Мъртвите сибирски полета

— А, това сте вие, комедианте. Че влезте де, влезте вътре. А кой е след вас? — попита тя, като съгледа Наталия.

— Едно младо момиче, с което, надявам се, скоро ще се сприятелите. То е моя родственица, която никъде не ще се чувствува по-добре, отколкото във вашата къща.

Наталия не можа да види, когато комедиантът смигна на тази жена, с което искаше да каже, че от това момиче ще има да очакват полезни неща.

— Добре сте ми дошли, мила госпожице! — каза жената, като хвана Наталия за ръка. След тях влезе и комедиантът.

В стаята, в която влязоха, до печката седеше едно особено човешко същество. Това беше човек на възраст около 40 години, който имаше един много лош изглед. Главата му беше съвсем оплешивяла, тук-таме само стърчеше по някой бял косъм.

Освен това той беше сляп, но макар и така, оживено работеше над една медна тепсия, която стоеше пред него на масата.

— Кой е там, жено? — попита Рагун, като чу повече гласове в стаята.

— Аз съм, драги Рагуне, аз, комедиантът — каза Андрей Ягодкин. — С мене е и едно хубаво момиче, ха, ха, ха, едно хубаво момиче, което доведох във вашата къща… Драги Рагун, свършихте ли с онази медна плоча, която ви поръчах преди няколко дена?

— Остават само няколко резки да й направя — каза Рагун. — Ако почакате няколко минути, ще я имате, а колкото за цената…

— Навярно си спомняте, че ви дадох аванс 30 рубли.

— Обаче цялата работа коства 50 рубли — каза Рагун, — останалото, моля ви, дайте на жена ми, тъй като имаме голяма нужда от най-необходимите домашни неща.

„Всевишни Боже — каза си Наталия, — тука ли, в тази беднотия, трябва да остана? Нима ще трябва да стана тежест за тия бедни хора?“

— Любезни майсторе — каза комедиантът, облегнал се на едно голямо канапе, — ако се не мамя, казахте ми преди време, че имате нужда от ученичка.

— Това е вярно, но коя ще приеме такава тежка работа.

— Чухте ли, Наталия, желаете ли да приемете тази тежка работа?

— С удоволствие — каза Наталия, — ще бъда винаги признателна на майстора за това.

— Но ще ми обещаете ли, че като научите занаята, не ще ме напуснете?

— Обещавам — каза Наталия. — И мой дълг ще е да ви Помагам. Печалбата ще деля винаги с вас.

Комедиантът триеше доволно ръце.

— Виждате ли, че при стария човек тук намерихте тихо прибежище?

— Остава само да съобщя на жена си — каза старецът, — тъй като не мога нищо да сторя без нейното знание.

— Оставете това на мене, аз ще се потрудя тя да се съгласи Наталия да остане при вас.

Комедиантът излезе от стаята и отиде при жената на Рагун.

— Как се казвате? — обърна се тя към Наталия с не много приятен глас.

— Казвам се Наталия.

— Желаете ли да останете у нас?

— Ако разрешите — каза Наталия.

— Аз не обичам да приемам в дома си чужденци, но ако вие сте такава, каквато комедиантът ви препоръча, ще ви взема и вярвам, че ще сте благодарна.

— Благодаря ви — каза Наталия, — аз ще работя без почивка и ще ви бъда винаги признателна.

— Това ми харесва — каза тя, като се обърна към мъжа си, който изрязваше рисунки на медта.

— Ще свършиш ли скоро? — попита тя стареца.

— Сега ще бъде готово — каза той.

— Това е чудесна работа — обърна се тя към комедианта. — Зная защо ви са тези фигури.

— Нима? — извика комедиантът.

— Зная, че искате да правите фалшиви пари.

— Доста сте хитра — каза комедиантът, — вие ще ни правите банкноти, никому не казвайте ни дума, в противен случай и вие ще пострадате.

— Не искам да се излагам на никакви опасности за някакви си 50 рубли, които ми давате, затова искрено ви казвам, че няма да ви ги дам, ако не ми платите добре.

Комедиантът се намуси и каза:

— Не трябва да се нервирате, ние така ще наредим, че и вие ще останете доволна. Дайте ръката си.

— Лесно не се научава такова нещо — каза тя. — Давам клетва, че ще запазя тази тайна.

— Аз си отивам, мило дете — каза комедиантът, като се обърна към Наталия, — а вас оставям при тия добри хора.

Наталия улови ръката на комедианта и каза:

— Благодаря ви, господине, но ми се струва, че госпожа Рагун не ме приема на драго сърце в дома си.

— Тя е винаги такава, любезно дете; тя е груба, но въпреки това има добро сърце и се надявам, че скоро ще станете приятели.

— Обещавам ви, че ще се старая да спечеля благоволението и уважението на госпожа Рагун. Вам, господине, благодаря от все сърце за услугата, която ми направихте. Историята си ще ви разправя друг път, господине, сега трябва да мълча.

— Аз не ще пожелая това, освен ако вие сама го сторите.

Като каза това, той стисна ръцете на Наталия и излезе.

Наталия остана сама, госпожа Рагун я улови за ръцете и каза:

— Елате да ви покажа спалнята ви.

Тя запали свещта и преминаха коридора, после влязоха в едно тъмно място, дето нямаше прозорци.

— Тука ще живеете, Наталия, нали така се казвате? Тази е най-хубавата стая, която мога да ви дам. Едно време тука живееше една слугиня, която изпъдих, защото се бъркаше в домашните ни работи. Съветвам и вас, каквото и да се случи, да не се бъркате в нашите работи.

И тя бързо излезе от стаята.

След известно време Наталия ги чуваше как се карат: