Читаем Можеш ли да пазиш тайна? полностью

— Не. Не съм. Не съм казала дори на моя… Така де, на абсолютно никого не съм казала.

— Добре. Благодаря. Много съм ти признателен — усмихва ми се той и става от стола си. — Радвам се, че се видяхме отново, Ема. Сигурен съм, че пак ще се срещнем.

— И това ли е всичко? — питам леко озадачена.

— Да, това е. Освен ако ти нямаш още някои въпроси за обсъждане.

— Не, нямам! — скачам припряно от мястото си, като при това доста силно си удрям глезена в крака на масата.

Ама и аз съм еднааа! Какво, да не би да очаквам да ме помоли да оглавя новия му международен проект? Ха!

Джак Харпър отваря вратата и учтиво я придържа, докато изляза. Вече съм почти в коридора, когато изведнъж спирам и възкликвам:

— Момент!

— Какво има?

— За какво да кажа, че сте искали да говорите с мен? Всички ще ме питат.

— Защо не кажеш, че сме обсъждали логистични въпроси? — предлага ми той и затваря вратата.

VI

До края на работното време в офиса цари празнична атмосфера. Аз обаче седя безмълвно на бюрото си и не мога да повярвам на станалото. Докато вечерта пътувам към вкъщи, сърцето ми все още тупти ускорено поради невероятното стечение на обстоятелствата. И поради несправедливостта на всичко това.

В самолета той беше за мен просто един напълно непознат човек. Поне така предполагах тогава. А когато пътуваш с някой непознат, той после сякаш се изпарява и никога повече не го виждаш. Не ти се появява изневиделица в офиса. Не те изпитва колко е осем по девет. Не се оказва изведнъж мегашеф на компанията, в която работиш. Така де!

Е, поне ще ми е за обеца на ухото. Мама и татко винаги са ми набивали в главата да не говоря с непознати. Прави бяха! Край, от днес нататък никога нищичко няма да кажа на който и да било непознат. Ни-ко-га!

С Конър се бяхме уговорили след работа да отида у тях и да прекараме заедно вечерта. Когато пристигам в апартамента му, чак се разтрепервам от облекчение. Най-сетне далеч от офиса! Най-сетне далеч от безкрайните приказки за Джак Харпър. И Конър вече се е заел да готви вечерята. Върхът! В кухнята се носи апетитна миризма на чесъвда подправки, а на масата вече ме чака чаша с вино.

— Здравей! — целувам го аз по бузата.

— Здравей, мила! — натъртва Конър, като вдига поглед от печката.

По дяволите, напълно забравих да кажа „мили“. Уф, какво да направя, за да се подсещам?!

Ааа, да! Ще си го запиша с химикалка на дланта.

— Я погледни там. Свалих ги от Интернет. — Усмихнат до уши, Конър ми посочва една папка на масата. Отварям я и виждам няколко листа с принтирани черно-бели снимки на интериори. На най-горния се вижда стая с диван и някакво голямо растение.

— О, снимки на апартаменти! — възкликвам изненадано. — Много си бърз. А аз още не съм предупредила хазаина, че напускам.

— Е, трябва да почнем да се оглеждаме — отбелязва Конър. — Виж, този тук има и балкон. А в този има работеща камина!

— Страхотно!

Отпускам се на близкия стол и се вторачвам в най-горната снимка, като се опитвам да си представя как двамата с Конър живеем заедно в снимания апартамент. Как седим един до друг на дивана, само той и аз, вечер след вечер.

Чудя се за какво ли ще си говорим.

Какво пък толкова! Ами ще си говорим за… за каквото винаги си говорим.

Може би ще играем на „Монополи“. Ако ни писне да си говорим или нещо подобно.

Измъквам следващия лист и усещам да ме обзема леко вълнение.

На снимката се вижда апартамент с паркет и дървени капаци на прозорците! Винаги съм си мечтала да живея в апартамент с паркет и дървени капаци на прозорците! Ами кухнята…! Страхотна е с този черен гранит на плотовете…

О, чудесно ще бъде да живеем в този апартамент. Нямам търпение!

Щастливо отпивам от виното и точно се отпускам удобно на стола, когато Конър се обажда:

— Я кажи, не е ли вълнуващо това идване на Джак Харпър?

О, Господи, не! Не искам да чувам нито дума повече за проклетия Джак Харпър!

— Запозна ли се с него? — пита Конър, като слага на масата пред мен купа с печени фъстъци. — Чух, че се отбил при вас.

— Мм, да. Запознах се.

— Днес следобед минал и през отдела за изследователска и развойна дейност, но аз бях на една среща извън офиса. — Конър ме гледа очаквателно. — Кажи де, какво представлява?

— Ами… не знам. Тъмна коса… американец… А твоята среща как мина?

Конър напълно пренебрегва опита ми да сменя темата.

— Ама не е ли страхотно! — възкликва той със светнало лице. — Като си помисля само… Джак Харпър!

— Да, предполагам — свивам рамене аз. — Както и да е…

— Ема! Ама наистина ли ти е все едно? — зяпва ме Конър удивено. — За Бога! Та това е основателят на компанията! Човекът, създал концепцията за „Кола Пантера“! Човекът, превърнал една никому неизвестна марка в световен хит! Джак Харпър превърнал една западаща малка компания в огромна, преуспяваща корпорация! И сега най-сетне имаме възможност да се запознаем с него. Не е ли вълнуващо!

— Да — съгласявам се с половин уста. — Ъъъ… вълнуващо е.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Отверженные
Отверженные

Великий французский писатель Виктор Гюго — один из самых ярких представителей прогрессивно-романтической литературы XIX века. Вот уже более ста лет во всем мире зачитываются его блестящими романами, со сцен театров не сходят его драмы. В данном томе представлен один из лучших романов Гюго — «Отверженные». Это громадная эпопея, представляющая целую энциклопедию французской жизни начала XIX века. Сюжет романа чрезвычайно увлекателен, судьбы его героев удивительно связаны между собой неожиданными и таинственными узами. Его основная идея — это путь от зла к добру, моральное совершенствование как средство преобразования жизни.Перевод под редакцией Анатолия Корнелиевича Виноградова (1931).

Виктор Гюго , Вячеслав Александрович Егоров , Джордж Оливер Смит , Лаванда Риз , Марина Колесова , Оксана Сергеевна Головина

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХIX века / Историческая литература / Образование и наука