Мъртвите сибирски полета

На една софа седеше брат Евстатий; като видя Кардов, той стана и твърде любезно го поздрави.

— Бог да благослови влизането ви в моята къща — каза изповедникът. — Но какво е заставило всесилния петербургски владетел да дойде при мене?

— Не ме назовавайте така, брат Евстатий. Ако след царя има друг, когото всички да обичаме и който може да се нарече петербургски владетел и тялом, и духом, това сте вие, брат Евстатий, а не аз.

— От думите ви съдя, че нещо важно ви е довело при мене.

— Познахте, нещо много важно. Ех, брат Евстатий, вижте ме — така изглежда всеки, който е изпаднал в царска немилост.

— В царска немилост? И то Иван Кардов, царският любимец? Не, не вярвам.

— Все пак обаче трябва да повярвате, защото е така, както казах: Случи се, че изпаднах в немилост.

— Но как е могло да стане това?

Кардов му призна откровено как царят му заповядал по какъвто и да е начин да намери Владимир.

— Срокът измина, а аз не успях да намеря детето. Всъщност намерих го, но не можах да го задържа в ръцете си. Но ако не мога да върна детето, то мога да направя на царя друга, по-голяма услуга. Аз открих мястото, където се събират нихилистите. Единият от тях, главатарят им, е в ръцете ми — арестувах го в Петропавловската крепост. Първата ми мисъл естествено беше да доложа за това на Негово величество, за което поисках още тази вечер аудиенция от царя. В такива важни случаи, какъвто е този, никога не е отказвал да ме приеме, но днес направи изключение. Съобщи ми чрез служащия да доведа детето и едва след това ще бъда приет. А когато съобщих, че детето не е с мене, отговори ми, че моето посещение не го интересува. Дойдох именно за това при вас, брат Евстатий, да ви помоля — по-право казано, да коленича пред вас и да ви помоля да ми помогнете да си възвърна царското благоволение. Кажете му всичко, както е в действителност, не скривайте нищо от него. Кажете му, че всяка минута съм готов да жертвувам живота си за него.

По време на разговора си с Иван Кардов изповедникът си играеше с един диамантен пръстен, като го прехвърляше от една ръка в друга.

Този пръстен беше подарък от царя.

— На драго сърце ще ви направя тази услуга — каза изповедникът, — но вие знаете, Кардов, че ние с вас имаме да разчистваме една сметка.

Кардов се дръпна.

— Надявам се, че с нищо не съм ви обидил.

— Вие си спомняте навярно, че изказахте съмнение за един манастир, твърдяхте, че в него се правели фалшиви пари.

— Да, това е истина, защото там има машина за правене на пари.

— Така е, намери се такава машина, но кой от тези дребосъци ще направи нещо сериозно? С това калугерите са искали да съкратят времето си, но за тяхно нещастие попаднаха в ръцете на полицията. Замолих ви тогава чрез трето лице да не разнищвате по-нататък тази работа, но вие искахте да се покажете по-велик и още същата вечер изпоарестувахте всички.

Пот закапа от челото на полицейския директор. Той добре знаеше, че изповедникът е непреклонен и че всичките негови усилия ще бъдат напразни. Калугерите бяха изправени пред съда, обвинени във фабрикуване на фалшиви пари, а след това изпратени в Сибир.

В продължение само на седем дни всички калугери ще бъдат освободени — каза Кардов. Изповедникът самодоволно клатеше глава. Можете ли да се закълнете в това, Кардов? — попита той. Заклевам се — отвърна Кардов.

Тогава веднага отивам при царя и ще говоря с него за вас. След малко Кардов излезе. Той бе постигнал целта си. Брат Евстатий не остана за дълго сам. Щом излезе Кардов, прислужникът му съобщи, че някой си лорд Рочестър желае да говори с него.

Аха, това ще е онзи, богатият лорд, на когото е влязла муха в главата. Иска да види затворниците в Петропавловската крепост и след това да напише за това някакво съчинение. Вчера ми донесе писмо от сестра Ана, с което игуменката ме молеше като благодетел на църквата да изпълня желанието му, а дали царят би му разрешил, защото няма да му е много приятно чужденци да се запознаят с тайните на Петропавловската крепост. Но лордът каза, че книгата ще се печата в Англия и че никой не ще узнае как е научил тези тайни, значи мога да му разреша. Толкова повече, че не е вредно царят да узнае за ужасите в своята страна.

— Спокойно можеш да го пуснеш, Евстатий — каза си той. Няколко минути след това пред царския изповедник стоеше горд и красив англичанин. Изповедникът го покани да седне.

— Зная защо сте дошли, лорд Рочестър! — каза той. — Искате да узнаете решението ми по вашата молба?

— Така е — каза англичанинът — и надявам се, че ще удоволетворите молбата ми, тъй като по време на обиколката си по света имах достъп навсякъде. Видях много нещастни жертви и не видя петербургските затвори, делото ми ще бъде праведно.

— В Петербург ще е навярно същото, което е в Бастилията в Париж и в Тауър в Лондон.

— Много се говори в Англия за ужасите и потайностите на Петропавловската тъмница, която се намира под река Нева. За да се запозная с тях, трябва да ги видя. Нали целта на християнството е да проповядва истината и в най-забутаните краища на света?