Мъртвите сибирски полета

— Не вярвам — каза Бояновски, — но откакто затвориха евреина Марголински, много се страхувам, тъй като той е в състояние да продаде собствения си баща, само да може да се отърве от бесилката. Къде е, генерале, най-новият вестник, за да видя кога ще бъде обесен евреинът?

— На масата е — каза генералът, като посочи с ръка масата, където бяха наредени разни книжа.

Бояновски прегледа набързо книгите и се намръщи.

— Какво има? — попита генералът, като видя Бояновски намръщен.

— Не казах ли, че евреинът ще съумее да се отърве. Той е помилван, и то за моя сметка. Сигурно е казал на Кардов къде е моето убежище и тогава достатъчно му е да има една само следа, за да ме намери.

— Ще ги дочакаме тогава спокойно, но не вътре вкъщи, а пред къщи. Желая да видя кой ще дръзне без позволение да влезе в моята къща.

— Какво ли иска онзи, дето влезе сега?

— Ваше благородие — каза слугата, като се приближи по войнишки към генерала, — един млад човек ви очаква в двора, имал нещо много важно да ви съобщи. Да го пусна ли да влезе?

Генералът и Бояновски се спогледаха. Генералът се приближи до прозореца и погледна към двора.

— Искам да видя първо как изглежда този господин! Надявам се, че не сте го пуснали да влезе вътре.

— Не, господин генерал — отвърна слугата. — Придържаме се точно към разпорежданията ви. Господинът чака на двора.

Генералът погледна през прозореца.

Един младеж чакаше насред двора, като бършеше потта от челото си. Той бе блед.

— Изглежда, че е много нервен. Младежът не е съмнителен, оставете го да влезе — обърна се той към слугата.

След няколко минути слугата доведе в стаята непознатия господин.

Бояновски се наведе през прозореца и така даде възможност на генерала да разпита влезлия господин.

— Аз съм генерал Кнудзон. Искали сте да говорите с мене?

— Не смея нищо да ви кажа, господин генерал, в присъствието на слугата. Искам да говоря с вас насаме.

Генералът се поколеба за минутка, след това заповяда на слугата да излезе.

— Сега сме сами и можете да ми кажете важното нещо.

Непознатият се доближи до генерала и нервно каза:

— Възможно е да ви се вижда странно, господин генерал, че идвам така неочаквано в дома ви и желая да говоря с вас насаме. Длъжен съм да ви съобщя, че една личност, за която се интересувате много, се намира в опасност. Тайната царска полиция я преследва.

— Сетих се, че с такъв претекст се явявате пред мене, но преди да ми кажете, смятам за необходимо да ви припомня нещо — каза генералът.

Той се приближи до стената, на която висяха скъпи оръжия. Взе един револвер от слонова кост и го постави на масата.

— Виждате ли, господине, този револвер, той е пълен и ако идвате в дома ми като полицейски шпионин, бъдете сигурен, че ще забия в гърдите ви всичките тези куршуми. Ако ли сте дошли като честен човек да ме предупредите за нещо, тогава генерал Кнудзон знае как да възнагради такъв човек.

— Господин генерал, съжалявам, че ви изглеждам на полицейски шпионин, но въпреки това, моля ви, дръжте револвера в ръцете си дотогава, докато се уверите, че всяка моя дума е вярна.

— Добре тогава — каза генералът, — кажете какво имате да ми съобщите.

— Това, което не е присъщо на обичая ми, сторих днес, като влязох в една кръчма да изпия чаша грог. След малко влязоха още двама, от които единият бе нисък старец с бяла коса, а другият със среден ръст. Той ми се стори съмнителен; като наливаше ракия, той се мъчеше да напие стария и да го направи по-приказлив. Това ме заинтересува и аз доближих стола си по-близо до тях. Наострих уши и чух целия им разговор. Този хитър човек можа да измъкне тайната от стареца. Той разказа как господарят, при когото е живял целия си живот, който се казвал Бояновски, бил заточен в Сибир за някоя политическа грешка и как той се върнал оттам. Разбрах от целия разговор, че полицията го търси усърдно навсякъде и че целта на този човек, който приличаше на полицейски шпионин, беше да узнае къде се намира Бояновски.

— Ами в пияното си състояние — попита генералът — издаде ли той къде е сега господарят му?

— Понеже ракията бе завладяла разсъдъка му, той не каза всичко.

— Мизерник! На такъв слуга бих дал заслуженото! — извика Кнудзон.

— Имайте предвид, господин генерал, че старецът едва стоеше на крака, не беше на себе си. Той разправи за връзките на господаря му с големи личности и че засега се укривал у славния генерал Кнудзон. Но за щастие тук езикът му се схвана, той се облегна и заспа на масата. Оня се помъчи отначало да разбуди стареца, но ракията толкова бе подействувала, че той не можа по-нататък да продължи, за което аз благодаря Богу. Щом разбра, че старецът не ще се пробуди, оня тип доволен напусна масата и остави стареца на съдбата. Понеже чух доста от разговора, господин генерал, след като излях няколко шишета вода върху стареца, аз го разбудих.

— Добре сте сторили, на ваше място бих хвърлил в морето тоя предател.