Читаем Мъртвите сибирски полета полностью

Като чу това име, Габриела се разтрепера. Имаше защо: Кал Ахмед беше разбойник, от когото се страхуваше цяла Русия. Той беше турчин, живял първо в България, после в Русия, където се прочу с храбростта си. Той не беше обикновен разбойник. Говореше се за него, че не нападал никога бедни хора, дори се говори, че е взимал от богатите, за да помага на бедните.

И този известен Ахмед, от когото се страхува всеки жив човек в Русия, стоеше пред Габриела и я заплашваше, че ще й отмъсти. Габриела се уплаши да не би да изпълни заканата си, затова избяга и се скри в манастира.

Ахмед постоя още малко на топа място, обърна се после към своите хора и се изгуби в гората.

Когато Габриела се увери, че Ахмед не бе вече там, почна да мисли какви мерки да вземе против него, тъй като беше сигурна, че той ще удържи на думата си.

Тя повика една калугерка и й поръча да отиде бързо в Москва и да съобщи на полицията, че е видяла известния разбойник Ахмед, да изпратят едно отделение стражари.

Калугерката забърза към Москва.

— Ако не дойдат стражарите до вечерта, изгубени сме всички — помисли си Габриела.

Циганите се бяха вече отдалечили в гората. Кал Ахмед свали дюшеците от колата и положи на тях любимата си, полумъртва. Роза бе изпила отрова, за да се спаси от човека, когото искали насила да й наложат, без да го обича. Кал Ахмед пристигна късно, докторите не можаха да й помогнат. Въпреки това той не изгуби надежда, вярваше, че набожните молитви ще й помогнат.

— Рекох си, ще дойда в манастира „Св. Дева Мария“ и дойдох, но онази никаквица ме отблъсна. Но чакай, сестро, с главата си ще заплатиш за това!

Беше се мръкнало. Тъмнината се спусна тихо и бързо. Кал Ахмед можеше сега да напусне гората и да се доближи до манастира.

Той се спускаше от гората като вълк — желаеше първо да разгледа манастира и после да го нападне.

Като разглеждаше така, стори му се, че чу тихо шепнене, като че някой се молеше на Бога за помощ.

Отначало си помисли, че му се е сторило така, но когато това се повтори, той вдигна очи и видя с проницателния си поглед, че имаше нещо живо на кръста. Забеляза въжето, с което бе вързана клетницата. По облеклото й позна, че е калугерка. Той се сети веднага, че тя е жертва на лошата игуменка. И си помисли, че ако я спаси, тя ще му помогне да му покаже пътя, който води към игуменката.

Намислено и сторено. Той се покатери по едно дърво до покрива и оттам на камбанарията.

Видя една много бледа фигура с увиснала глава.

Това бе Клариса.

Кал Ахмед извади от пояса си нож и отряза въжето, с което бе вързана за кръста. Занесе я след това в камбанарията и я постави на една дъска. Извади от хайдушката си торба шише вино и наля малко в устата й. Подкрепителното питие веднага показа своето действие: Клариса почна да диша и след малко отвори очите си.

— На небето ли съм или Бог ме спаси, когато хората ме изоставиха? — шепнеше Клариса.

— Не се страхувай, драга сестро — каза Ахмед. — Не те спасих, за да ти направя някое зло, но кажи ми само кой те върза на онзи кръст горе?

— Игуменката Габриела — каза Клариса.

— Добрата игуменка? — попита сърдито Ахмед. — Тя е по-лоша от дявола!

— Тя е голяма грешница, но всичко й прощавам — каза Клариса.

— Драга набожна сестро, знам, че дълг на хората е да си прощават, както и ти прощаваш, но аз като загубен човек тълкувам работите другояче. Аз искам да й отмъстя за това, което ми стори.

— Остави отмъщението на Бога, а кажи ми сега как можа да дойдеш тук? — попита Клариса.

— Исках да те спася — каза Ахмед, — тъй като те видях отдолу.

— Самият Бог трябва да те е изпратил! Не знам как да ти благодаря.

