Московска афера

— А останалите?

— Ей там са минометите. До тях е нашата насъщна храна — автоматите АК-47. Те ни помогнаха да победим германците, а после да променим света. Калашникът дава сила на слабите. Глас на безгласните.

— Чувам, че е много популярен и в по-дивите квартали на Лос Анджелис.

Медведев изкриви лице в престорен ужас.

— Престъпници? Не, Алон, ние не продаваме на престъпници. Нашите клиенти са правителства. Бунтовници. Революционери.

— Никога не съм вярвал, че си истински привърженик на революцията, Аркадий.

— Наистина не съм. Участвам заради парите. Също като Иван.

Те продължиха мълчаливо разходката си. Габриел знаеше, че това не е екскурзионна обиколка, а поход към смъртта. Аркадий Медведев искаше да узнае нещо от него, преди да са стигнали крайната точка. Искаше да разбере къде са децата на Иван.

— Трябва да знаеш, Алон, че всичко, което ти показвам, е напълно законно. Имаме по-малки складове в други части на страната, които приличат повече на оръжейни фабрики, но това е централният разпределителен център. Справяме се добре. Значително по-добре от конкуренцията.

— Поздравления, Аркадий. Приходите все още ли са големи, или се разраствате прекалено бързо?

— Приходите са добри, благодаря. Въпреки че западняците твърдят обратното, търговията с оръжия все още е перспективен занаят.

— Колко спечелихте от сделката с преносимите зенитни ракети?

Медведев се умълча за момент.

— За какви зенитни ракети говориш, Алон?

— За SA-18, Аркадий. Иглите.

— „Игла“ е една от най-точните и смъртоносни противосамолетни ракети, създавани някога. — Гласът на Медведев прозвуча делово, сякаш говореше в конферентна зала. — Това оръжие е прекалено опасно, за да бъде пуснато някога за свободна продажба. Ние не търгуваме с Игли. Само някой луд би го направил.

— На мен ми казаха нещо друго, Аркадий. Чух, че сте продали няколкостотин от тях на една африканска държава. Държава, която планира да ги препродаде за значителна сума на някакви приятелчета от Ал Кайда.

Габриел замълча. Когато проговори отново, тонът му беше доверителен, а не предизвикателен.

— Знаем всичко за Иглите, Аркадий. Освен това знаем, че си бил против сделката от самото начало. Все още не е късно да ни помогнеш. Кажи ми къде са онези ракети.

Руснакът не отговори, просто отведе Алон на едно празно място в средата на склада. Зоната беше осветена от лампа, която се намираше високо на покривните греди. Медведев застана под светлината й като актьор на сцена и разпери ръце.

— Страхувам се, че е твърде късно.

— Къде са те в момента, Аркадий?

— В ръцете на един много доволен клиент.

Медведев излезе от кръга светлина и блъсна Габриел в гърба. Очевидно имаше още нещо, което трябваше да видят.

65. Калужска област, Русия

Елена беше завързана за метален стол с права облегалка в далечния край на склада. Лука Осипов, нейният бивш бодигард, стоеше от едната й страна, а плешивият гигант — от другата. Блузата й беше скъсана, а бузите й пламтяха от многобройните плесници. Тя се вгледа с ужас в пострадалото око на Габриел, после сведе очи към пода. Медведев я сграбчи за косата. Жестът не предполагаше, че възнамерява да я остави жива.

— Преди да започнем, трябва да знаеш, че госпожа Харкова беше много отзивчива тази вечер. Тя ни разказа всичко за сегашното и бъдещото си участие в тази злополучна афера, като започна от нощта, в която е подслушала телефонния ми разговор със съпруга й. Призна ни, че операцията по открадването на секретните документи на Иван е изцяло нейна идея. И че ти всъщност си се опитал да я разубедиш.

— Тя лъже, Аркадий. Ние я принудихме да ги открадне. Казахме й, че съпругът й е загазил и че ако не ни съдейства, тя също ще загази.

— Много рицарско от твоя страна, Алон, но няма да свърши работа.

Медведев дръпна по-силно косата на Елена. Тя стоически изтърпя болката.

— За нещастие — продължи той, — госпожа Харкова не успя да ни даде едно много важно късче информация: местонахождението на децата. Надявахме се ти да ни кажеш къде са и да спестиш по-нататъшните неприятности на госпожа Харкова. Както вероятно се досещаш, съпругът й е доста ядосан в момента. Той ни нареди да направим всичко необходимо, за да получим отговорите, от които се нуждаем.

— Вече ти казах, Аркадий. Не знам къде са децата. Тази информация е запазена в тайна от мен.

— В случай че попаднеш в ситуация като тази?

Медведев замери Габриел с един мобилен телефон. Той го удари в гърдите и изтрака върху пода.

— Обади се на французите. Кажи им да доставят децата във вилата на Иван тази вечер заедно с паспорта му. След това им кажи да освободят самолета на Иван. Той би искал да се върне незабавно в Русия.

— Пусни я — каза Алон. — Прави с мен каквото решиш. Но пусни Елена.