Мъртвите сибирски полета

Вдовицата се обърна и видя хубавото лице на Конрад.

— Клариса има добър вкус — рече тя на любовника си. — Този Фелзингер е интересна личност.

— Само че е беден — каза Ягодкин. — Той има много непрактичен идеал. Такъв, като го оставиш пред пълни кесии със злато, няма да напълни джобовете си. Тези прехвръкнали тук немци остават бедняци през целия си живот, в случай че не са се родили богати. На такъв човек ли трябва да дам единствената си дъщеря! За него ли спечелих тези милиони, за него ли се трудих? Не, хиляди пъти не, аз ще премахна тези романтични мисли от главата на дъщеря си.

— Зная един лек, с който можете да махнете тази любов от главата й и всичко да забрави.

— Колко благодарен ще ти бъда! — възкликна Ягодкин.

— Да ви кажа ли какъв е? Колко ще ми платите за това? — попита Бояновска.

На лицето му се показа недоволство. Тази хубава и лукава жена все иска да й се плаща. Както и да е, трябва да се покаже весел.

— Вие ми казахте преди малко, че ви харесва конят на княгиня Мешчинска? Не й се иска да го продаде, тъй като се страхува животното да не осакати някого, защото е много буйно.

— Аз ще го укротя — прекъсна го Феодора. — Вие знаете, че съм способна да укротявам.

— Щом желаете да имате този кон, аз ще ви го купя, въпреки че княгинята иска много за него. Щом подаръкът е за вас, не ми струва скъпо.

— А аз ви обещавам, че ще излекувам дъщеря ви от тази любов към Фелзингер.

— Какво смятате да правите?

— Това е тайна — рече хубавата вдовица. — Но нека изпием по една чаша шампанско за моя план.

Чашите се чукнаха и докато пиеше, Феодора отправи странен поглед към Фелзингер, който бе застанал мирно в един ъгъл на стаята. Този поглед изразяваше не само страст и копнеж, но и демонско коварство.

Вечерята най-после свърши, всички станаха и се отправиха към съседния салон. Кавалерите отидоха да изпушат по една цигара, а дамите да оправят тоалета си. Франциска излезе сама на балкона. Тя бе разгорещена от изпитото вино и от голяма душевна възбуда. Поиска да се поразхлади и посъбере мислите си. Беше прекрасна зимна нощ и тя от балкона й се наслаждаваше. Погледът й блуждаеше и почти не виждаше очарователната гледка. Стори й се, че целият Петербург се намира под краката й и сякаш в един миг можеше да завладее тази горда столица. Пламъкът на ужасна суета бушуваше в душата на това момиче. От една проста самотна къща тя изведнъж се бе намерила в милионерски дом. Но вече желаеше нещо повече.

Ето отсреща се извисяваше гордо царският дворец. Как блестяха позлатените кубета и шарените полилеи! Нима не беше възможно да се вмъкне през някоя врата, да влезе и там? Колко бедни момичета са ставали княгини! Такива случаи имаше в руската история. Който разчиташе на красотата си, можеше да се надява на големи неща.

— Аз не съм бедна, а дъщеря на милионер. Защо тогава да не бъда щастлива? Но първо да изпълня дадената дума на Бакунин. Трябва да съсипя този човек.

Балконската врата се отвори и Конрад Фелзингер влезе.

— Вие сте тук, Клариса? — възкликна Фелзингер. — Търсих ви. Имам нещо важно да говоря с вас.

Това не се хареса много на Франциска.

— Сега искате да приказвате с мене, а на вечерята думица не ми казахте.

— Но моля ви се, Клариса.

— Не заемайте веднага тази учителска поза. Аз видях какви погледи отправяхте към онази дама от цирка, забелязах и как внимателно слушахте онези две госпожици, а на мене не обърнахте никакво внимание.

— Повече, отколкото вие предполагате — прекъсна той момичето. — Да, аз често поглеждах ония момичета, но го правех заради вас. Стана ми много мъчно, като ви видях в такова общество. Желая да си кажа мнението, затова ви търсих, Клариса. Считам за свой дълг като ваш приятел да ви кажа това.

— Вие искате да ме съветвате — каза лъжливата дъщеря на Ягодкин и като се облегна на перилата на балкона, погледна Фелзингер: — Говорете тогава, аз слушам.

— Вие често сте ме назовавали ваш приятел, Клариса — започна Фелзингер, — и винаги съм бил горд от това. Тази дума чух от устата на едно момиче, което е идеал за жените. Срамежливостта, сдържаността, кроткостта, скромността и любезността ви, Клариса, ме възхитиха и щяха да бъдат опасни за мене, ако един лош спомен не затвори сърцето ми. Откакто сте в тази къща, вие не сте същата Клариса. Вие се отдръпвате, вашето стеснение ми говори, че одобрявате. Аз се срамувам, Клариса, че се намирате тук и че това общество ви се харесва. Въздухът в тази къща е така задушен, хората са без всякакъв характер и струва ми се, не е право да се допре човек до челото на едно момиче. Под лъжливата интелигентност се крие просташко безсрамие. Махнете им кожите и ще видите безсрамието им.

— Помислете какво говорите, господин Фелзингер.

— Да, аз дълго обмислях дали да говоря откровено с вас, но какво ще стане, ако злото не бъде унищожено из корен? Моля ви, не посещавайте тази къща. Отбягвайте тази красива жена, която има за цел да лови стари и доверчиви хора в мрежата си. Страхувам се, че тази жена ще ви донесе някое нещастие, затова ви моля, странете от Феодора Бояновска.

Клариса направи гримаса на досада.