защото иначе няма да може да побере вечния Йороол-Гуй.

И над далайна Тенгер разстлал небесната мъгла и рекъл:

— Тук ще е границата на погледа и на разума, та никоя смъртна твар да не постигне съкровените тайни на алдан-тесега и да не дръзне да се сравнява с мен.

И всичко съществуващо — и бездната, и небето, и яката стена — се подчинили на повелята на стареца. И чак когато петте оройхона били заселени с твари пълзящи, твари подскачащи и твари тичащи и дошъл ред да бъде заселен и човекът, човекът не се подчинил.

— Ти трябва да мислиш за вечното — казал Тенгер, — понеже такава е уговорката ми с Йороол-Гуй.

А човекът рекъл:

— Не мога да мисля за вечното, понеже децата ми плачат от глад и не знам с какво да ги нахраня.

— Можеш да ядеш всичко, което расте на оройхоните — казал Тенгер, — а от тварите земни можеш да ядеш подскачащия парх, бързата тукка и миризливия жирх, от който ще ти се гади. Но не яж никоя от тварите, които плуват в далайна, защото те са храната на Йороол-Гуй и от нея ще умреш.

— Благодаря, велики Тенгер — казал човекът и тръгнал да събира чавга и да ловува в шавара.

И Тенгер чакал човека цяла седмица и като не го дочакал, тръгнал по следите му. И го намерил и го попитал със страшен глас как така се осмелява да бяга от създателя си.

— Не съм бягал от теб — рекъл човекът. — Изгубих се, понеже този свят ми е непознат.

— Тогава — рекъл Тенгер — ще трябва да те науча на някои прости неща, та те да не пречат на мъдрите неща. Знай, прочее: това над главата ти се нарича небе, а това под краката ти — земя. И знай, че всеки оройхон има четири страни, което означава, че в света има четири посоки. Натам, накъдето стената на света е най-близо, е изток, а там, където е по-далеко, е запад.

— О, мъдри Тенгер — рекъл човекът. — Дори и там, където стената на далайна е най-близо, тя пак е прекалено далече за мен. Не я виждам.

— Колко си глупав! — викнал Господ. — Ето натам е запад, а натам е изток. Това поне разбра ли го?

— Да, о, мъдри Тенгер. Разбрах го и ще го запомня.

— А ако застанеш така, че откъм дясната ти страна да е изток, а от лявата — запад, пред лицето ти ще е север, а зад гърба ти — юг. И като знаеш това, никога няма да се заблудиш и да се изгубиш из оройхоните. Стига ти да знаеш толкова за света.

— Но нали на света няма само земя — рекъл човекът. — Има и далайн и той е повече от земята.

— Далайнът го направих за Йороол-Гуй — отвърнал Тенгер, — но ти трябва да мразиш Йороол-Гуй Многоръкия, защото той е зло, а аз съм добро.

— Защо?

— Защото — викнал сърдито Тенгер — аз те създадох, а Йороол-Гуй ще те изяде!

— Не се сърди — рекъл човекът. — Разбрах. Ти си добър, понеже си ме създал, та Йороол-Гуй да ме изяде. Не ми е ясно друго. Ако от дясната ми страна е доброто, а от лявата — злото, какво ще е тогава онова пред лицето ми и какво ще е онова зад гърба ми?

— Ама ти си още по-глупав, отколкото си мислех! — викнал Тенгер. — И никога няма да можеш да мислиш за вечното!

И сърдитият Тенгер си отишъл и чак подир много векове разбрал, че мъдрите му мисли за вечното са заразени с една глупава гатанка: като какво ще е това пред лицето на оногова, който стои между доброто и злото? И колкото и да се чудел мъдрият старец, все не можел да намери отговора на този въпрос.

А човекът, като останал сам, се усмихнал и възкликнал:

— Разбрах! Пред мен ще е животът, а зад мен — безкрайната вечност. И понеже нямам очи на гърба, ще гледам напред.