Мъртвите сибирски полета

— Пия за ваше здраве, красавице! — каза галантно Кнудзон, като вдигна чашата с шампанско, за да се чукне с нея. — Вижте как всички ми завиждат за честта, която ми оказвате, като седите при мене! Погледнете как злобно ме поглежда господин Ягодкин!

Николай Ягодкин също присъствуваше. Мълвеше се из Петербург, че Ягодкин скоро щял да фалира, но досега плащанията му бяха редовни. Той с големи усилия намираше нари, за да плати на кредиторите си и да се задържи още няколко месеца. Пред ловджийското дружество и пред генерала Ягодкин се мъчеше да се покаже по възможност по-весел, това и правеше, докато ревността не му попречи. Той бе много обиден на Феодора, защото не беше го поздравила и цялата вечер разговаряше само с генерала.

— Не вярвах, че ще се отзовете на поканата ми — каза Кнудзон на съседката си. — Смятах, че ще откажете, защото тъгувате по мъжа си. Без съмнение вашето идване много ме зарадва.

— Сметнах за свой дълг да се отзова на поканата ви. Нали вие бяхте най-близкият му приятел, когото той обичаше като свой баща?

Кнудзон погледна Феодора в очите.

— Да, аз обичах мъжа ви като свой син — каза той — и ако знаех, че ще го сполети такава участ, щях да се помъча да го спася. Дори ако бе нужно, щях да пожертвувам и ордена „Св. Владимир“, който царят ми закачи на гърдите. Кажете ми, Феодора, какви новини имате от мъжа си? Надявам се, въпреки мъчнотиите, вие си пишете.

Феодора пламна. Да каже ли, че е престанала да се интересува от мъжа си, който работи в сибирските рудници, или да признае, че се е отказала вече от него и се е нарекла вдовица?

— Бедният, той работи в рудниците — рече тя тихо на генерала — и е много трудно да му се помогне. Вие сам знаете, генерале, колко строго бдят над заточениците.

— Това е вярно — каза Кнудзон. — Ако вие бяхте заминали и лично се бяхте явили пред чиновника в рудниците, може би щяха да облекчат мъките на мъжа ви.

Феодора много се зарадва, когато няколко души дойдоха да помолят генерала да даде знак за започване на лова и по този начин разговорът се прекъсна.

Генералът се изправи и вдигна чашата си.

— Господа — каза той, — пия за успеха на лова. Нека се чукнем за здравето на онзи, който пръв убие мечка.

Всички весело извикаха и чукнаха чаши. През това време жените се оттеглиха в стаите си, за да се приготвят за лова, а мъжете слязоха долу, където ги чакаха оседлани коне. Генералът предпазливо влезе в стаята си. Затвори внимателно вратата и се приближи до един странник, който го чакаше.

— Какво научи? — попита чужденецът. Старият ветеран му подаде ръка.

— Известията, които ти нося, драги Коля, са печални. Всичко е тъй, както ми каза. Твоята жена те е предала и заслужава голямото наказание, което ще й подготвим.

Бояновски (тъй като това бе той) отпусна рамене.

— Значи и според вас, драги приятелю, моето предчувствие се оказа вярно? Вярвам на проницателния ти поглед. И ако някога се съмнявах в предателството на Феодора, сега всяко съмнение изчезна.

— Какво ще правиш? — попита генералът.

— Ще дойда с вас на лов — каза Бояновски. — Ще ми заемеш дрехи и кон. С тази дълга брада никой няма да ме познае.

— Ей-сега ми дойде една мисъл — каза генералът. — Ела да ти я кажа.

Той хвана Бояновски за ръка, заведе го до един прозорец и му каза няколко думи.

Тези негови думи направиха силно впечатление на Бояновски.

— Планът ти е чудесен и аз ще изпълня всичко, което ми каза преди малко.

Генералът заведе Бояновски в съседната стая, за да се преоблече. А докато Бояновски се облече, ние ще запознаем читателите с отношенията между Бояновски и Кнудзон.

Генералът бе добър приятел на бащата на Бояновски. Той имаше слабост към малкото му дете. Навремето детето не обичаше никого така, както генерала, който му разказваше за войната и го държеше на коленете си.

Той го люлееше, милваше го и го наричаше свой любимец. По-късно, когато Бояновски порасна, генералът се стараеше да му помага, за да направи добра кариера. Бояновски бе назначен в министерството по препоръка на генерала и когато младият човек имаше нужда от съвет, винаги се обръщаше към Кнудзон, който умееше най-добре да го съветва.

На генерала не се хареса само женитбата на Бояновски. Веднага разбра от лицето на Феодора, че има лошо сърце. Но за да угоди на любимеца си, винаги се отнасяше добре с нея. Правеше това заради своя Коля, който с възторг говореше за любовта си.

Вечерта, когато неочаквано нещастието сполетя Бояновски и го арестуваха, генералът не бе в Петербург — бе пратен да открие границата в Кавказ — и затова не успя да помогне на любимеца си. По тази причина Кнудзон не можа да спаси Бояновски от нещастието, което го сполетя. Когато се върна, бе вече късно — за изпратения в Сибир спасение нямаше.

Когато Бояновски се върна, първата му работа бе да потърси генерал Кнудзон. Старият вратар му каза, че генералът живее в ловджийския си замък и той веднага отиде и падна в обятията на стария си приятел. И двамата решиха да поканят на лова и Феодора и така Бояновски да получи възможност да се яви пред жена си като съдия и като отмъстител.