Мъртвите сибирски полета

Като чу това име, Габриела се разтрепера. Имаше защо: Кал Ахмед беше разбойник, от когото се страхуваше цяла Русия. Той беше турчин, живял първо в България, после в Русия, където се прочу с храбростта си. Той не беше обикновен разбойник. Говореше се за него, че не нападал никога бедни хора, дори се говори, че е взимал от богатите, за да помага на бедните.

И този известен Ахмед, от когото се страхува всеки жив човек в Русия, стоеше пред Габриела и я заплашваше, че ще й отмъсти. Габриела се уплаши да не би да изпълни заканата си, затова избяга и се скри в манастира.

Ахмед постоя още малко на топа място, обърна се после към своите хора и се изгуби в гората.

Когато Габриела се увери, че Ахмед не бе вече там, почна да мисли какви мерки да вземе против него, тъй като беше сигурна, че той ще удържи на думата си.

Тя повика една калугерка и й поръча да отиде бързо в Москва и да съобщи на полицията, че е видяла известния разбойник Ахмед, да изпратят едно отделение стражари.

Калугерката забърза към Москва.

— Ако не дойдат стражарите до вечерта, изгубени сме всички — помисли си Габриела.

Циганите се бяха вече отдалечили в гората. Кал Ахмед свали дюшеците от колата и положи на тях любимата си, полумъртва. Роза бе изпила отрова, за да се спаси от човека, когото искали насила да й наложат, без да го обича. Кал Ахмед пристигна късно, докторите не можаха да й помогнат. Въпреки това той не изгуби надежда, вярваше, че набожните молитви ще й помогнат.

— Рекох си, ще дойда в манастира „Св. Дева Мария“ и дойдох, но онази никаквица ме отблъсна. Но чакай, сестро, с главата си ще заплатиш за това!

Беше се мръкнало. Тъмнината се спусна тихо и бързо. Кал Ахмед можеше сега да напусне гората и да се доближи до манастира.

Той се спускаше от гората като вълк — желаеше първо да разгледа манастира и после да го нападне.

Като разглеждаше така, стори му се, че чу тихо шепнене, като че някой се молеше на Бога за помощ.

Отначало си помисли, че му се е сторило така, но когато това се повтори, той вдигна очи и видя с проницателния си поглед, че имаше нещо живо на кръста. Забеляза въжето, с което бе вързана клетницата. По облеклото й позна, че е калугерка. Той се сети веднага, че тя е жертва на лошата игуменка. И си помисли, че ако я спаси, тя ще му помогне да му покаже пътя, който води към игуменката.

Намислено и сторено. Той се покатери по едно дърво до покрива и оттам на камбанарията.

Видя една много бледа фигура с увиснала глава.

Това бе Клариса.

Кал Ахмед извади от пояса си нож и отряза въжето, с което бе вързана за кръста. Занесе я след това в камбанарията и я постави на една дъска. Извади от хайдушката си торба шише вино и наля малко в устата й. Подкрепителното питие веднага показа своето действие: Клариса почна да диша и след малко отвори очите си.

— На небето ли съм или Бог ме спаси, когато хората ме изоставиха? — шепнеше Клариса.

— Не се страхувай, драга сестро — каза Ахмед. — Не те спасих, за да ти направя някое зло, но кажи ми само кой те върза на онзи кръст горе?

— Игуменката Габриела — каза Клариса.

— Добрата игуменка? — попита сърдито Ахмед. — Тя е по-лоша от дявола!

— Тя е голяма грешница, но всичко й прощавам — каза Клариса.

— Драга набожна сестро, знам, че дълг на хората е да си прощават, както и ти прощаваш, но аз като загубен човек тълкувам работите другояче. Аз искам да й отмъстя за това, което ми стори.

— Остави отмъщението на Бога, а кажи ми сега как можа да дойдеш тук? — попита Клариса.

— Исках да те спася — каза Ахмед, — тъй като те видях отдолу.

— Самият Бог трябва да те е изпратил! Не знам как да ти благодаря.

— Много лесно: само ми покажи някой таен вход, за да вляза в манастира.

— Наистина аз знам един таен вход, но няма да ти го покажа, тъй като виждам, че си се озлобил и очите ти гледат особено, страхувам се да не направиш нещо лошо…

— Когато те спасих, аз нищо не те попитах — каза Ахмед. — И ти недей ме пита нищо, а ми покажи пътя за манастира. Аз съм грешен човек, но не съм толкова лош, колкото изглеждам.

— В манастира има една личност, която управляваше по-рано. Това е сестра Ана — каза Клариса.

— Какво стана с нея, къде е сега сестра Ана? Защо не е игуменка?

— Защото сестра Габриела я свали — каза Клариса. — Сегашната игуменка го направи, за да стане тя игуменка.

— Къде се намира сега сестра Ана?

— В най-дълбокия зимник на манастира. Защото пожелах да облекча болките й с моето посещение, игуменката ме наказа, като ме завърза на кръста.

— Заведи ме, сестро, и ми покажи пътя, който води за тъмницата, искам да я спася — каза Ахмед, като стискаше ножа си.

Клариса едва се държеше на краката си, но мисълта, че ще направи добро, я насърчи и тя събра последните си сили и тръгна към олтара. Кал Ахмед вървеше след нея. Взе една свещ от черквата, за да освети пътя в зимника. След няколко минути двамата слизаха по една ниска стълба под черквата. На последното стъпало Клариса извади ключ и го постави в ключалката.