Мъртвите сибирски полета

— Той не е предател, както и много други, които гинат в Сибир — каза Кнудзон. — Ако Бояновски наистина беше такъв, нямаше да му се удаде да скъса веригите и въпреки големите мъчнотии из пътя да може да се върне читав и здрав в Петербург. Нима не трябваше да го приема у дома си, след като бе понесъл толкова мъки, докато си дойде?! Това направих, като разбрах, че той е невинен. И знаете ли, Ваше Величество, кой го е обвинил? Неговата жена — тази, която е полицейски шпионин и предмет на разврат, тя, за да може свободно да се наслаждава, го предаде на полицията като враг на царя.

— Аз трябва да се застъпя за госпожа Бояновска в този случай, тъй като това, което е направила, е било неин дълг да ме защити.

Генералът отпусна рамене.

— Вашият поглед, Ваше Величество, е заслепен, вие не можете да надникнете в душата на честния човек, защото има някои, които ви държат в мрак. Вярвайте, Ваше Величество, че Русия е болна и причината на нейната болест е управлението. Щом като пращаме в Сибир такива хора като Бояновски, без да бъдат изслушани, нека Бог ни е на помощ, тогава в нашата земя не ще поникне трева, тъй като е отнета силата на производителността.

— Не желая да говоря с вас за това — каза царят. — Питам ви — прибрали ли сте Бояновски във вашия дом и помагали ли сте му?

— Колкото съм могъл, помагал съм му, за да го отърва от враговете му.

— Ако поискам сега да ми кажете къде се намира този нещастник, бихте ли ми го предали?

— Аз няма да стана предател на приятеля си. Когато се заклех за вярност и че ще жертвам за вас всичко, което е свято за мен — чест, убеждения, бях готов да пролея кръвта си, залагах главата си и в двадесет битки излагах живота си, тогава аз всичко обещах: но онова, което за мене е свято — приятелството — не трябва дори самият цар да ми го отнеме.

Царят се отправи към писалището, взе две-три писма смачка ги и ги хвърли на пода. По лицето му личеше, че той взема някакво решение.

— Добре — каза той сдържано. — Питам ви, генерале, знаете ли къде се намира този сибирски беглец?

— Да, зная — решително отговори генералът.

— Питам ви тогава, ще ми кажете ли къде се намира той? Кажете ми накратко: да или не. Искам сам да разбера дали привързаността към приятеля ви е по-голяма, отколкото към царя. Кажете, генерал Кнудзон, къде се намира царският неприятел?

— Това не ще ви кажа никога, Ваше Величество — каза тържествено Кнудзон.

— Вие не желаете да ми кажете? Не знаете ли, че това е предателство?

— Въпреки че във вашите очи това е предателство, аз по-скоро бих предпочел да ме убият, отколкото да предам предателя си на палача.

— Дори тогава когато сам отивате към явна гибел?

— И тогава, Ваше Величество. Не е за първи път да залагам живота си заради вашия — каза генералът.

— Твърдоглави човече — каза царят, — припомням ти за сетен път: не ме предизвиквай да отида до крайност! Какво толкова ви е скъп Бояновски, този предател?

Той позвъни.

— Имате още време да запазите уважението, с което се ползувате в държавата ми, генерале!

— Нима затова, че не искам да предам приятеля си, ще загубя чест и достойнство? Не вярвам това, Ваше Величество — повтарям, че предпочитам да умра.

— Тогава сам избирате смъртта — каза царят и отново позвъни.

— Заповядайте, Ваше Величество — каза влезлият в кабинета младеж.

— Нека дойде стражата — заповяда царят.

Кнудзон се засмя горчиво.

— Така значи, войниците, които аз предвождах в боя, ще ме закарат в затвора.

Царят обърна глава и не отговори.

След малко влязоха петима офицери под предводителството на един капитан с дълга черна брада. Това бе царската стража.

Царят се приближи до капитана и го попита за името.

— Капитан Горунов от гвардейския полк — каза капитанът.

— Виждам, че гърдите ви са украсени с медал. Къде сте го заслужили?

— Във войната с черкезите — когато под предводителството на генерал Кнудзон победихме черкезите.

Царят прехапа устните си.

— Надявам се, капитан Горунов, че ще мълчите и че не ще кажете никому нищо за онова, което ще се случи тука. Очаквам същото и от другите офицери.

Царят посочи с ръка към Кнудзон, който бе застанал като статуя.

— Капитан Горунов, затворете този човек!

Капитанът се обърна с цел да потърси някого, който не бе тука.

— Кого да затворя? — каза той след малко. — Не виждам никоя подозрителна личност тука. Този там, мисля, се казва генерал Кнудзон.

Изведнъж офицерите почнаха да си шушукат, спогледаха се всички, а капитанът изтърва сабята си.

— Нима е вярно, Ваше Величество, че желаете да затворите моя предводител, моя командир!

— Аз съм вашият командир, капитане! — извика строго царят. — Ако не искате да пострадате, трябва да се покорявате.

— Ваше Величество, ние се покоряваме, но чудно ми е това, тъй като съм видял как откачихте Михайловския кръст от вашите гърди и го закачихте на неговите.

— Времената се менят. Сега виждам, че съм дал тази чест на недостоен човек — ни дума повече, затворете сега генерала.

— Слушам, Ваше Величество!

Капитанът се изправи и се приближи до генерала.