Мъртвите сибирски полета

— Видите ли — обърна се генералът към Фелзингер, — така вървят работите в Русия, че дори и този, който се е чувствувал най-близо до царя, не е сигурен, че полицията не ще претърсва дома му. А знаете ли защо е така? Защото по-лошите виновници искат провалянето на по-добрите.

— Нима царят не знае на какви хора се осланя и как някои личности злоупотребяват с доверието му?

— Навярно знае — отговори генералът, — но той няма възможност да отстрани всичко това поради честите атентати.

— Дано Бог даде всичко да тръгне добре.

След като изпи чашата си, генералът стисна ръцете на приятелите си и им пожела лека нощ.

Не след дълго Бояновски и Фелзингер се отправиха към стаите си, за да си отпочинат за новите събития.

LII. В ЦАРСКАТА КУХНЯ

Император Александър II беше много взискателен към добрите ястия. Особено голямо удоволствие бе за него, когато се намираше на богата трапеза заедно с приятели. Интересно е, че и кухнята бе обширна, тя заемаше почти целия долен етаж на двореца му.

Кухнята на царя бе много добре уредена. На всяко огнище имаше по една тенджера. Повече от двадесет готвачи бяха надзиравани от десетина чиновници.

Работата на последните е да преглеждат яденето да не би да е отровено. Тези чиновници са били войници, добре дисциплинирани и предадени още от редовете на царската гвардия, където са служили дълги години; а някои от тях дори са излагали живота си на смърт само за да докажат своята вярност.

Освен тези готвачи имаше други четирима, така наречени салонни, от които пръв беше известният французин Лафермо.

По-рано този човек е бил на служба у французина Ротшилд, който със своите пари бе завладял целия свят и на царя бе трудно да го вземе в своята кухня. За него той бе слушал от генерал Кнудзон и затова писа на посланика в Париж да го ангажира за двореца в Петербург. Това разпореждане доста изненада посланика, тъй като той знаеше, че не ще успее с Ротшилд, но все пак се яви при него и му каза царското желание.

Като отпусна раменете си, Ротшилд каза, че е готов да изпълни всяко желание на царя, обаче това не, тъй като готвачът му е нужен и е ангажиран у него за 10 години.

Посланикът можеше да говори каквото си искаше и в края на краищата нищо да не излезе. Той си отиде и съобщи това на царя.

Царят настояваше в писмата си на своето и най-после посланикът реши да го открадне, което и стори.

Лафермо ходеше при жена, подкупена от посланика, и един ден, както винаги, отива при нея, няколко души го улавят, връзват ръцете му и го закарват на гарата, след това го качват на военен параход и не след дълго той се озова в Петербург.

Лафермо се примири с положението си и след като се видя със стария си познат, генерал Кнудзон, реши да остане в двореца.

Отначало, озлобен от насилието, той каза някои лоши думи пред няколко лица и ако не бе генерал Кнудзон да смекчи това, щеше да бъде строго наказан.

Ето защо Лафермо уважаваше и беше благодарен на генерал Кнудзон.

Оттогава Лафермо остана завинаги в царската кухня, за което не съжаляваше никога, тъй като се ползуваше с царското доверие.

Той работеше от ранно утро до късна вечер. Беше на работа, когато му съобщиха, че генерал Кнудзон и още един човек искат да говорят с него. Щом разбра, че е генералът, готвачът го посрещна с думите:

— Това сте вие, генерал Кнудзон, комуто съм толкова благодарен! Голяма чест е за мене, че дойдохте в кухнята ми!

Лафермо помоли генерала да влезе в стаята и го покани да седне на канапето.

— Особено обстоятелство ме застави днес да дойда при вас, Лафермо — каза генералът, преди да седне. — Дойдох да ви помоля за едно нещо.

— Много ще се радвам, ако мога да ви услужа!

— Можете още днес да ми направите тази услуга. Вижте този човек — генералът посочи Бояновски. — Той е мой роднина, за когото трябва да се погрижа.

— Значи ваш роднина? — каза Лафермо. — Още един от семейство Кнудзон?

— Не — прекъсна го генералът, — казва се Познански. Аз не съм се грижил за него, той се е лутал по света и така е научил вашия занаят, любезни Лафермо, който е така ценен.

— Да. Значи негова милост е готвач, мой колега?

Бояновски се поклони вежливо.

— Аз съм готвач, ала не мога да се меря с известния готвач Лафермо.

— Никой не е станал майстор без труд — каза царският готвач. — Колко време сте били готвач?

Познански, така ще наричаме вече Бояновски, се замисли и каза:

— Десет години имам добри референции.

— Какви референции! Когато аз те препоръчвам — каза генералът, — други не са нужни.

— Има право генералът — каза Лафермо, — неговата дума струва повече от сто препоръки.

— Мога да кажа, че съм доста изкусен в занаята си — каза Бояновски, — ако искате, можете да ме подложите на изпит.

— Да опитаме тогава, да не губим време — каза Лафермо.

— Сега ще узная колко разбираш от занаята си — каза генералът. — Вярвам, че не ще ме посрамиш.

И тримата влязоха в кухнята, където Лафермо запита един от младите готвачи какво е поръчал царят за обяд. — Младежът каза, че царят иска донска супа.