— Много лесно: само ми покажи някой таен вход, за да вляза в манастира.

— Наистина аз знам един таен вход, но няма да ти го покажа, тъй като виждам, че си се озлобил и очите ти гледат особено, страхувам се да не направиш нещо лошо…

— Когато те спасих, аз нищо не те попитах — каза Ахмед. — И ти недей ме пита нищо, а ми покажи пътя за манастира. Аз съм грешен човек, но не съм толкова лош, колкото изглеждам.

— В манастира има една личност, която управляваше по-рано. Това е сестра Ана — каза Клариса.

— Какво стана с нея, къде е сега сестра Ана? Защо не е игуменка?

— Защото сестра Габриела я свали — каза Клариса. — Сегашната игуменка го направи, за да стане тя игуменка.

— Къде се намира сега сестра Ана?

— В най-дълбокия зимник на манастира. Защото пожелах да облекча болките й с моето посещение, игуменката ме наказа, като ме завърза на кръста.

— Заведи ме, сестро, и ми покажи пътя, който води за тъмницата, искам да я спася — каза Ахмед, като стискаше ножа си.

Клариса едва се държеше на краката си, но мисълта, че ще направи добро, я насърчи и тя събра последните си сили и тръгна към олтара. Кал Ахмед вървеше след нея. Взе една свещ от черквата, за да освети пътя в зимника. След няколко минути двамата слизаха по една ниска стълба под черквата. На последното стъпало Клариса извади ключ и го постави в ключалката.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Люди как боги
Люди как боги

Звездный флот Земли далекого будущего совершает дальний перелет в глубины Вселенной. Сверхсветовые корабли, «пожирающие» пространство и превращающие его в энергию. Цивилизации галактов и разрушителей, столкнувшиеся в звездной войне. Странные формы разума. Возможность управлять временем…Роман Сергея Снегова, написанный в редком для советской эпохи жанре «космической оперы», по праву относится к лучшим произведениям отечественной фантастики, прошедшим проверку временем, читаемым и перечитываемым сегодня.Интересно, что со времени написания и по сегодняшний день роман лишь единожды выходил в полном виде, без сокращений. В нашем издании воспроизводится неурезанный вариант книги.

Герберт Джордж Уэллс , Герберт Уэллс , Сергей Александрович Снегов

Фантастика / Классическая проза / Космическая фантастика / Фантастика: прочее / Зарубежная фантастика
Шагреневая кожа
Шагреневая кожа

По произведениям Оноре де Бальзака (1799—1850) можно составить исчерпывающее представление об истории и повседневной жизни Франции первой половины XIX века. Но Бальзак не только описал окружающий его мир, он еще и создал свой собственный мир – многотомную «Человеческую комедию». Бальзаковские герои – люди, объятые сильной, всепоглощающей и чаще всего губительной страстью. Их собственные желания оказываются смертельны. В романе «Шагреневая кожа» Бальзак описал эту ситуацию с помощью выразительной метафоры: волшебный талисман исполняет все желания главного героя, но каждое исполненное желание укорачивает срок его жизни. Так же гибельна страсть художника к совершенству, описанная в рассказе «Неведомый шедевр». При выпуске классических книг нам, издательству «Время», очень хотелось создать действительно современную серию, показать живую связь неувядающей классики и окружающей действительности. Поэтому мы обратились к известным литераторам, ученым, журналистам и деятелям культуры с просьбой написать к выбранным ими книгам сопроводительные статьи – не сухие пояснительные тексты и не шпаргалки к экзаменам, а своего рода объяснения в любви дорогим их сердцам авторам. У кого-то получилось возвышенно и трогательно, у кого-то посуше и поакадемичней, но это всегда искренне и интересно, а иногда – неожиданно и необычно. В любви к творчеству Оноре де Бальзака признаётся переводчик и историк литературы Вера Мильчина – книгу стоит прочесть уже затем, чтобы сверить своё мнение со статьёй и взглянуть на произведение под другим углом.

Оноре де Бальзак

Проза / Зарубежная классическая проза / Классическая проза