— Прав сте, лорд Рочестър — каза изповедникът. — Ще ви позволя да влезете вътре при едно условие. В Казан преди време изгоря една от църквите ни, а ни липсват пари, за да я възстановим.
— Обещавам — прекъсна го гордо Рочестър — да ви броя двадесет хиляди фунта стерлинги, за да поправите тази черква.
— Нека Бог и Богородица ви възнаградят за това.
— Ще съобщя още днес телеграфически на банката в Англия да ви брои тази сума, но ще ви моля да не отлагате посещението ми в крепостта, тъй като по много важни работи трябва още днес да замина за Рим.
Изповедникът седна на масата и написа на парче хартия няколко реда, подписа се и постави своя печат. — Ще дадете това писмо — каза изповедникът — на ключаря на Петропавловската крепост — стария Падок. Но така не можете да отидете, трябва да се преоблечете и да си подстрижете брадата. Брат Бернард ще ви даде дрехите си и с тези дрехи ще се представите на стария Падок, като кажете, че сте дошли да благословите затворниците.
— По всяко време ли мога да отида там?
— Когато искате, дори и среднощ можете да отидете при всеки затворник и да приказвате с него насаме. Така ще имате случай да чуете болките на осъдените.
— Как да ви благодаря за това! — каза лордът, като целуна ръката на изповедника.
— Най-голямата благодарност ще бъде, ако не кажете никому нищо за това. Сега ви моля да ме извините, тъй като съм зает. Дългът ме зове.
Той падна на колене пред иконата и започна да се моли на Бога.
Лордът с тихи стъпки излезе от стаята. Той притисна до гърдите си писмото, което бе взел от изповедника, и забърза.
На лицето му се четеше огромно задоволство; изглеждаше като човек, комуто се е удал случай да осъществи най-голямото желание в живота си.
Старият Падок тъкмо се готвеше да направи обичайната обиколка на затворниците си, когато пред него се появи един ключар.
— Вие ли сте, брат Бернард? — каза старецът. — Желаете ли да говорите на моите мишки? Това е твърде необходимо, тъй като водата приижда.
— Този път идва заместникът на брат Бернард.
— Неговият заместник? — учудено каза Падок. — В моето подземно царство не се влиза така лесно. Трябва да покажете книжа и документи, които са заверени от царя или от неговия изповедник.
Калугерът извади от джоба на горната си дреха писмото и го подаде на Падок.
— Ето, четете — каза той.
Падок хвърли поглед на писмото и каза:
— Вървете подир мене. Предполагам, че имате здрави нерви, защото инак не ви съветвам да влизате в тъмницата.
— Мога да гледам и най-ужасната сцена и същевременно да владея себе си — каза калугерът, — заведете ме вътре.
Докато слизаха по стълбите, старият Падок сметна за необходимо да даде някои наставления на новака.
— С тях трябва да говорите за смъртта, ужасите и неизбежната пропаст. Това ги укротява и ги кара да се позамислят. Желаете ли да се запознаете най-напред с абат Фалиери? — попита Падок. — Този човек ще ви каже отначало, че няма Бог, а после, че всички мъртви ще възкръснат от гробовете си и ще се явят пред вечния съдия.
— Нещастник — отвърна калугерът. — Душата му е загубена, щом мисли така. Преди да отида обаче при абата, бих искал да отида при Яники. Сам директорът на полицията — добави той — ми поръча да отида при него и да го умилостивя малко.
— Е, да, разбирам, тогава ще ви заведа при аптекаря. След малко калугерът беше насаме с Яники.
Като съзря калугера, нихилистът извика:
— Нямам нужда от тебе, не искам да слушам твоите съвети.
— Наистина ли този е Яники? — попита калугерът, като свали калимавката си.
Яники се отдръпна.
— Не ме ли познаваш, приятелю? — каза калугерът.
— Дали те познавам? Игра на въображението ли е това, породена от болките и страхотиите, които преживях в последно време, или е самата истина? Ти ли си човекът, у когото беше последната ми надежда, ти ли си наистина Бакунин?
— Мисля, че ме позна, Яники. Това съм аз, твоят приятел, дошъл тук, за да те избави, и бъди уверен, че ще го направя.
— Само за една вечер се превърнах в старец, защото страшните мъки, които изтърпях, са и душевни, и телесни.
После той хвана Бакунин за ръка и го погледна в очите.
— Приятелю — каза Яники, — и да не бях нихилист, тук щях да стана, защото тук видях ужасни хора.
— Няма нужда да ми разказваш, и без това зная всичко. Зная, че безчовечно са те мъчили и приятелското ми сърце трепери, ала повярвай ми, не можах да дойда по-рано.
— Чудя се как си успял да дойдеш тук. Не мога да си обясня наистина как си дошъл.
— Преоблякох се като свещеник и така дойдох при теб.
— На каква голяма опасност си се изложил! Не, не, ти не трябваше да правиш това, защото, ако те познаят, животът на двама ни ще бъде в опасност.
— Ако бъдем хитри, никой няма да може да ни познае.
— А сега слушай, Яники, тъй като минутите са скъпи. Ти ще трябва да облечеш моите дрехи и да избягаш оттук. Никой няма да те спре. Сам старият Падок ще те изведе, без да извикаш ни най-малко подозрение у него.
— Планът за моето бягство е добре скроен, но какво ще стане с тебе?
— Аз, аз ще остана вместо тебе — каза Бакунин, — а не след дълго ще намеря изход, за да избягам оттук.
Яники го отстрани с ръка.