Мъртви за света

— Сам звънна на мобилния ми телефон и ми каза накъде според него са се запътили Халоу и брат й, след като са излезли от бара. Реших, че къщата на Комптън е идеалното място да им устроим засада, тъй като се намира извън пределите на града. Имахме достатъчно време да оставим колите си в гробището и да се трансформираме. Появихме се тъкмо навреме, но те ни надушиха твърде рано. — Полковникът хвърли гневен поглед към Сид. Очевидно младият върколак беше действал прибързано.

— И в крайна сметка те успяха да се измъкнат — заключих аз с възможно най-спокоен тон. — Но вече са наясно, че вие сте по петите им.

— Да, измъкнаха се. Убийците на Адабел Янси. Водачите на групата, която се опитва да завземе не само вампирската територия, но и нашата — полковник Флъд плъзна леден поглед по цялата глутница и всички до един, дори Алсид, наведоха смутено глави. — И от тук нататък вещиците ще бъдат нащрек, защото знаят, че сме по петите им.

Речта му очевидно повлия и на вампирите. Пам и Джералд отклониха за миг вниманието си от сияйната фея, а Ерик, както често му се случваше напоследък, изглеждаше объркан, все едно полковникът говореше на санскрит.

— Значи Стоунбрук са се върнали в Шривпорт, така ли? — попитах.

— Така предполагаме. Трябваше да се преобразим много бързо — което не е лесна работа — и да стигнем до колите си. Разделихме се на две групи и тръгнахме в различни посоки, но от тях нямаше и следа.

— А по каква причина сме тук сега? — попита Алсид.

— Тук сме поради няколко причини — отвърна водачът на глутницата. — Първо, искахме да се осведомим за състоянието на Звезда-Мария. Освен това имахме нужда да се възстановим физически, преди да потеглим към Шривпорт.

Върколаците, които явно се бяха обличали доста припряно, действително изглеждах като пребити. Несвоевременното им трансформиране и последвалия бърз преход в двукрака форма бяха изцедили силите им.

— А ти защо си тук? — попитах аз Пам.

— И ние имаме новини за споделяне — каза тя. — Очевидно целите ни съвпадат с тези на върколаците. Поне във връзка с този проблем — тя с мъка откъсна поглед от Клодин. Двамата с Джералд се спогледаха и като по команда се обърнаха към Ерик, който тъпо се взираше в тях, без да мига. Пам въздъхна, а Джералд се вторачи в бомбетата на ботушите си.

— Кланси, наш събрат по гнездо, не се прибра снощи — каза Пам. След това тревожно изявление тя отново насочи вниманието си към Клодин. Явно феята имаше някакво свръхестествено влияние над вампирите.

Болшинството от върколаците явно нямаха нищо против факта, че вампирската популация е намаляла с една бройка. Единствен Алсид прояви интерес и попита:

— Според вас какво се е случило?

— Получихме бележка — каза Джералд с едва доловим британски акцент. Той рядко говореше на всеослушание. — В нея се казва, че вещиците смятат да източват по един вампир всеки ден, докато не открият Ерик.

Всички глави се извърнаха към Ерик, който изглеждаше стъписан.

— Но защо? — попита той. — Не мога да разбера кое ме прави толкова ценна плячка.

Едно от момичетата върколаци, двайсет и няколко годишна блондинка със слънчев загар, ме погледна, поклати глава и въздъхна. Какво можех да кажа — просто се ухилих в отговор и свих рамене. Но независимо от това колко добре изглеждаше Ерик и какви апетити (сексуални или финансови) предизвикваше у заинтересованите страни, това целенасочено преследване на вампирския главатар подаваше сигнал за „извънредна тревога“ към цялото свръхестествено общество. Дори ако Халоу успееше да вкара Ерик в леглото си и после го източеше и изпиеше всичката му кръв… Тук нишката на мисълта ми рязко прекъсна, защото ме озари идея.

— Колко кръв може да се източи от един вампир? — попитах аз Пам.

Пам стреснато ме погледна. За пръв път я виждах толкова изненадана.

— Момент да помисля — каза тя, взря се в тавана и пръстите й зашаваха, сякаш пресмяташе нещо наум. — Четири кварти2 — отсече най-после тя.

— А какво количество кръв продават в онези малки шишенца?

— Ами… — Тя продължи да смята наум. — По-малко от четвърт чаша — и тогава усети накъде бия. — Значи Ерик съдържа повече от деветдесет и шест продаваеми дози кръв.

— На каква цена ги продават?

— Ами… на улицата цената достигна 225 долара за обикновена вампирска кръв — каза Пам с леден поглед. — За кръвта на стар вампир като Ерик…

— 435 долара за шишенце?

— Минимум.

— Значи Ерик струва…

— Повече от четиридесет хиляди долара.

Навалицата се вгледа в Ерик с повишен интерес — с изключение на Пам и Джералд, които заедно с Ерик отново се заеха да съзерцават Клодин. Тримата вампири бавно скъсяваха разстоянието между тях и феята.

— Добре, не смятате ли, че се събраха достатъчно основателни причини? — попитах. — Ерик я е отхвърлил. Тя иска него, иска бизнеса му, иска и кръвта му.

— Да, повече от достатъчно — съгласи се една от жените върколаци, симпатична брюнетка на около четирийсет и пет.

— Освен това на Халоу й хлопа дъската — изчурулика Клодин.

Имах чувството, че Клодин не е спряла да се усмихва, откак слезе от колата ми.

— Откъде знаеш това, Клодин? — попитах.