Многоръкият бог на далайна

Всеки ден успяваше да създаде парче нова земя, а някои дни дори и по две, така че в края на втората седмица можа да нанесе на картата дузина и три оройхона, два от които сухи. Отляво и отдясно на полуострова можеше да види съответно брега на Земята на Добрите братя и този на земите на вана, но Шооран отдавна не се интересуваше какво може да се види от новопостроените земи и не излизаше чак до далайна, а гледаше да е по-близо до синора.

Върна се в деня, в който ходенето по мокрото беше разрешено за всички. Никой не носеше кой знае каква плячка, той също. Покрай другото обаче носеше голямо кълбо жив косъм и една извита кост за нов суваг.

Ай вече се беше оправила, но не тръгнаха веднага — Шооран я помоли да го изчака още един ден, отиде в най-южната част на страната и унищожи последната граница и последния във вселената участък огнени блата. Нищо вече не предпазваше държавата на изгнаниците от съседите й, границата не можеше да се брани и всяка армия можеше да проникне съвсем свободно на територията й. Шооран впрочем вече беше разбрал, че храбрите цереги не горят от желание да атакуват воини, снаряжени също толкова добре, колкото и самите те. Така че едва ли щеше да има голяма война — най-много малки сблъсъци тук-там. Освен това той не виждаше причина да се грижи за безопасността и опазването на властта на Суварг или Жужигчин, та дори и на Еетгон.

Изчака още няколко дни, за да помогне на Тамгай да прибере реколтата, а след това двамата с Ай отново тръгнаха на безкрайните си обиколки около стесняващия се далайн. До мягмар оставаше съвсем малко време и Шооран трябваше да успее да стигне до източното крайбрежие, за да построи там поне половин дузина оройхони.