Мъртвите сибирски полета

— Права си, дете мое, няма нищо по-ужасно от това да имаш вкъщи нечестни хора. Но ти в кого се съмняваш?

— Слугинята ми Саша сигурно е крадла. Никой друг.

— Как? Нима Саша? Аз я смятах за честно момиче, не е възможно да е тя.

— Честно момиче — извика Франциска. — Някои изглеждат честни, но не са такива. Тя е крадла и се обзалагам, че в дрехите й ще се намери моята кесия с парите, но този път няма да й се размине така леко. Аз ви моля да повикате полиция.

Думата полиция не се хареса на Ягодкин, но тъй като беше свикнал да се покорява на дъщеря си, той приближи до вратата, за да каже на Пристов да повика стражар.

Но Фелзингер го задържа.

— Малко по-после, господин Ягодкин, вие виждате в какво положение се намирате. Именно за това, т.е. преди да погубите едно бедно момиче, искам да ви кажа нещо.

— Какво е то, господине?

— Аз мисля, че ще бъде по-добре първо да проверите точно как стои работата, преди да подозирате когото и да било.

— И вие още мислите, господин Фелзингер, че тя е честна, при все че чухте обвинението срещу нея?

— Това е само обвинение, драга госпожице, къде ви са доказателствата?

— Те ще се намерят, щом дойде полицията.

Как отвратителна се видя на Фелзингер дъщерята на Ягодкин! Но учителят се извърна, щом се загледа внимателно в лицето й. Това не беше благото лице на Клариса, което той бе обикнал. Всичко бе странно. В него се зароди голямо съмнение, като че ли тя беше някоя чужденка, заела мястото на предишната Клариса. Особено очите й и хладното изражение на лицето не бяха на Клариса.

— И аз, скъпо дете, мисля — каза Ягодкин, — че първо трябва да изслушаме обвиняемата, защото твърде е възможно и ти да си се излъгала.

— Както обичаш, тате, но с това ще изгубим само време и ще й дадем възможност да скрие откраднатите неща.

Ягодкин приближи до вратата и каза на Пристов да доведе Саша.

— Желаете ли да се оттегля, докато разпитвате момичето? — попита Фелзингер.

— Не, останете, проницателният ви поглед може да ни помогне.

След няколко минути в стаята влезе Саша. Тя беше съвсем спокойна и попита какво желае господарят.

— Досега бяхме доволни от тебе — каза Ягодкин, — особено дъщеря ми всякога се е хвалила с теб, но нейната благосклонност бе възнаградена зле. Сега ти остава едно — да оправдаеш постъпката си, като признаеш вината си.

Саша изгледа всички въпросително. Тя не разбра нищо.

— За Бога, аз не ви разбирам, господине. Нищо лошо не съм направила.

Франциска извика сърдито:

— Не се преструвай — ти, неблагодарно създание. Маската ти падна. Дълго време ме лъга, но сега знам каква лицемерка прибрах вкъщи и я награждавах. Ти си крадла!

Саша изпищя колкото сила имаше.

— Аз да съм крадла? Нима аз? Фелзингер изгледа враждебно Клариса.

— Има случаи — каза той, — когато човек не намира думи и не иска да се защитава, а този е тъкмо случаят, когато обвиняват невинен.

След това се доближи до Саша, на която каза:

— Момиче, ако си невинна, оправдай се. Ако си сгрешила, признай и искай прошка от господарката си.

Тя се изправи.

— Бог ми е свидетел, че съм невинна — извика решително.

— Значи вие настоявате, че не сте откраднали кесията ми?

— Настоявам — рече Саша, — невинна съм. Ах, госпожице — каза през плач, — аз вече не мога да ви позная — вас, която винаги сте били така добра, блага и доверчива. Защо сега изведнъж ме обвинявате, че съм крадла? Невъзможно е да сте казали вие това, моята госпожица Клариса не може да стори такова зло. Това не сте вие. Боже мой, от вчера това съмнение не ми излиза от главата.

— Млъкни, клетнице! — В същата минута Франциска вдигна ръка, за да я удари по главата, но Ягодкин я задържа.

— Не се тревожи, може да ти се отрази зле — каза той, като се обърна към Саша, на която каза, че ще провери дали действително е крадла.

Той отвори вратата и повика Пристов.

— Пристов — рече Ягодкин, — идете с няколко души в стаята на Саша и добре я претърсете. Вижте дали ще намерите една зелена кесийка.

Пристов излезе, след като се поклони на господаря си. Саша бе застанала като убита в един ъгъл на стаята. Ягодкин говореше с дъщеря си, а Фелзингер непрестанно наблюдаваше Франциска.

— Помогни ми, Богородице, и измий този позор от лицето ми.

Като отговор на това от съседната стая се зачуха викове; влезе Пристов, който държеше една зелена кесийка в ръцете си.

— Намерихме я, ето я, парите са вътре.

Фелзингер побледня. Нима се бе измамил? Нима Саша бе крадла?

Франциска тържествуваше, а Саша бе побледняла като платно.

Ягодкин се приближи до Пристов, взе кесийката от него и я показа на Саша, като я държеше до очите й.

— Ще отричате ли още, че не сте я откраднали, госпожице?

— Аз не съм откраднала, нито съм скрила тази кесийка. Не вярвам у мене да сте я намерили.

— Намерихме я във вашата стая, увита в един шал — каза Пристов.

— Някой друг трябва да я е сложил там, някой, който е искал да ми напакости — рече Саша. — Ей Богу, аз не съм я виждала.

— Че кой тогава ще отиде в стаята и ще я постави там? — дразнеше я Франциска.

— Някой е имал интерес от това — каза Саша.

— Никой няма да ви повярва — рече Франциска. — Истина е, че сте я откраднали.