Мъртви за света

На този етап вече нищо не можеше да ме изненада, ако ще да видех кит, проснат насред пътя.

— А ти коя си? — попитах аз, след като най-после успях да намеря гласа си.

— Клодин.

На бледата светлина от таблото ми беше трудно да я разпозная, но спътничката ми определено изглеждаше като високата красавица, която видях на новогодишното парти в „Мерлот“ и в колата на Тара предишната сутрин.

— Как влезе в колата ми? Защо си тук?

— Защото през последните няколко седмици в този район се наблюдава твърде интензивна свръхестествена активност. Аз съм посредникът.

— Посредник между какво?

— Между двата свята. Или, ако трябва да съм по-точна, между трите свята.

Понякога животът ти предлага повече, отколкото ти е нужно. И ти просто приемаш.

— Ти си нещо като ангел, така ли? Именно за това дойде да ме събудиш, когато заспивах на волана, нали?

— Не, още не съм стигнала чак дотам. В момента си твърде изморена и няма смисъл да ти обяснявам. Просто зарежи митологията и ме приеми такава, каквато съм.

Усетих странно пърхане в гърдите.

— Виж — посочи Клодин. — Онзи мъж ти маха.

Наистина — на паркинга пред „Мерлот“ стърчеше вампир и изпълняваше ролята на семафор. Чоу.

— О, просто страхотно! — мрачно изпъшках аз. — Ами, надявам се, че нямаш нищо против да се отбия, Клодин. Трябва да вляза за малко.

— Естествено, това не е за изпускане.

Семафорът ме насочи към задния вход на бара и аз с изненада открих, че служебния паркинг е претъпкан с коли, които не се виждаха от пътя.

— Майчице мила! — възкликна Клодин. — Тук има парти!

Тя изхвърча от колата, грейнала от радост, а аз със задоволство наблюдавах втрещения Чоу, който буквално си глътна езика при вида на тези сто и осемдесет сантиметра великолепие. А да изненадаш вампир никак не е лесно!

— Хайде да влизаме! — изписка Клодин и ме улови за ръката.

9

Всяко свръхсъщество, пресичало някога пътя ми, в момента се намира в бар „Мерлот“. А може би просто така ми се струваше, защото се чувствах уморена до смърт и копнеех за усамотение. Цялата глутница върколаци беше там — в човешки вид, и за мое огромно облекчение, малко или много облечени.

Алсид носеше спортен панталон в цвят каки и разкопчана риза на сини и зелени карета. Изобщо не можех да си представя, че допреди малко е тичал на четири крака. Върколаците пиеха кафе или безалкохолни напитки, а Ерик (който изглеждаше доволен и в отлично здраве) надигаше бутилка „Истинска кръв“. Пам седеше на висока табуретка до бара. С панделка в косата, бледозелен анцуг и обшити с маниста маратонки, но въпреки това — ужасно секси. Придружаваше я Джералд, един вампир, когото бях срещала един или два пъти във „Вамптазия“. Джералд изглеждаше около трийсетгодишен, но съм го чувала да споделя лични спомени от периода на Сухия режим. Знаех съвсем малко за Джералд, но и то ми стигаше, за да стоя настрана от него.

Дори в тази екзотична компания появата ми с Клодин предизвика истинска сензация. На ярката светлина в помещението забелязах, че стратегическите извивки на тялото й бяха опаковани в тясна оранжева рокля, а дългите й крака завършваха с най-високите от всички високи токове. Клодин приличаше на апетитна мръсница, размер XXL.

О, не, тази жена не би могла да е ангел — не и според моите представи за ангелите.

Местейки поглед от Клодин към Пам, стигнах до извода, че е ужасно несправедливо те двете да изглеждат толкова чисти, спретнати и красиви. Само това ми липсваше — да се чувствам не само уморена, уплашена и объркана, но и повлекана на всичкото отгоре! Сякаш не ми стигаше, че трябваше да се появя тук в компанията на красавица, която практически имаше татуиран на челото си надпис „Чука ми се!“. Ако не бях уловила погледа на Сам, когото неволно въвлякох в цялата тази каша, сигурно щях да се врътна и да си изляза.

— Клодин — каза полковник Флъд. — Какво те води насам?

Пам и Джералд изпиваха с поглед Клодин, сякаш очакваха, че тя всеки момент ще започне да се съблича.

— Тази девойка тук — кимна Клодин към мен — заспа на волана. Лошо се грижите за нея, така ми се струва.

Полковникът, който в цивилните си дрехи изглеждаше също толкова важен, колкото и гол, видимо се сепна. Изглежда, нямаше представа, че е длъжен да ми осигурява протекция.

— А… ъ… — каза той.

— Трябваше да изпратите някого да я придружи до болницата — поклати глава Клодин и черната й коса се разлюля по гърба й като буен водопад.

— Аз й предложих да отида с нея — възнегодува Ерик. — Но тя каза, че ще изглежда твърде подозрително, ако се появи в болницата с вампир.

— Охо, здрасти, висок, рус и мъртъв красавецо! — възкликна Клодин. — Ти какво, винаги ли изпълняваш заповедите на обикновените човешки жени?