Мъртвите сибирски полета

Царят се двоумеше дали да му каже, но най-после реши и му каза.

— Какви доказателства ви е дал?

— Само едно и това е, че криете в дома си Бояновски.

Царят го изгледа строго в очите, за да разбере какво впечатление направи това име.

Като чу името Бояновски, генералът почна да губи смелостта си.

— Защо не ми отговориш, драги приятелю, има ли Кардов право?

Понеже генералът не отговори и на това, царят каза със силен глас:

— Казал ли е Кардов истината или е излъгал?

Кнудзон трепереше, гърдите му бяха развълнувани.

— Ваше Величество, съжалете ме и не ме питайте това сега.

— Добре — отговори царят, — не ще ви разпитвам повече, но затова пък узнавам, че Кардов ми е предан служител, който бди над моя живот и значи не ме е излъгал.

Кнудзон не можеше повече да се въздържи и надсмивайки се иронично, каза:

— Кардов — ваш предан служител? Ха, ха, хвалете го, награждавайте го, Ваше Величество, но дано не настъпи денят, когато ще съжалявате за голямото доверие, с което го ограждате.

— Не хулете Кардов — извика царят, — защото той е човекът, който ме брани от неприятелите ми, дори от неприятелите ми, които се крият под формата на приятелството.

Лицето на генерала побледня и той запита:

— Думите ви отнасят ли се и за мене?

Царят не отговори, а застана до прозореца и замислен отправи поглед към улицата.

И двамата не разговаряха. За царя аудиенцията беше свършена, Кнудзон обаче не се помръдваше от мястото си, а само мълчаливо гледаше тавана.

— Оттеглете се, генерале — каза царят след няколко минути. — Защо не си отивате? — добави наново царят, щом видя, че генералът стоеше като закован на мястото си. — Не желая повече присъствието ви.

— Все пак аз няма да изляза, за да се убедя дали ще си послужите със слугите си, за да ме изхвърлите, и така да се уверя колко ви е повлиял Кардов.

Царят се намръщи. Приближи се до генерала и му каза решително:

— Идете си мирно, старче, не вярвам да ме предизвикате дотам, че да сторя това. Сам с мълчанието си потвърдихте истинността на думите на Кардов. Много се колебах, докато повярвам, достатъчно ми е сега. В моя власт е да ви затворя, но тъй като вие сте рискували живота си за мен, няма да го сторя. Сега, когато сте съучастник на моите врагове, ние сме наравно. Една молба имам към вас след 24 часа искам да узная, че сте напуснали Петербург.

— Все едно изгонен, заточен — извика Кнудзон, — вярно ли е това?

— Причината е у вас, аз не съм мислил, че можем така да се разделим.

— Добре — каза генералът, — желанието ви за мен е заповед.

И той бавно се запъти към вратата; но преди да стигне до нея, царят каза с мек глас:

— За минутка само, приятелю мой Кнудзон!

Генералът се спря, застана по военному и попита какво желае императорът.

Царят се приближи до него и като разтвори ръце, каза:

— Не, Кнудзон, ти не си предател, аз не вярвам, не мога да допусна това, тук има някоя тайна — добави той със сълзи на очи. — Вие можехте да се защитите, но в интерес на друг човек нищо не сторихте за оправданието си.

— Възможно е, Ваше Величество — с разтреперан глас каза Кнудзон.

— Кажете на вашия цар за този човек. Защитете честта си, която сте готов да изгубите. Ако напуснете стаята ми, без да се оправдаете, завинаги сте загубен. Знам, че само една дума е достатъчна за спасението ви. Кажете я, отговорете, че не сте виждали Бояновски, откакто е заточен в Сибир, и че не е при вас!?

— Съжалете ме, Ваше Величество, да не ставам лъжец на старост.

— Да не станете лъжец? Значи истина е, че Бояновски е у вас?

Кнудзон, изправяйки решително глава, гордо каза:

— Вярно е, Ваше Величество. На един нещастник не можах да откажа подслон в къщата си.

— И вие наричате нещастник Бояновски, а мене грешник!?

— Но в какво се е провинил Бояновски, Ваше Величество?

— И вие още питате, като че не ви е известно, че той се обяви на страната на неприятелите ми, че стана нихилист?

— Не, Ваше Величество, това не е доказано. Ако един човек присъствува на събранията на нихилистите, това не значи, че той е нихилист. Може да е сторил това с цел да ги опознае отблизо, за да разбере дали тези хора имат право да бъдат против царя и правителството, или пък някоя друга причина, но да стане убиец като останалите — това не може да се докаже!

— Не е доказано наистина — каза Александър II, — че е нихилист, но той биде освободен от разсипване като държавен съветник. — Това е именно злото — прекъсна го Кнудзон, — тъй като обвинителите се страхуват от правдата и от открито съдене. Ако бяхте съдили Бояновски, то той щеше да докаже невинността си и щеше да има случай да се защити. Ако се окажеше виновен, то аз, Ваше Величество, щях да бъда първият, който щеше да му забие куршума в гърдите, нежели да го приема у дома си. Вместо да го разпитат, за да докаже невинността си, една вечер го нападат в леглото и го закарват в затвора и оттам го заточват в Сибир.

— Такива сцени аз не одобрявам — каза царят, — но тъй като това се касае за един съветник, който е имал всичкото ми доверие и въпреки това се е присъединил към враговете ми, то аз съм съгласен да се мъчи и да чезне в сибирските рудници.