Бакунин мислеше да се спаси с помощта на Фалиери, когото искаше да замени. Той бе слушал, че мъртвите от Петропавловската крепост не ги заравят, но ги оставят в секционния салон, гдето студентите медици се учат да препарират. Бакунин мислеше, че ако сполучеше да го занесат като мъртъв в секционния салон, ще му се удаде случай да избяга оттам.
Той почна да съблича дрехите на абата и ги облече на себе си. Като свърши това, той облече мъртвеца в своите.
Целия документ скри в дрехите си.
После скри мъртвото тяло на приятеля си, целуна го още веднъж по студеното чело и каза:
— Сбогом, драги приятелю, сбогом, мили Фалиери.
Той се промуши през дупката на стената и отиде в стаята на Фалиери.
Бакунин можа да види всяко нещо в стаята, тъй като водата бе спаднала.
Той намери тука разни работи и инструменти и се чудеше, че Фалиери не бе ги използувал. Когато разтърсваше сламата на кревата му, видя една дебела книга. Бакунин я разтвори и видя едни чудни букви, с които бе написано на французки:
„Тука ще намериш ключа на тайното ми завещание.“
„Най-после намерих ключа.“
Значи това не бе за него тайна: можеше да прочете добре где се намира богатството на Фалиери.
Той разгъна книгата и се опита да прочете тайнствените букви.