Читаем Мъртвите сибирски полета полностью

— Защо е продала тази къща? Какво я е накарало да остави мястото, където живяхме така щастливо?

— Откакто майка ви умря, Коля, на уважаемата госпожа не й се искаше да живее тука, като че някой я гонеше, та не можеше да остане.

Като чу отново името на майка си, Бояновски закри лицето си с ръце и дълго време мълча.

— От какво умря майка ми? — попита той Дашков.

Старецът се двоумеше.

— Кажи ми всичко, старче! — настояваше Бояновски.

— Полудя — колебливо каза Дашков.

— Луда — каза Бояновски, — луда! Възможно ли е това, всесилни Боже? Всичко си обяснявам: мисълта, че синът й е в Сибир и е измъчван непрестанно, трябва да е причината да полудее тази клетница. Нима жена ми не можа да й помогне в това нещастие?

— Не зная какво направи, та да облекчи болките на милостивата ви майка, това не зная, зная само, че много се стараеше хората да не научат, че свекърва й е полудяла.

— Това си обяснявам добре; навярно тя не е искала да научат хората, за да не достигне до моите уши.

Старецът гледаше умислено господаря си.

— Тази тайна жена ви добре опази, тъй като премести майка ви от уютната й стая в студения зимник. Такава бе нейната цел.

Бояновски се стресна.

— Казваш ми, старче, че моята майка е живяла в зимника. Повдигни старата си глава и ми кажи, че това не е вярно.

— Колко хубаво щеше да е, ако беше така, но, за Бога, това е истина. Старата бе захвърлена в зимника и ако не беше слугинята, едно добро момиче, Леония, дълго време щеше да чака за парченце хляб.

Бояновски се хвана за главата.

— Сънувам ли? — каза той. — Или пък ти внезапно изгуби ума си, Дашков? Така лошо ли се е отнасяла жена ми с майка ми? И то тогава, когато майка ми е полудяла?

— Дали е полудяла — каза старият Дашков, — това не зная, защото в града има хора, които твърдят, че тя не е била луда, а напротив — много умна, и затова жена ви трябваше да я отстрани, та да не говори пред хората за нещата, които се случиха, тъй като в последно време се говореше много, че синът й е изпратен в Сибир и че жена ти те е предала на полицията като нихилист и…

Бояновски тихо извика:

— Спри, спри!

Той изтича към Дашков.

— Дай ми доказателства, че не говориш само от ненавист и злоба.

— Ненавист, злоба? — извика Дашков. — Наистина аз ненавиждам тази жена, която като куче ме изпъди, но всичко, което казах, е вярно и ще докарам свидетели да го потвърдят.

— Но кога почина майка ми? — попита Бояновски бързо, като че го гонеше някой.

— Преди два месеца.

— Къде е заровена?

— Там, гдето я измъчваха — в зимника. Закопаха я като някоя грешница, която не заслужава да бъде погребана като хората.

Бояновски сви ръце, странен пламък блестеше в очите му.

— Старче, заведи ме в зимника. Тогава ще повярвам.

— Ей-сега, само почакай да запаля фенера, щото долу е много тъмно.

Той отвори вратата на своята стая и влезе вътре. Бояновски се облегна на стената, докато старецът се бавеше.

Той бе съкрушен от това, което чу.

„За Бога! Не е възможно да има толкова лоши хора. Нима Феодора не беше любезна към майка ми, а колко плака, когато ме затвориха, прегръщаше ме, като че не искаше да ме пусне. Колко печално ме гледаше тя, безсилна да ми помогне. Не, не, творецът не може да направи жената тъй прикрита. Ако е истина това, което ми разправи Дашков, то трябва да пропадне светът и не ще има отмъщение, което да ме задоволи. Ще трябва тогава да отида в ада, да се съветвам с дявола как да й отмъстя.

Феодоро, моли се на Бога това, което каза този старец, да не е истина и да се не открият престъпленията ти, защото…

Смили се ти, Боже в небесата, не ме оставяй да полудея, тъй като само мисълта за станалото ме смразява и ако престъпленията й се докажат, то се страхувам да не се превърна в самия сатана или във вампир, който иска кръв!“

— Готов съм — извика в този миг старият Дашков. — Ще ме последвате ли, господине?

