Мъртвите сибирски полета

Зловещата благословия на свещеника беше произнесена — Андрей Ягодкин и Франциска бяха венчани.

Като се извърна назад, Франциска забеляза, че Николай Ягодкин плаче.

Комедиантът постави ръка върху рамото му:

— Братко, вместо да се веселиш, ти плачеш?

Ягодкин го изгледа презрително.

След малко сродниците честитиха на младоженците.

Голямо угощение се приготвяше в къщата на Ягодкин. Голямата стая на първия етаж беше богато наредена. Навсякъде личеше разкош и богатство. Нищо чудно: милионерът омъжваше дъщеря си. С това Ягодкин желаеше да манифестира своето богатство. Всички му честитяха.

Ядоха и пиха през целия ден. Франциска също имаше настроение, а Ягодкин се мъчеше да си придаде колкото е възможно по-доволен вид. Угощението продължи до разсъмване и към 8 часа сутринта гостите се разотидоха.

Не след дълго младоженците се отделиха, като всеки влезе в отделна стая.

На другия ден, когато Франциска току-що се беше облякла, на вратата тихо се почука.

— Влезте! — каза Франциска.

В стаята влезе комедиантът.

— Мила женице, добре ли прекара нощта и дали не си ме сънувала? — попита той.

Франциска цяла трепереше. Гласът му я ужаси.

— Мила моя, известно ти е — каза той, — че аз съм твой съпруг, който те е обичал и нетърпеливо е очаквал тази минута, за да ти докаже това. Не трябва да се страхуваш от мене.

— Не ме приближавай! Аз те презирам и се гнуся от тебе — извика Франциска.

— Мила, ти не си вече девойка, а моя съпруга, моя робиня и желаеш или не, трябва да ме обичаш. А сега ела с мене в стаята ми.

Но понеже тя не мръдваше, комедиантът я хвана през кръста и започна силом да я тегли към вратата.

В тая минута вратата се отвори и влезе банкерът. Достатъчен беше само един поглед, за да узнае какво ставаше в стаята. Извика заканително:

— Андрей, ела с мене в кабинета ми, имам да ти казвам нещо насаме.

За момент комедиантът се замисли, боейки се да не би брат му да му готви някаква изненада. Той провери горния джоб на палтото си.

— Добре, готов съм да дойда — отговори.

— Прощавай, мила Клариса, веднага ще се върна.

Двамата се запътиха към кабинета. Трябваше да се измине един доста тесен коридор, докато се стигне до него. Стаята на деловодителя беше точно до кабинета. Докато братята влизаха, Франциска изтича и влезе в стаята на деловодителя, за да може да подслушва, без да я забележат.

Тя дочу още отначалото, че те се скараха.

С хриплив глас Ягодкин каза:

— Андрей, за последен път те моля да върнеш дъщеря ми, бъди добър и не ми я отнемай, не ме опропастявай.

— Твоето дете е вече моя жена — отговори другият.

— Не мога да разбера какви подбуди те накараха да се ожениш за нея, но имам предчувствие, че това не ще свърши добре. Ако върнеш дъщеря ми, ще получиш един милион!

— Ха, ха, ха, навярно от фалшивите милиони? — засмя се Андрей.

Франциска трепна, като узна ужасната истина.

Тези думи подействуваха силно на банкера и той громко викна:

— Негоднико, ти бе причина да приема тия пари, но аз ще те погубя!

Клариса не виждаше какво става вътре. Тя стисна в ръка ножа, който беше взела със себе си и с който мислеше да си послужи, за да се отърве от човека, от когото се гнусеше.

— Ти отправяш срещу мен револвер? — чу се гласът на банкера. — О, сатана в човешки лик, изверг, който е готов да стане братоубиец!

— Успокой се, братко! — извика комедиантът. — Обичам те, за да не ти направя никаква злина. Но бъди послушен и мирен — и но този начин ще бъдем добри приятели. А сега довиждане, братко. Не желая повече да карам дъщеря ти да ме чака.

— Довиждане!

С голяма скорост вратата се отвори и на прага се показа тъмна фигура.

— Веднъж завиваш! — извика Франциска, издигайки блестящия нож в ръката си.

Със задавен вик някой грохна на земята.

— Той е мъртъв и аз съм свободна.

В тая минута в коридора се чу глух смях. На една врата, изправен с лампа в ръка стоеше комедиантът. Той изгледа Клариса със сатанински поглед.

— Много лошо се мина, гълъбчето ми — каза той, — ножът, който беше предопределила за мене, прободе този, когото наричаш свой баща, моя брат Николай Ягодкин.

Оставихме княгиня Хела тъкмо когато тя побягна с малкия Владимир от гората.

Като че нещо я гонеше, тя бягаше от мястото, където бе намерила детето, тя все по-силно тичаше, като не обръщаше внимание на храсталака, който я дращеше.

Отначало Владимир плачеше и се мъчеше да се откопчи от ръцете й, но тя успя да го залъже, тъй че той най-после почна да я следва като своя майка.

Негова майка! Бедното дете, то не помнеше майка си и си помисли, че Бог му е изпратил тази, за да не бъде самотно!

Хела често издигаше детето и дълго го целуваше… Тя го милваше по гладката косичка и го именуваше с разни имена. Тича така с него до късно през нощта. Полудялата почна да мисли къде ще нощува. Не смееше да остане на открито. Тя се огледа на всички страни и забеляза една пещера.

LV. СКИТНИКЪТ

Внесе в нея Владимир, направи му легло от мъх и го положи.

Детето се развесели и почна да разхвърля мъха ту на една, ту на друга страна.

Хела се наслаждаваше на тази сцена.