Морето на чудовищата

Колодрумът за състезанието беше в полето между стрелбището и гората. Децата на Хефест бяха заравнили пистата с помощта на бронзовите бикове, които бяха станали изненадващо послушни, след като Тайсън им разби главите.

Бяха издигнати и трибуни с каменни пейки за зрителите — Тантал, сатирите, няколко дриади и всички лагерници, които не участваха в надбягването. Господин Д. не се появи. Той никога не ставаше преди десет.

— Така! — поде Тантал, когато колесниците се подредиха. Една наяда му поднесе голяма чиния със сладки и докато той говореше, дясната му ръка преследваше по съдийската маса шоколадов еклер. — Знаете правилата. Дължината е четвърт миля. Който пръв направи две обиколки, е победител. По два коня на колесница. Един кочияш и един боец. Позволени са всякакви оръжия. Както и мръсни номера. Но се опитайте да не се убивате! — Директорът се усмихна, все едно се обръщаше към палави деца. — Ако някой причини смъртта на друг състезател, ще бъде строго наказан. Без десерт в продължение на една седмица! Заемете местата си!

Бекендорф изведе впряга на Хефест на пистата. Както колесницата, така и конете бяха изработени от бронз и желязо, също като колхидските бикове. Бях сигурен, че е оборудвана с всевъзможни механични капани и има повече приспособления дори от изработено по поръчка мазерати.

Колесницата на Арес беше кървавочервена и се теглеше от два кошмарни конски скелета. Клариса се беше въоръжила със сноп копия, рогати гюлета, железни прътове с остри наконечници и най-различни други гадости.

Колесницата на Аполон беше изящна, красива и изцяло направена от злато, теглеха я два красиви жребеца. Боецът беше въоръжен с лък, макар че беше обещал да не стреля с обикновени стрели по кочияшите на другите отбори.

Колесницата на Хермес беше зелена и доста странна на външен вид, все едно не беше изкарвана от навеса от години. Не изглеждаше нищо особено, но не ми се мислеше какви мръсни номера ни бяха подготвили братята Стол.

Последните две колесници бяха тази на Анабет и моята.

Преди началото на състезанието се опитах да разкажа на Анабет съня си.

Щом споменах Гроувър, тя наостри уши, но после изведнъж спря да ме слуша и ме изгледа подозрително.

— Опитваш се да ми отвлечеш вниманието! — обвини ме тя.

— Какво? Не, нищо подобно!

— Да бе, повярвах ти. Гроувър случайно да попадне на единственото, което може да спаси лагера! Как ли пък не!

— Какви ги говориш?

Анабет поклати глава.

— Отивай си при колесницата, Пърси.

— Не си измислям, Анабет. Той наистина е в опасност.

Тя се поколеба. Личеше си, че не беше сигурна дали да ми повярва. Въпреки че от време на време се карахме, бяхме преминали през много изпитания заедно. А и бях сигурен, че не би искала на Гроувър да се случи нещо лошо.

— Пърси, установяването на телепатична връзка е невероятно трудно. Много по-вероятно е наистина да си сънувал.

— Нека питаме оракула — предложих аз.

Анабет се намръщи.

Миналото лято, преди да се отправя на подвига си, бях отишъл при странния дух на тавана на голямата къща и той беше изрекъл пророчество, което накрая се сбъдна по доста неочакван начин. Но преживяването направо ми беше изкарало акъла. Анабет знаеше, че не бих предложил отново да стъпя там, освен ако наистина не се налага.

В този миг се разнесе сигналът на рога.

— Бойци! — извика Тантал. — По местата!

— После ще поговорим — рече Анабет. — След като спечеля!

Докато се връщах към колесницата, забелязах още колко гълъби се бяха появили по дърветата — цвърчаха като луди и огласяха цялата гора. Като че ли никой друг не им обръщаше внимание, но мен ме притесняваха. Човките им искряха странно. Очите им пламтяха ярко, не като на обикновени птици.

Тайсън се беше оплел с конете, които не му се подчиняваха. Наложи се дълго да им говоря, докато се успокоят.

— Той е чудовище, господарю — оплакваха се те.

— Той е син на Посейдон — отговорих. — Също като… да, също като мен.

— Не! — възразиха те. — Чудовище! Яде коне! Не му вярваме!

— Ще ви черпя с бучки захар след състезанието — обещах им аз.

— Бучки захар?

— Огромни бучки захар. И ябълки. Обичате ябълки, нали?

В крайна сметка те ми разрешиха да ги впрегна.

Ако не сте виждали древногръцка колесница, трябва да знаете, че основното при нея е достигането на висока скорост, а не удобството или сигурността. В общи линии тя представлява дървен кош, отворен отзад, поставен върху ос с две колела. Кочияшът стои прав през цялото време и чудесно усеща всяка неравност по пътя. Колесницата е направена от толкова тънко дърво, че ако не внимаваш при завиването, много лесно може да се преобърне и да се пребиеш. Усещането е много по-яко от това да караш скейтборд.

Хванах поводите и насочих конете към стартовата линия. Връчих на Тайсън един триметров прът и му обясних, че трябва да отблъсква колесниците, които се приближат към нас и да прихваща всичко, с което другите бойци се опитат да ни замерят.

— Но няма да удрям понитата с пръчката! — настоя той.

— Няма — съгласих се аз. — Нито пък хора, ако е възможно. Ще спазваме правилата. Отстранявай всичко по пътя ни и ме остави аз да управлявам конете.