Мъртвите сибирски полета

— Не — извика непознатият, — Дашков не е предател, повярвайте, генерале, това, което се случи с него, може да постигне всекиго от нас, тъй като тоя шпионин се беше добре преоблякъл и се бе представил за сина на стар негов приятел, за да го принуди да пият ракия. Аз казах на стареца, че всичко чух. Той заплака като дете, искаше да се самоубие, но аз се съжалих над него. Сетих се веднага, че най-добре би било, ако ви разправя всичко. Затова, господин генерал, не като полицейски шпионин съм пред вас, а като човек, който желае да ви услужи и запази от лоши последствия.

Непознатият започна да бърше челото си.

Генералът протегна ръце към него.

— Не ви познавам, господине, но вие сте действували като честен човек, затова приемете завинаги моята признателност.

В това време откъм прозореца се чу глас на човек, който навярно мъчно би се предал. Този, който извика и подаде ръка, беше Бояновски.

— Това, което сте извършили, доказва вашето благородство и характер, затова желая да бъдете мой приятел. Кой сте вие впрочем?

— Казвам се Конрад Фелзингер учител по професия роден в Германия, тук съм, за да опитам щастието са, но до днес съм без служба.

— Аз съм Бояновски, бях нявга щастлив, а днес последен бедняк и не мога да възнаградя благородното ви дело с нищо.

— Ти не си беден — додаде генералът, — докато аз не склопя очи, а след това не ще бъдеш по-беден от днес. Но струва ми се, че трябва да нагостим господин Фелзингер, който е доста уморен след този дълъг път. Ей, момци, донесете тук ядене и пиене, понеже с глад шега не бива.

Разтичаха се слугите и не след дълго масата бе приготвена.

Ще не ще, Фелзингер трябваше да яде, сам генералът му наля чаша вино.

— За здравето на благородния младеж! — извика генералът.

След това, вдигайки чаша, Бояновски каза:

— За здравето на Конрад Фелзингер, моя нов приятел!

До края на яденето Фелзингер се стараеше да убеди Бояновски в невинността на Дашков.

— Той беше верен слуга; обстоятелството, че се е поддал на ракията, е извинително. Но би трябвало сега да се справим с тези мерзавци.

— Аз ще трябва да напусна къщата ви, генерале — каза Бояновски.

— Тъкмо тогава си загубен, защото ако останеш у мене, аз ще съумея да те укрия при нужда. Ще трябва най-изкусно да бъдеш преоблечен.

— Как да се преоблека, за да не бъда познат от тия псета?

— Остави аз да мисля за това — отговори генералът и започна да се разхожда нагоре-надолу из стаята. Изведнъж се спря и каза: — с Драги Бояновски, те не ще те открият! Намислих един план. Осланяй се на мене.

— Драги генерале, как ще ви се отблагодаря за грижите за спасяването ми, които ми оказвате като същински баща?

— Глупости! — извика генералът. — Като че аз не би трябвало да заместя моя добър приятел, покойния твой баща? Ти си като сирак, който доста страда, затова трябва да ти се помогне. Сега желая да съобщя плана си, но дали мога пред господина?

Фелзингер поиска да се отдалечи.

— Не — каза Бояновски, — аз не се боя и не допускам, че можете да ме предадете, затова останете да чуете всичко, що генералът ще ми каже.

— Не, истината е, че никога не съм бил предател. От тая минута пък чувствувам, че трябва да ви бъда приятел и обещавам да ви бъда полезен.

— За да не те намира полицията, която непрестанно те дири, аз открих едно сигурно място — каза генералът.

— А кое е това място? — запита Бояновски.

Генералът се засмя и като поглади брадата си, добави:

— Мястото, което ще ти предложа, е доста сигурно — къщата на императора Александър II — царския дворец.

Бояновски и Фелзингер студено изгледаха генерала — да не би да се шегува.

— Защо така се учудихте? — попита той. — Нима е толкова невъзможно да се живее при Негово величество? Безспорно ще трябва да се разделиш с хубавата си брада, тъй като аз възнамерявам да те предложа като изкусен помощник на царския готвач Лафермо.

— Но разбира ли от готварство г-н Бояновски? — запита Фелзингер.

— През заточението ми в Сибир, където бе заточен и готвачът на Негово величество княза, заподозрян, че ще го отрови, аз се запознах с него и се научих да приготвям много разнообразни и хубави ястия, като да съм предчувствувал, че ще имам нужда нявга от това. Откакто пребивавам в къщата на генерала, уверих се, че мога добре да приложа познанията си.

— Потвърждавам — добави генералът. — Струва ми се, ако някога провидението изпрати сиромашия на Бояновски, той ще може добре да преживява с тази си професия.

— Кога възнамерявате да приложите плана си? — попита Бояновски.

— Утре сутринта — отговори генералът. — Доколкото ми е известен редът на петербургската полиция, надявам се, че тя не ще се осмели до утре да ме безпокои. Затова спокойно можеш да престоиш в дома ми.

— Утре със затворена каляска и двамата ще отидем при приятеля ми Лафермо, който, сигурен съм, ще те вземе при себе си.

— А под какво име ще му бъда представен?

— Първото, което ни допадне например Познански, ето едно доста харесвано в Петербург име.

— Ха, ха, ха — засмя се Фелзингер, — както у нас, в Германия, имената Шулу и Мюлер.

След няколко минути те бяха на масата пред пълни с чудесно вино чаши.