Мъртви за света

Не се изненадах особено, но се почувствах много разочарована.

— Съжалявам, Суки — каза Сам. — И все пак, ако не е при Халоу, къде би могъл да бъде?

— Самият факт, че феята не го е видяла, не значи нищо — каза полковникът. — Да не забравяме, че тя не е видяла и Кланси, а Халоу със сигурност го държи в плен.

— Да се върнем на уиканите — предложи червенокосата. — Какво ще правим с тях?

— Португалецо, утре се свържи с всичките си познати уикани — каза полковник Флъд. — Вземи Кълпепър да ти помогне.

Кълпепър — красива млада жена със сериозно лице и делова прическа — изглеждаше доволна, че ще помага на Португалеца. Той също, но се опита да прикрие радостта си.

— Да, сър — рязко отсече той. О, колко си сладък, помисли си Кълпепър. Чух го направо от мозъка й. Върколак или не, трудно се скриват толкова силни чувства. — Ъм… а защо трябва да им се обаждам отново? — попита Португалеца след дълга пауза.

— Трябва да разберем какво планират да предприемат и дали са склонни да действат заедно с нас — каза полковникът. — Ако смятат да действат самостоятелно, поне да не ни пречат.

— Значи тръгваме на война? — обади се един по-възрастен мъж, вероятно съпруг на червенокосата.

— Всичко е по вина на вампирите! Те забъркаха тази каша — каза червенокосата.

— Това изобщо не е вярно — възмутих се аз.

— О, я млъквай! Вампирска пачавра… — каза тя.

И по-грозни неща са казвали за мен, но никога право в лицето ми. Обикновено чувам обидите по телепатичен път, а не целенасочено…

Ерик скочи от мястото си още преди да съм решила дали съм обидена, или ядосана. Без да губи време в размисъл, той реши дилемата ми в полза на яда и реагира незабавно. И преди да сме осъзнали, че имаме проблем, жената лежеше по гръб на пода, притисната от вампира. Смъртоносните му резци се намирах на милиметри от шията й. Червенокосата имаше късмет, че Пам и Джералд реагираха също толкова мигновено и успяха да дръпнат Ерик навреме. Жената се отърва само с няколко капки кръв, но не спираше да скимти като куче.

В продължение на цяла една безкрайна секунда очаквах, че всички присъстващи ще скочат на бой, но полковник Флъд изрева: „Тишина!“, а на такъв глас просто няма как да не се подчиниш.

— Аманда — обърна се той към червенокосата, която цивреше така, сякаш Ерик й беше откъснал някой крайник, докато съпругът й правеше оглед на раните й и създаваше излишна паника. — Спазвай уважение към съюзниците ни и дръж проклетия си език зад зъбите! Пролятата ти кръв е отплата на нанесената от теб обида. Няма да търсиш отмъщение, Парнел! — мъжкият върколак изръмжа срещу полковника, но в крайна сметка кимна неохотно.

— Госпожице Стакхаус, приеми извиненията ми за тази проява на неуважение — обърна се към мен полковник Флъд.

Насилих се да кимна, макар че все още ме болеше от обидата. Неволно мярнах физиономията на Алсид, който местеше поглед от мен към Ерик и изглеждаше… хм, изглеждаше направо стъписан. Сам прояви разум и не даде външен израз на емоциите си. Изпънах гръб и избърсах с длан сълзите си.

Ерик полагаше огромни усилия да се успокои. Пам мърмореше нещо в ухото му, а Джералд го стискаше здраво за лакътя.

И като капак на прекрасната ми вечер входната врата отново се отвори и в „Мерлот“ нахълта Деби Пелт.

— Охо, парти! Без мен? — огледа странната сбирщина и вдигна вежди. — Здрасти, мило — изчурулика тя, погали собственически ръката на Алсид и преплете пръсти с неговите. Алсид изглеждаше много странно, горкичкият — едновременно щастлив и ужасно нещастен.

Деби беше забележителна жена (трудно ми е да преценя дали в добрия смисъл на думата) — висока, слаба, с издължено лице. Черна коса, но не къдрава и непокорна като на Алсид, а права, подстригана на асиметрични, тънки като клечки кичури, които се полюшваха при всяко нейно движение. Това беше най-тъпата прическа, която съм виждала някога, и несъмнено струваше майка си и баща си. Но мъжете, незнайно защо, изобщо не се впечатляваха от прическата й.

Би било лицемерно от моя страна да поздравя Деби Пелт, предвид естеството на отношенията ни. Тя бе направила опит да ме убие; Алсид знаеше това, но все още не можеше да я изхвърли от сърцето си, макар че усилено се опитваше. Този умен, практичен и трудолюбив мъж имаше огромна слабост и тази негова слабост, облечена в тесни джинси и тънък оранжев пуловер, в момента се усукваше като пиявица около него. Интересно какво правеше тя тук, толкова далече от обичайните си маршрути?

Изпитах внезапно желание да се обърна към Ерик, да му кажа, че Деби е правила опит да посегне на живота ми, и кротко да наблюдавам какво ще се случи. Но отново се въздържах. Цялото това въздържане ме измъчваше неимоверно; пръстите ми неволно се свиха и превърнаха дланите ми в здрави юмруци.

— Ще ти се обадим допълнително, ако има нужда — каза Джералд.