Морето на чудовищата

— Пърси… Музиката на Хирон!

Веднага схванах идеята й.

— Мислиш ли, че ще свърши работа?

Тя подаде поводите на боеца си и най-спокойно скочи в моята колесница, все едно изобщо не се движехме.

— Към голямата къща! Това е единственият ни шанс!

Клариса тъкмо беше прекосила финала и като че ли едва сега си даваше сметка колко сериозен е проблемът с птиците.

Когато ни видя да се отдалечаваме, извика:

— Бягате ли? Битката е тук, страхливци!

Извади меча си и се отправи към трибуните.

Пришпорих конете да препуснат в галоп. Колесницата прелетя с гръм и трясък през полята с ягоди, прекоси игрището за волейбол и спря пред голямата къща. С Анабет на бегом влязохме вътре и изтичахме към стаята на Хирон.

Касетофонът му все още си стоеше на нощното шкафче. До него бяха любимите му касети. Взех най-кошмарната, която ми попадна пред очите, Анабет грабна касетофона и хукнахме обратно навън.

На хиподрума горяха няколко колесници. Окървавени лагерници се щураха насам-натам, а хищните птици разкъсваха дрехите им и ги кълвяха по главите. Тантал гонеше сладкиши по трибуната, крещейки:

— Всичко е под контрол! Не изпадайте в паника!

Спряхме пред финиша. Анабет приготви касетофона. Надявах се батериите да не са изтощени.

Натиснах копчето и включих любимия албум на Хирон с най-големите хитове на Дийн Мартин. Изведнъж се разнесоха цигулки и няколко жални гласа заприпяваха на италиански.

Стимфалийските птици направо пощуряха. Започнаха да летят в кръг и да се блъскат една в друга, все едно искаха да се самоубият. След това се вдигнаха в огромен облак и се отправиха към небесата.

— Стрелци! — извика Анабет. — Сега!

Децата на Аполон вече можеха да използват спокойно лъковете си. Повечето от тях изстрелваха по пет-шест стрели наведнъж. След няколко минути земята беше покрита от мъртви гълъби с бронзови човки, а оцелелите изчезваха към хоризонта.

Лагерът беше спасен, но опустошен. Повечето колесници бяха унищожени. Никой не се беше отървал невредим, на почти всеки лицето му беше разкървавено от острите човки. Децата на Афродита бяха изпаднали в истерия заради развалените си прически и перата и мръсотията по дрехите си.

— Браво! — извика Тантал. — Ето го и нашия първи победител!

Приближи се към финиша и положи златния лавров венец върху главата на смаяната Клариса.

След това се обърна и ми се усмихна.

— А сега трябва да накажем пакостниците, които се опитаха да провалят състезанието.

Седма глава Приемам подаръци от непознат

Според Тантал стимфалийските птици си били стояли най-спокойно по дърветата в гората и изобщо нямало да ни нападнат, ако аз, Анабет и Тайсън не сме ги били предизвикали с несръчното си управление на колесниците.

Това беше толкова нечестно, че му казах да върви да си гледа работата и това изобщо не спомогна за оправяне на настроението му. За наказание той ни изпрати в кухнята — да мием тенджери и чинии цял следобед заедно с почистващите харпии. За да лъснат съдовете до блясък и да изтребят деветдесет и девет процента от известните ни бактерии и микроби, харпиите използваха лава вместо вода и затова с Анабет трябваше да си сложим азбестови ръкавици и престилки.

На Тайсън обаче лавата не му пречеше. Той запретна ръкави и се залови усърдно за работа, а аз и Анабет унило се мотаехме и роптаехме срещу горещината и огромната купчина допълнителни чинии. Тантал беше поръчал специален банкет в чест на победата на Клариса — пиршество с печени стимфалийски птици.

Единственият положителен резултат от наказанието ни беше, че благодарение на него с Анабет се превърнахме в съюзници с общ враг и получихме достатъчно време да поговорим. Разказах й отново съня си с Гроувър и този път тя като че ли беше склонна да ми повярва.

— Ако наистина го е намерил — измърмори Анабет, — и ако успеем да го вземем…

— Спри се малко — прекъснах я. — Доколкото схванах, според теб Гроувър е намерил единственото нещо, което може да спаси лагера. За какво изобщо става въпрос?

— Ще ти дам джокер. Какво получаваш, когато одереш един овен?

— Чеверме?

Тя въздъхна.

— Руно! Кожата на овена се нарича руно. А ако този овен е със златна вълна…

— Златното руно! Шегуваш ли се?

Анабет изсипа чиния с кости на печени гълъби в лавата.

— Пърси, помниш ли какво ти казаха сестрите Грайи? Че знаят къде се намира мястото, което търсиш. И споменаха Язон. Преди три хиляди години той е научил от тях как да намери Златното руно. Знаеш историята за Язон и аргонавтите, нали?

— Аха — кимнах аз. — Онзи стар филм със скелетите от глина.

— О, богове, Пърси! — изпъшка тя. — Нямам думи!

— Какво пак? — намръщих се аз.

— Слушай ме хубаво. Ето истинската история за руното: Зевс имал две деца — Кадъм и Европа. По една или друга причина щели да ги убият, но те се помолили на баща си да ги спаси. Зевс изпратил летящ овен със златно руно, който ги взел от Гърция и ги пренесъл в Колхида, в Мала Азия. По-точно пренесъл Кадъм, а Европа паднала и загинала по пътя, но това не е важно.

— Сигурно за нея е било важно.