Мъртвите сибирски полета

— Бедни човече, може би небето да ме е пратило тук да ти помогна — каза Наталия. — Заклевам се, че ще ти помогна, доколкото мога.

Изморена и измъчена, тя падна на един стол и заспа.

Сънят й не бе спокоен, тя сънуваше, че я люлеят вълните на Волга. Изведнъж пред нея се яви една фигура, която не приличаше нито на човек, нито на дявол. Лицето й бе познато. Това бе Василевич. Той бързо плуваше след нея, за да я улови, но тъкмо когато я бе настигнал и искаше да я улови, се показа Бояновски.

— Сега си вече в ръцете ми, мой драги, не ще те оставя да избягаш от мене.

В отговор на това Бояновски я прегърна, а тя бе облегнала главата си на рамото му, после той се наведе и я целуна. Как на драго сърце му даваше да я целува! Струваше й се, че в неговите обятия беше опазена от зло.

Но когато поиска да притисне по-силно Бояновски, показа се една човешка глава, която не бе този път на Василевич, а на някой друг. Това бе главата на Рагун, тя я допря със студената си ръка и искаше…

Наталия се събуди и извика. Тя мислеше, че това бе сън, а не действителност. Но когато отвори очите си, видя бледото лице на Рагун, който я гледаше строго.

„Какво ли иска този човек, милостиви Боже? Защо ли е тук?“

Устата му се отвориха и тя чу следното:

— Искам да ви кажа нещо важно. Станете! В тази къща вие не сте опазена, тъй като жена ми смесва отрова.

Наталия се уплаши.

— Тя се мъчи постепенно да ме отрови, за да остане вдовица; а тебе ненавижда, въпреки че няма още един час, откакто те е видяла. Дойдох да ти кажа да не погубваш младините си, докато е рано и можеш да се спасиш. Махни се оттука, защото после ще е късно!

Наталия се двоумеше, тя не искаше да остави бедния старец сам.

— Ти не можеш си въобрази какви страшни работи стават в тази къща — каза старецът. — Косите ти ще настръхнат, ако ти разкажа що съм прекарал в тази къща. Не мога да остана по-дълго при тебе, времето е скъпо. Докато е рано, бягай, защото чу какво те очаква.

— Въпреки това — каза Наталия — искам да остана.

— Искаш да останеш, когато те очаква погубване?

— Ще остана, защото Бог ме е пратил в тази къща, за да ви пазя.

Старецът я помилва по красивата глава.

— Нека Бог те възнагради за това, дете — каза старецът. — Ти не можеш да си представиш какво добро ми правиш. Хиляди пъти ти благодаря.

Когато по-после се качваше по стълбите, сълзи капеха от очите му.

— Като че не съм на земята, а на небето — каза си той.

Наталия остана сама и размишляваше. Колебаеше се. Един бе пътят да се избави от тази опасност. Да се върне при Василевич.

„По-добре е да умра от отровата на тази жена, отколкото да се върна при него.“

XLV. БОГАТСТВОТО НА ФАЛИЕРИ

Бакунин наблюдаваше загриженото бледо лице на Фалиери, когото държеше в ръцете си. Лицето му бе бледо, а погледът му втренчен, но на него бе изписано ликуване, което казваше:

„Аз съм свободен, вие не можете да ме държите. Аз скъсах оковите и съм вече свободен човек.“

Да, той се бе отървал от всички земни мъки.

„Той е свободен — въздъхна си Бакунин, като се опомни, — но аз, аз останах съвсем самичък. Моята участ ще бъде сега още по-тежка и по-мъчна.“

Притисна мъртвия Фалиери до гърдите си и в същия миг почувствува нещо твърдо в дрехите.

„Що ли е това? Какво ли има в дрехите му?“

Казвайки си това, той го пренесе на едно по-високо място, гдето не стигаше водата, и почна да разпаря горната му дреха.

След известно време държеше в ръцете си писмен документ, целият изписан, дълъг около един метър.

Напразно се трудеше Бакунин да разбере нещо от тези точки и чертички, които можеше да разбере само този, който знаеше ключа.

— Ключът — извика Бакунин, — нали той ми говореше за някакъв имот, който искаше да остави на мене. Значи истина е, че Фалиери е имал голям имот? Но как ще разбера тези йероглифи? Този документ може да остане у мене с години и ако остана завинаги заточеник, и той ще остане заровен между тези стени. Абатът е бил доста мъдър човек, тъй като е скрил най-голямото си богатство в тези йероглифи, на които трябва да изнамеря ключа.

„Ще живея значи — каза си Бакунин, — щом така трябва да завладея всичкия имот на Фалиери, аз ще го открия. С тези милиони, които съдържа този документ, ще постигна целта си. В тази тържествена минута тука, когато не съм сигурен дали ще мога да се избавя от тази тъмница и дали не ще ме постигне участта на този старец, когото държа в ръцете си, заклевам се, че ще употребя всичките пари на Фалиери, ако ги намеря, за подпомагане на бедните и за други благотворителни цели.“

Той повдигна мъртвия Фалиери и се помъчи да заспи, но сън никак не идваше. Остана буден дълго, като размишляваше. Изведнъж си спомни за нещо, стана от леглото и се доближи до мъртвия си приятел.

— Бедни ми приятелю, ти трябва да ми помогнеш да се избавя от тази тъмница. Знам, че ако бе жив, щеше и ти да искаш това.