Мъртвите сибирски полета

— Мислиш ли, че ще приема от теб такава жертва? Аз да избягам, а ти да останеш на мястото, където те очаква сигурна смърт?

Бакунин сведе рамене.

— Казвам ти, недей бери грижа за мене. Мен няма да ме държат дълго време затворен, защото под тази мантия нося оръжия, които ще ми помогнат, за да избягам. Затова върви си и се радвай на свободата.

— Не мога, това е голяма жертва от твоя страна — каза трогнат Яники.

— Ще го направиш. Помисли само за детето си и тогава ще го направиш.

Той сложи ръката на рамото на приятеля си и му каза:

— Аз съм самичък на този свят и няма нито едно близко същество, което би останало след мен безпомощно. Аз живея и ще умра. А ти, Яники, трябва да се върнеш към света, защото те очаква дъщеря ти. Какво ще стане с нея, ако не си ти да я закриляш?

Яники не можа да отговори нищо на това. Той закри лицето си с ръце и започна горко Да плаче.

— Дъщеря ми е дошла? Толкова по-добре, аз исках заради нея да живея. И да си кажа откровено, не можех да издържам повече в този затвор. Силите ме изоставят и кой знае дали ще мога да живея по-нататък.

Яники протегна ръце.

— Ела да те прегърна, скъпи приятелю! Ти не можеш да си представиш какво изтърпях, откак съм тук. Заради нашето свято дело ти трябва да приемеш предложението ми. Болният лесно се отпуска и лесно може да се предаде, макар и да зная, че духом си твърд и че няма да станеш предател. А нас и насън могат да ни предадат, защото тогава не сме господари на себе си.

Яники започна да отстъпва. Предложението беше твърде примамливо. Затворник, който дълго време не е дишал чист въздух и не е виждал дневна светлина, за да се измъкне, се улавя за сламка, ако са му останали още сили да се улови за нея.

— Недей говори повече, Бакунин. Страхувам се да не би слабостта да ме застави да приема предложението ти. Някога да не се разкайваш за това, което сега на драго сърце вършиш.

— Брате на смъртта — каза Бакунин, след като го прегърна. — Кълна се, Яники, в името на нашето отмъщение и на нашето приятелство, че никога не ще се разкая за този час. Аз зная какво върша. Зная, че се излагам на опасност, ала по-добре е аз да погина, отколкото ти. И ще ти докажа, че смятам живота си за загубен и че решението не ми струва много. Чуй ме: Аз не съм вече оня Бакунин, който можеше всичко да жертвува за светото дело. Знаеш ли, че аз се смятам за предател?

— Ти, Бакунин, ти — предател! Ти, най-верният между най-верните, най-добрият между най-добрите?

— Но все пак е така, както ти казах, защото вече не мисля за делото, на което сме се посветили. И когато ни занимават съвсем други мисли, ние сме предатели.

— Но такъв ли е случаят с тебе?

— Завладя ме една жена, която аз трябваше да погубя. Но вместо да сторя това, аз я защитих и я вкарах в манастир. Яники, аз любя и знаеш ли коя е тя? Не се плаши, като чуеш. Това е дъщерята на Николай Ягодкин. Вече знаеш защо искам да вляза в твоята роля и защо желая смъртта.

— Щом я любиш, защо не се ожениш за нея? Аз не се съмнявам, че тя ще отговори на любовта ти.

— Сърцето й не е свободно, то бие за другиго — въздъхна Бакунин. — Тогава приеми предложението ми — каза Бакунин, — защото минутите са скъпи и Падок може да влезе всеки миг.

— Добре — въздъхна Яники, — приемам поканата ти и ти се заклевам, че когато поискаш да се освободиш, дори това да ми струва живота, няма да се подвоумя и ще се явя вместо тебе в полицията.

Бакунин се престори, че не го чува. Той мушна ръка под мантията си, извади едни клещи и моментално счупи оковите на Яники.

— А сега върви, на добър ти час, Яники, и нека Богът на отмъщението те закриля по пътя. А когато благополучно се освободиш и бъдеш вън от всяка опасност, спомняй си понякога и за мен.

Яники тръгна към вратата и се канеше да излезе, но отново се приближи към Бакунин.

— Още малко и щях да забравя да ти съобщя едно много важно нещо. Близо до тебе там гине един чуден човек, абат Ернесто Фалиери, който е колкото благороден, толкова и даровит. С него най-лесно ще можеш да избягаш.

— Тази вечер още ще се запозная с него — каза Бакунин, — но може ли той да чупи окови?

— Може да ги чупи и съединява, когато поиска — каза Яники.

— Тогава ще станем добри приятели. Чувал съм много за този абат, но мислих, че това са измислици.

— Не, не са никакви измислици, а самата истина. Чуха се стъпките на Падок, който се приближаваше.

— Побързай да излезеш, той не бива да влезе вътре. Всичко ще се уреди.

Яники нахлузи качулката ниско над очите си и след като хвърли един мил поглед на приятеля си, прости се с него. Сърцето му биеше от радост.

Падок причакваше в коридора младия калугер.

— Приказвахте ли с Яники? Видяхте ли какъв голям грешник е този аптекар?

— Много голям — каза с престорен глас Яники. — Аз ви моля, господин управителю на затвора, изведете ме оттук. Тежко ми е и не мога повече да остана в тази подземна дупка. Трябва по-скоро да се кача горе на чист въздух, защото ще се задуша.

Старият любезно се засмя.

— Веднага си помислих, че ще стане тъй. Човек, който няма здрави нерви, не може дълго да остане в тази дупка.