— Добре, старче. Тръгнаха към зимника.

Като слизаха по стълбите, усетиха колко ужасен, плесенясал е въздухът вътре.

— Как живееше жена ми? — запита Бояновски, докато Дашков отключваше вратата.

— В игри и веселие, господин съветник. Когото желаете разпитайте в Петербург що се мълви за вдовицата Бояновска.

— Вдовица? Значи тя се е отказала от мене — възкликна печално Бояновски. — Да, да, нали съм сибирски заточеник!

— И обожателите й не бяха малко — рече Дашков. — Тя има добри приятели, а най-добрият от тях е директорът на петербургската тайна полиция.

— Смили се над мене, Дашков, и не прибавяй нищо. Кажи ми само цялата истина, без да ме съжаляваш.

— Знам много неща за почитаемата госпожа, а мене тя изпъди. Аз носех писмата й до директора, макар че никога не бяха адресирани, но знаех за кого са предназначени — за Иван Кардов.

— Иван Кардов? Чие е това име, старче?

— На директора на полицията.

— Кардов — Шепнеше през зъби Бояновски. — — Какво ли ми напомня това име? — запита се Бояновски. — Да, Наталия, Наталия, ако ти беше тука, по твоето лице щях да прочета истината.

— Вратата е отворена, господине.

— Нека влезем тогава.

Дашков носеше в ръце фенерчето, което осветяваше едва-едва зимника.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Шагреневая кожа
Шагреневая кожа

По произведениям Оноре де Бальзака (1799—1850) можно составить исчерпывающее представление об истории и повседневной жизни Франции первой половины XIX века. Но Бальзак не только описал окружающий его мир, он еще и создал свой собственный мир – многотомную «Человеческую комедию». Бальзаковские герои – люди, объятые сильной, всепоглощающей и чаще всего губительной страстью. Их собственные желания оказываются смертельны. В романе «Шагреневая кожа» Бальзак описал эту ситуацию с помощью выразительной метафоры: волшебный талисман исполняет все желания главного героя, но каждое исполненное желание укорачивает срок его жизни. Так же гибельна страсть художника к совершенству, описанная в рассказе «Неведомый шедевр». При выпуске классических книг нам, издательству «Время», очень хотелось создать действительно современную серию, показать живую связь неувядающей классики и окружающей действительности. Поэтому мы обратились к известным литераторам, ученым, журналистам и деятелям культуры с просьбой написать к выбранным ими книгам сопроводительные статьи – не сухие пояснительные тексты и не шпаргалки к экзаменам, а своего рода объяснения в любви дорогим их сердцам авторам. У кого-то получилось возвышенно и трогательно, у кого-то посуше и поакадемичней, но это всегда искренне и интересно, а иногда – неожиданно и необычно. В любви к творчеству Оноре де Бальзака признаётся переводчик и историк литературы Вера Мильчина – книгу стоит прочесть уже затем, чтобы сверить своё мнение со статьёй и взглянуть на произведение под другим углом.

Оноре де Бальзак

Проза / Зарубежная классическая проза / Классическая проза
Люди как боги
Люди как боги

Звездный флот Земли далекого будущего совершает дальний перелет в глубины Вселенной. Сверхсветовые корабли, «пожирающие» пространство и превращающие его в энергию. Цивилизации галактов и разрушителей, столкнувшиеся в звездной войне. Странные формы разума. Возможность управлять временем…Роман Сергея Снегова, написанный в редком для советской эпохи жанре «космической оперы», по праву относится к лучшим произведениям отечественной фантастики, прошедшим проверку временем, читаемым и перечитываемым сегодня.Интересно, что со времени написания и по сегодняшний день роман лишь единожды выходил в полном виде, без сокращений. В нашем издании воспроизводится неурезанный вариант книги.

Герберт Джордж Уэллс , Герберт Уэллс , Сергей Александрович Снегов

Фантастика / Классическая проза / Космическая фантастика / Фантастика: прочее / Зарубежная фантастика