Московска афера

— Сега обаче ще трябва да направят нещо по отношение на него.

Шамрон кимна в знак на съгласие.

— Предпочитам да прехвърлим тази работа на тях колкото се може по-скоро и да си измием ръцете. Искам да отидеш във Вашингтон и да се срещнеш с твоя приятел Ейдриън Картър. Кажи му всичко, което си научил в Москва. Дай им името на Елена Харкова. После се качи на следващия самолет за Умбрия и довърши медения си месец. И никога повече не ме обвинявай, че не съм удържал на думата си.

Габриел гледаше в безмълвния телевизор, без да отговори.

— Не си ли съгласен с препоръката ми?

— Какво смяташ, че ще направят Ейдриън и американците с тази информация?

— Подозирам, че ще отидат смирено в Кремъл и ще помолят руския президент да спре продажбата.

— И той ще им отговори, че Иван е порядъчен бизнесмен, който не е свързан с нелегалната международна търговия с оръжие. Ще отхвърли твърденията като антируска клевета, разпространявана от еврейски провокатори, които кроят планове как да спънат развитието на Русия. — Алон бавно поклати глава. — Посещението при руснаците и апелите за помощ са последното нещо, което можем да направим. Трябва да гледаме на руския президент и на неговите тайни служби като на противници и да действаме съобразно с това.

— И какво по-точно предлагаш?

— Да поговорим тайно с Елена Харкова и да видим дали тя знае повече от това, което е казала на Олга Сухова.

— Само защото се е доверила веднъж на Олга, не означава, че ще се довери на разузнавателната служба на чужда държава. И не забравяй, че двама руски журналисти намериха смъртта си заради нейните действия. Не смятам, че ще приеме възторжено идеята за контакт.

— Тя прекарва повечето време в Лондон. Можем да стигнем до нея.

— Както и Иван. Тя денонощно е обградена от охранители, които са бивши командоси от спецчастите „Алфа“ и ОМОН. Вероятно наблюдават всичките й срещи и разговори. Какво смяташ да направиш? Да я поканиш на кафе? Да се обадиш на мобилния й телефон? Да й изпратиш имейл?

— Работя по този въпрос.

— Само знай, че Иван е три крачки пред теб. Имало е изтичане на информация някъде по мрежата му и той е наясно с това. Личната му служба за сигурност ще бъде нащрек. Всяко приближаване до жена му ще задейства алармата. Една погрешна стъпка — и може да предизвикаш смъртта й.

— Значи просто трябва да го направим безшумно.

— Ние?

— Това не е нещо, което можем да направим сами, Ари. Нуждаем се от помощта на американците.

Шамрон се намръщи. Той не харесваше съвместните операции и се чувстваше дискомфортно от близките връзки на Габриел с ЦРУ. Неговото поколение бе живяло съгласно простата аксиома кахол лаван, или „синьо и бяло“27. Вършеха сами работата си и не разчитаха на чужда помощ за разрешаване на проблемите си. Това поведение бе последица от опита им по време на холокоста, когато по-голямата част от света бе стояла мълчаливо настрана, докато евреите бяха избивани. Беше породило у хора като Шамрон нежелание — или по-скоро страх — да действат с други.

— Май си спомням нашия разговор отпреди няколко дни, в който ти ме смъмри, че прекъсвам медения ти месец. А сега внезапно искаш да ръководиш операция срещу Иван Харков?

— Да кажем просто, че съм заинтересован лично от изхода на този случай.

Ари сръбна от кафето си.

— Нещо ми подсказва, че това няма да хареса на съпругата ти.

— Тя е човек от Службата. Ще разбере.

— Само не я пускай близо до Иван — подхвърли Шамрон. — Той обича да унищожава красивите неща.

22. Йерусалим

— Това да не би да е някаква перверзна фантазия, Габриел? Да гледаш как стюардесата съблича дрехите си?

— Всъщност никога не са ме привличали момичета в униформа. А и сега ги наричат обслужващ полета персонал, Киара. Жена с твоята професия би трябвало да знае това.

— Можеше поне малко да пофлиртуваш с мен. Всички мъже флиртуват с обслужващия полета персонал, нали?

— Не исках да разваля прикритието ти. Стори ми се, че и без това си имаш достатъчно проблеми.

— Не знам как могат да носят тези униформи. Помогни ми да смъкна ципа.

— С удоволствие.

Тя се обърна с гръб към него и отметна косата си. Габриел смъкна ципа и я целуна по врата.

— Брадата ти боде.

— Ще се обръсна.

Киара се завъртя и го целуна.

— Остави я засега. Придава ти много изискан вид.

— Изглеждам почти като Авраам. — Той седна в края на леглото и я загледа как се извива, за да свали роклята си. — Това определено е по-добре от още една нощ в Лубянка.

— Надявам се да е така.

— Ти трябваше да държиш под око картината на Пусен. Моля те, кажи ми, че не си я оставила без надзор.

— Монсеньор Донати я взе обратно във Ватикана.

— Опасявах се, че ще кажеш това. С колко време разполагам, преди да я даде на някой касапин от реставраторския отдел на Ватикана?

— До края на септември. — Тя изви ръце зад гърба си и откопча сутиена си. — Има ли някаква храна в тази къща? Умирам от глад.

— Не яде ли нищо по време на полета?

— Бяхме твърде заети. Как беше пилето на Геула?

— Прекрасно.

— Изглеждаше много по-добре от храната, която сервирахме.

— Ти това ли правеше?

— Толкова зле ли се представих?