Мъртвите сибирски полета

— Чувал съм за добрината ти и че охотно помагаш на бедните. Ще приближиш ли леглото на една полумъртва, която аз обичам повече от всичко на света. И би ли отправила благословията си над нея — моята жена?

— Заведи ме при нея — каза игуменката, — всичко ще направя, стига само молитвата ми да й помогне.

— Много е болна — добави Ахмед, — може би не ще доживее до утре.

След малко сестра Ана бе заведена в друга шатра, където на вълнени дюшеци лежеше Роза Терез.

Игуменката веднага разбра, че Роза е сериозно болна. Тя едва дишаше. Ахмед просълзен коленичи пред леглото й.

— Не трябва да ме оставяш, Роза, не, не трябва да умираш. Остани при мене, моля те!

— Съвземи се, Ахмед — бъди мъж! — каза игуменката.

— Ти знаеш как я обичам, ако, не дай Бог, я загубя, ще стана още по-лош, отколкото съм сега.

Болната, като триеше очите си, потрепера — нещо, което по-рано не вършеше.

При това нейно движение Ахмед радостно извика, струваше му се, че тази жена бе извършила някакво чудо и че болната оздравя. Той се наведе и горещо я целуна по челото.

Като обви врата му с ръце, болната каза:

— Ахмед, обещай ми, че ще станеш друг, ще промениш живота си, като изоставиш този, хайдушкия!

— Обещавам ти — извика Ахмед, — само не ме напускай. Ти не трябва да ме изоставиш, а да оздравееш.

Той се наведе над нея и целуна студените й устни.

Роза се наклони. Ръцете й се отпуснаха. Трънки преминаха по тялото й и тя издъхна.

— Умря — каза игуменката.

— Кой е умрял? Нея ли да оставя? — извика Ахмед. — Тя е жива и аз я целувам, погледни! — В същото време той постави на постелката студеното тяло и започна да плаче.

— Студена, като лед студена! Сестро, чуй ме! Ах, тия очи! Те се сковаха! Ах, Роза, Роза, аз те загубих!

— Тя се прости с мъките — каза игуменката с тих глас. — Но ти обеща да изпълниш последното й желание. Остави тия хора да си идат, а ти се върни в света, където още би бил полезен.

— Да се върна в света ли? И къде, в Петербург ли? Държавата ме е осъдила на изгнание, кой ще се замисли за мене? Нима за моята глава не е обещана награда и всеки, който ме срещне на пътя си, може да ме убие.

— Русия е голяма, затова ти можеш да избереш някое малко кътче, където мирно да живееш. Обещай ми това, Ахмед, моля те.

Тъкмо когато Ахмед се гласеше да отговори, заби барабан, чу се войнишка тръба.

— Войници — каза Кал Ахмед. — Те идват за нас. Но нека дойдат, ще ни намерят готови.

Като видя жадното за мъст лице на Ахмед, игуменката пребледня.

— В името на Бога, нима така скоро ще се откажеш от дадената си дума? Мислиш ли да се противиш на толкова войници?

— Трябва ли да се предам жив в ръцете им? — каза Ахмед. — Аз ще се явя насреща им като противник, който се защитава, а не като човек, който иска да убива.

В същата минута няколко разбойника влязоха в шатрата.

— Капитане — извикаха всички в един глас, — идват войници, ще трябва да се бием с тях!

— Да се бием, така прилича на добрия юнак — каза Ахмед.

След малко и Клариса дойде и падна на колене пред игуменката.

Кал Ахмед погледна още един път умрялата; после грабна брадвата и извика:

— Последвайте ме, братя!

Той не бе направил още ни крачка и игуменката остави Клариса и се изправи пред Ахмед.

— Назад, клетнико! Нима искаш да проливаш кръв напразно — както своята, така и на своите другари?! Не прави това, остави ме да помоля войниците да не те измъчват в затвора и да не се отнасят зле с тебе, както…

— Стой, сестро! — извика Ахмед. — Ти говориш за затвор?

— И стисна по-силно брадвата. — Можеш ли да забраниш на орела да хвърчи през планините? Така също не е лесно да накараш Кал Ахмед да гине в затвора. Не, ще бъда хиляди пъти по-доволен да умра тук и да бъда разкъсан от хищните птици, отколкото да се предам в ръцете на войниците. Надявам се, че и другарите ми мислят като мене.

— Ние предпочитаме смъртта, отколкото да се предадем! — извикаха повече от 30 гласа.

— Следвайте ме тогава, приятели! — извика Кал Ахмед, като отстрани игуменката от пътя си. След това изтича навън и другарите му го последваха.

LIV. КЪРВАВАТА СВАТБА

Къщата на Ягодкин днес бе пълна с хора. Те бяха тука от няколко часа, насядали на разкошните канапета, където оживено разговаряха.

Днес Ягодкин празнува двойно празненство: омъжването на дъщеря му и на брат му. Това бе достатъчно, за да обърне вниманието на целия Петербург.

Различно се говореше между хората. Някои казваха, че съществувала омраза между братята и че никак не се разбират. Особено интригуваше хората обстоятелството, че Клариса, два пъти по-млада от чичо си, се омъжва за него. Тези, които познаваха комедианта от по-рано, се чудеха как така той измени начина си на живот. Спомняха си, че той бе беден и лишен от всичко и изведнъж стана богат човек.

Изглежда, че е спечелил някаква сума на лотария или пък брат му е подарил някой милион, казваха други. Всички се чудеха как една млада и красива мома се решава да се ожени за един стар човек.

Наистина чудно!…