Московска афера

— Как е проникнал отново в страната?

— С американски паспорт и груба дегизировка.

— Сега къде е?

Медведев му съобщи местонахождението.

— А съпругата на Иван?

— И тя е тук.

— Какви са плановете ти, Аркадий?

— Ще му дам още един шанс да отговори на някои въпроси. После ще го заровя в някоя дупка. — Пауза. — Освен ако не искаш да го направиш вместо мен, Григорий?

— Мисля, че ще ми хареса. В крайна сметка той наруши правилата.

— Колко бързо можеш да дойдеш тук?

— Дай ми един час. Искам да разменя няколко думи и с жената.

— Само няколко, Григорий. Това не те засяга.

— Ще бъда кратък. Само се постарай да бъде там, когато пристигна.

— Тук ще бъде.

— С колко мъже разполагаш на мястото?

— Петима.

— Това са доста свидетели.

— Не се притеснявай, Григорий. Те не са приказливи.

64. Калужска област, Русия

Когато се свести отново, Габриел усети, че някой превързва раненото му око. Той отвори другото, което все още функционираше, и видя, че операцията се извършва от самия Аркадий Медведев. Руснакът работеше с една ръка. В другата държеше пистолет. „Стечкин“ — помисли си Габриел, но не можеше да е сигурен. Никога не се беше интересувал особено от руски пистолети.

— Да не би да изпитваш съжаление към мен, Аркадий?

— Наложи се да спрем кървенето. Страхувахме се да не умреш в ръцете ни.

— Нали така или иначе ще ме убиете?

— Разбира се, Алон. Но преди това искаме да получим малко информация от теб.

— А казват, че кадрите на КГБ нямали маниери.

Медведев приключи с превръзката и изгледа мълчаливо Габриел.

— Няма ли да ме попиташ откъде знам истинското ти име? — попита накрая той.

— Предполагам, че си го научил от приятелите си във ФСБ. Или си спестил едно телефонно обаждане, като си го изтръгнал със сила от Елена Харкова. Приличаш ми на човек, който обича да бие жени.

— Продължавай в същия дух и ще извикам Дмитрий да те фрасне още веднъж. Не си малко момче, Алон. Един или два удара на Дмитрий — и може да не дойдеш повече в съзнание.

— Той не умее да удря с цялата си сила. Защо не ме оставиш да му дам няколко урока?

— Сериозно ли говориш, или това е някакво еврейско чувство за хумор?

— Нашето чувство за хумор се е развило покрай живота с руските ни съседи. Помага ни по време на погром. С негова помощ е по-лесно да гледаш как селото ти се превръща в пепелище.

— Имаш избор, Алон. Можеш да лъжеш и да разказваш вицове цяла нощ или да започнеш да говориш. — Руснакът извади една цигара от сребърна табакера и я запали със сребърна запалка. — Нямаш нужда от подобни глупости, аз също. Дай да приключим с това като професионалисти.

— Като професионалисти? Имаш предвид да ти кажа всичко, което знам, и след това да ме убиеш.

— Нещо такова. — Аркадий му поднесе табакерата. — Искаш ли цигара?

— Вредни са за здравето.

Медведев затвори табакерата.

— Готов ли си за малка разходка, Алон? Мисля, че това място ще ти се види доста интересно.

— Някакъв шанс да се отърва от белезниците?

— Абсолютно никакъв.

— И аз така си помислих. Ще ми помогнеш ли да стана? Гледай само да не измъкнеш раменете ми.

Руснакът го изправи с лекота. Габриел усети, че помещението се завърта около него, и за момент си помисли, че ще падне пак на земята. Медведев, изглежда, си бе помислил същото, защото го хвана за лакътя.

— Сигурен ли си, че си готов за това, Алон?

— Сигурен съм.

— Няма да ми припаднеш отново в ръцете, нали?

— Ще се справя, Аркадий.

Медведев хвърли цигарата си и я смачка грижливо с върха на скъпата си италианска мокасина. Всичко по него изглеждаше скъпо: френският костюм, английският дъждобран, швейцарският часовник. Но нищо не можеше да прикрие факта, че отдолу се криеше един от главорезите на КГБ. Също като режима — помисли си Габриел. — КГБ в нови дрехи.

Тръгнаха заедно между сандъците. Те бяха много повече, отколкото Алон бе предполагал. Самият склад също изглеждаше безкраен. Нищо чудно, каза си той. Все пак се намираше в Русия. Най-голямата страна в света. Най-големият хотел в света. Най-големият плувен басейн в света. Най-големият склад за оръжия в света.

— Какво има в тези сандъци?

— Храна.

— Сериозно?

— Сериозно. — Медведев посочи един небостъргач от дървени сандъци. — Това са консерви с риба тон. Ей там са консервите с моркови. Малко по-нататък е говеждото месо. Имаме дори пилешка супа.

— Много впечатляващо. Преди петнайсет години Русия живееше от американските подаяния. Сега вие храните света.

— Напредваме бързо, откакто падна комунизмът.

— Какво има в действителност в тези сандъци, Аркадий?

Медведев посочи същия небостъргач.

— Това са патрони. Петдесет милиона, ако трябва да сме точни. Достатъчно, за да бъде затрита една значителна част от Третия свят. Макар че е малко вероятно да се случи. Средностатистическият борец за свобода е ужасно недисциплиниран. Не че се оплакваме. Това е добре за бизнеса.

Той посочи друга купчина.

— Онова са РПГ-7. По една лира фунта67, едно от най-добрите оръжия, което може да си купи човек. Страхотен гранатомет. С подходящо обучение всяко дванайсетгодишно дете може да извади от строя танк или бронетранспортьор.