Московска афера

— Не може да бъде!

— На километър и половина от хотела бяха спрени за рутинна проверка от служители на пътна полиция. Разбира се, те не бяха такива.

— Значи отвлякохте четирима руски дипломати и ги държахте като заложници, за да ги принудите да ме пуснат.

— Ние, израелците, следваме закона „око за око, зъб за зъб“. Освен това те не са само дипломати. Двама от тях са известни агенти от СВР.

Когато КГБ беше разформировано и реорганизирано, управлението, което ръководеше шпионската дейност в чужбина, бе станало отделна агенция, известна под името Служба за външно разузнаване, или СВР. Също като ФСБ, СВР си беше КГБ с ново име и красива опаковка.

— Когато получихме потвърждение от украинците, че си минал границата благополучно, ги пуснахме от ареста. Те бяха тайно повикани в Москва за справка. С малко късмет, ще си останат там завинаги.

Чайникът засвири. Габриел отиде в кухнята и го дръпна от котлона, после включи телевизора, докато правеше кафето. Беше на канала на Би Би Си; прошарен репортер стоеше пред катедралата „Василий Блажени“ и споделяше предположения за евентуалните мотиви за нападението над Олга Сухова. Нито една от теориите му не беше близо до истината, но той ги съобщаваше с апломб, който можеше да придаде само британският акцент. На Шамрон, който бе дошъл и застанал до Алон, репортажът сякаш му се струваше леко забавен. За него медиите бяха единствено източник за развлечение и оръжие срещу враговете.

— Както виждаш, руснаците доста са внимавали какво точно ще излезе наяве от случилото се в онзи жилищен блок. Те са признали, че мишената на нападението е била Олга, но са скрили някои подробности около инцидента. Нищо не са казали за самоличността на убийците. Нищо за мъжа, който е спасил живота й.

— Къде е тя сега?

— В жилището си, оградена от частни бодигардове и смели западни репортери — като нашия приятел от Би Би Си. Тя е в безопасност, доколкото някой може да бъде в безопасност в Русия, което ще рече, че съвсем не е в безопасност. Накрая може да реши да започне нов живот на Запад. — Той погледна Габриел. — Наистина ли е толкова добра, колкото изглежда, или е нещо друго?

— Питаш ме дали е била вербувана от ФСБ и само е хвърляла прах в очите ми?

— Точно това те питам.

— Тя е истинско съкровище, Ари. Олга е дар от боговете на разузнаването.

— Просто се питам защо те е помолила да я изпратиш до дома й. Питам се дали не те е вкарала на това стълбище, за да бъдеш убит.

— А може би изобщо не е била Олга Сухова. Може да е бил Иван Харков, отлично дегизиран.

— Плащат ми, за да мисля тези ужасни неща, Габриел. Впрочем на теб също.

— Видях реакцията й на стрелбата. Тя не играеше роля, Ари. И се съгласи да ни помогне, поемайки огромен риск. Не забравяй, че на мен ми позволиха да замина. Олга още е в Москва. Ако от Кремъл поискат да умре, ще я убият. И тези бодигардове и смели репортери не могат да направят нищо, за да я защитят.

Двамата се настаниха до кухненската маса. От Би Би Си бяха приключили с Русия и сега показваха репортаж за смъртоносен бомбен взрив на един пазар в Багдад. Алон насочи дистанционното към екрана и намръщен, натисна бутона за изключване на говора. Шамрон си поигра малко с френската преса, преди да се обърне за помощ към Габриел. Той прекарваше свободното си време в поправка на стари радиоапарати и часовници и въпреки това бе неспособен да се оправи и с най-обикновените кухненски уреди. Кафеварки, миксери, тостери — всички те бяха загадка за него. Геула често се шегуваше, че ако остави съпруга си да се оправя сам, той ще умре от глад в къща, пълна с храна.

— Какво знаем за Иван Харков? — попита Габриел.

— Достатъчно — отвърна Шамрон. — Иван действа в Ливан от години. Редовно доставя пратки на „Хизбула“, но продава оръжия и на по-радикални палестински и ислямистки фракции, действащи в бежанските лагери.

— Какви оръжия?

— Обичайните: гранати, минохвъргачки, РПГ26, автомати АК-47 и патрони, разбира се. Много патрони. Но по време на нашата война с „Хизбула“ мрежата на Харков уреди специална пратка с противотанкови бронебойни снаряди. Заради тях загубихме няколко танкови екипажа. Изпратихме външния ни министър в Москва да протестира, макар че нямаше никакъв резултат, разбира се.

— Което означава, че Иван Харков има солиден опит в продажбата на оръжия директно на терористични организации.

— Без съмнение. С РПГ-тата и автоматите можем да се справим. Само че нашият приятел Иван има връзки, които му позволяват да се сдобие с най-опасните оръжия в света. Химическо. Биологично. Не е изключено дори ядрено. Знаем, че агенти на Ал Кайда отдавна бродят из бившите съветски републики, за да търсят ядрени материали и даже годни ядрени бойни глави. Може би най-накрая са открили някого, който е готов да им продаде нещо такова.

Ари сипа захар в кафето си и бавно го разбърка.

— Може би американците имат по-добър поглед върху ситуацията. Те от години следят Иван отблизо. — Той се усмихна язвително. — Американците обичат да наблюдават проблемите, но не правят нищо за разрешаването им.