Мъртвите сибирски полета

Яники се обърна и погледна дупката на стената.

— Колко време си копал тази дупка?

— Девет години само — каза абат Фалиери, — и седем месеца още.

Яники извика от учудване.

— И не си се отчаял през това време?

— Щях да умра в това усамотение, ако не работех — каза абатът. — Щом ме затвориха, от първия час почнах да се занимавам и ако дойдеш при мене, ще ти покажа хиляди полезни дреболии, които съм направил. Работата ми помогна да издържа десет години, иначе щях отдавна да умра.

— А какви неща си успял да направиш?

— Такива ти нямаш — каза абатът. — Имаш ли перо и книга като мене? Имаш ги ножици и нож като мене? Имаш ли такова дълго въже, че да можеш с него да се спуснеш от най-високото място на Петропавловската крепост?

Яники остана извънредно много зачуден.

— Нима имаш всичко това?

— Ела в моята стая и ще се увериш, ако не вярваш.

— Не мога да стана прав — каза Яники, — раните ме болят. Тези нещастници късаха месо от тялото ми.

— Ще ти донеса моя цяр, с който ще облекчиш раните си. Той се пъхна в дупката на стената и след малко се върна, като носеше една кърпа, намазана с мехлем.

— Това лекарство направих от смолисто вещество, което намерих в един ъгъл на стаята си. Смесих го с лойта от ястието, което ми даваха, за да направя смолата по-мека. За всяка рана това лекарство ми е помагало.

— Изглежда, че и на мен ще помогне. Усещам, че болките отслабват и като че придобивам нови сили. Фалиери се смееше доволно.

— Нека се запознаем сега по-отблизо. Ела в моята килия. Яники стана, двамата минаха през дупката на стената и влязоха в килията на Фалиери, която бе почти като другите.

— Какво искаш да ти покажа най-напред от моите богатства? — попита Фалиери.

— Въжето, което си направил, тъй като ще ни помогне да избягаме.

— В това съм вярвал винаги и ако само една стотна част от надеждите ми се бяха сбъднали, то щях отдавна да съм в моята свободна Италия.

— Вие ли сте наистина абат Фалиери? Спомням си, като бях дете, целият Петербург се съмняваше дали сте абатът или някое друго лице.

Абатът се замисли.

— Дали съм абатът и аз сам не зная, знам само, че съм от Италия. Мисля, че не ви казах друго.

Яники се оттегли.

— Не, аз не съм недоверчив — каза абатът, — и най-малко от вас се страхувам, че може да ме предадете, но мисля, че за хората абатът е умрял и никога не ще оживее.

Тези думи увериха Яники, че пред него стои абат Фалиери и че той от страх скрива името си.

В това време абатът се пъхна под кревата и извади въпросното въже.

— Кажи, моля те, как успя да направиш това въже от нищо?

— Няма нищо по-просто от това: изплетох го от ленените конци, които вадех от ризата си. Здравината на това въже зависи от умелото му изплитане. Работих цели четири години над него всеки ден и най-сетне го оплетох.

— А откъде знаеш, че въжето е толкова дълго, щото да стигне до земята, като се спусне от най-високото място на Петропавловската крепост?

— Пресметнах това точно, и то ето как: чух един ден от стария Падок, че крепостта е на седем етажа и че аз се намирам на най-ниския. И понеже разбирам от строежи, по височината на моята килия можах да пресметна и другите, а по този начин и дължината на въжето.

— Ако се не лъжа, ти спомена за някаква книга.

— Ето я — каза Фалиери и извади една хартия с вид на пергамент. — Гледай този документ, написан с малки букви. Той съдържа цялата история на Италия и мисля, че моето съчинение е най-вярно.

— Чудно нещо — каза Яники, — сега ми е ясно, че времето, прекарано в самота, за вас може и да не е дълго.

Абатът приятно се усмихна.

— Имам още много тайни, които ще бъда принуден да ти поверя един ден, защото вече съм стар и смъртта наближава. Ето, погледни сега ножа, който сам направих — каза абатът и му подаде един нож. — Той е направен само от желязо, което изкъртих от вратата. Половин година ми беше нужна, докато го наостря на този камък. Направих след това и дървената дръжка. Сега вече имам голям нож, с който мога свободно да убия стария Падок — ако един ден се реша да извърша убийство.

— Чудно ми е тогава защо не си избягал досега — каза Яники.

— Не избягах, защото не исках да извърша убийство.

— Но щом с твоя динамит убиват хиляди хора, тогава не си ли убиец?

— Не, не съм убиец, защото се боря с враговете си и за да постигна преследваната цел, аз убивам духа им. Убийството е забранено, но това е друго нещо.

— Аз съм на същото мнение — каза Яники, — това има нихилистически смисъл. — Но кажи ми, абате, какво мога да очаквам от тези нещастници?

— Защо си арестуван? — запита Фалиери. — Може би си нихилист?