Московска афера

— Да кажем, че пътниците в първа класа не бяха очаровани от нивото на обслужването. Ако полетът бе продължил още час, щеше да си имаш работа с истинска интифада.

— Не ни подготвиха адекватно за изпълнението на задачата. Освен това еврейските девойки не трябва да бъдат обслужващ полета персонал.

— В Израел всички са равни, Киара. За евреите е добре да бъдат обслужващ полета персонал, фермери и чистачи.

— Ще кажа на Узи да го има предвид следващия път, когато възлага полевите задачи.

Тя прибра дрехите си.

— Имам нужда от един душ. Мириша на лоша храна и чужди парфюми.

— Добре дошла в бляскавия свят на самолетните пътувания.

Киара се наведе и го целуна.

— В крайна сметка може би трябва да се обръснеш, Габриел. Наистина не мога да се любя с мъж, който изглежда като Авраам.

— Той е станал баща на Исаак на доста напреднала възраст.

— С Божията помощ. Опасявам се, че тази вечер ще трябва да разчиташ само на себе си. — Тя докосна синината на бузата му. — Нараниха ли те?

— Всъщност не. Прекарахме по-голяма част от нощта да играем на джин-руми28 и да си разказваме истории за добрите стари времена преди падането на Берлинската стена.

— Нещо те безпокои. Винаги усещам, когато си разтревожен. Говориш ужасни шеги, за да го прикриеш.

— Разтревожен съм, защото един руски търговец на оръжие, който се нарича Иван Харков, планира да продаде много опасни оръжия на Ал Кайда. И защото жената, която рискува живота си, за да ни го съобщи, все още е в опасност. — Той се поколеба, после добави: — А и защото ще трябва да поизчакаме, преди да продължим медения си месец в Умбрия.

— Нали не смяташ да ходиш пак в Русия?

— Не, само до Вашингтон.

Тя го перна по брадата и каза:

— Приятно пътуване, Авраам.

После влезе в банята и затръшна вратата.

Тя е човек от Службата — каза си той. — Ще разбере.

Рано или късно.

23. Джорджтаун

От ЦРУ изпратиха за него самолет — „Гълфстрийм G-500“, с кожени кресла, видеофилми и кухня, заредена с огромно количество нездравословни закуски. Той се приземи във Военновъздушната база „Андрюс“ в задушаващата обедна жега и бе посрещнат в охраняван хангар от двама агенти на Службата за сигурност. Габриел ги позна — бяха същите двама офицери, които го бяха отвели против волята му в централата на ЦРУ при последното му посещение във Вашингтон. Опасяваше се, че ще постъпят по същия начин, но бе приятно изненадан, когато се оказа, че този път дестинацията им е елегантна тухлена вила в пресечка 3300 на Ен Стрийт в Джорджтаун. В антрето ги очакваше мъж на пенсионна възраст, облечен в тъмносиньо спортно сако и смачкан панталон от габардин. Редеещата му коса бе рошава като на университетски професор, а мустаците му бяха излезли от мода заедно с диско музиката, тенджерите за бавно готвене и замразяването на ядрените оръжия.

— Габриел — каза Ейдриън Картър, като му подаде ръка. — Радвам се, че дойде.

— Изглеждаш добре, Ейдриън.

— А ти си същият ужасен лъжец. — Той погледна лицето на Алон и се намръщи. — Предполагам, че тази чудесна синина на бузата ти е спомен от нощта, прекарана в Лубянка.

— Исках да ти донеса нещо, но магазинът за сувенири беше затворен.

Картър се усмихна и хвана Габриел за лакътя.

— Реших, че си гладен след пътуването. Поръчал съм ти нещо за обяд. Впрочем как беше полетът?

— Беше много мило от твоя страна да изпратиш самолета си в такъв кратък срок.

— Този не е мой — отвърна кратко Ейдриън.

— На Военноморската база „Гуантанамо“ ли е?

— Всичко както му е редът.

— Това обяснява белезниците и спринцовките.

— Това те избавя от приказките им. Средностатистическите джихадисти са дяволски шумни спътници.

Влязоха във всекидневната. Беше типичен джорджтаунски салон — правоъгълен, с висок таван и френски прозорци, гледащи към малка тераса. Мебелите бяха скъпи, но грозни, от тези, които се срещат в конферентните зали на луксозните бизнес хотели. Впечатлението се допълваше от кетъринговия вид на храната, сложена върху бюфета. Единственото, което липсваше, бе красива млада сервитьорка, която да предложи на Габриел чаша посредствено шардоне.

Картър отиде до бюфета и си избра сандвич с шунка и джинджифилова бира. Алон си наля чаша черно кафе от един сребърен термос и седна на креслото до френските прозорци. Ейдриън се разположи до него, като постави подноса на коленете си.

— Шамрон ми каза, че Иван отново се е проявил като лошо момче. Разкажи ми всичко, което знаеш. Не ми спестявай нито една подробност. — Той отвори шумно бутилката бира. — Знаеш ли, харесвам историите за Иван. Те ми напомнят, че в този свят има хора, които са готови да направят абсолютно всичко за пари.