Читаем Мъртвите сибирски полета полностью

Зловещата благословия на свещеника беше произнесена — Андрей Ягодкин и Франциска бяха венчани.

Като се извърна назад, Франциска забеляза, че Николай Ягодкин плаче.

Комедиантът постави ръка върху рамото му:

— Братко, вместо да се веселиш, ти плачеш?

Ягодкин го изгледа презрително.

След малко сродниците честитиха на младоженците.

Голямо угощение се приготвяше в къщата на Ягодкин. Голямата стая на първия етаж беше богато наредена. Навсякъде личеше разкош и богатство. Нищо чудно: милионерът омъжваше дъщеря си. С това Ягодкин желаеше да манифестира своето богатство. Всички му честитяха.

Ядоха и пиха през целия ден. Франциска също имаше настроение, а Ягодкин се мъчеше да си придаде колкото е възможно по-доволен вид. Угощението продължи до разсъмване и към 8 часа сутринта гостите се разотидоха.

Не след дълго младоженците се отделиха, като всеки влезе в отделна стая.

На другия ден, когато Франциска току-що се беше облякла, на вратата тихо се почука.

— Влезте! — каза Франциска.

В стаята влезе комедиантът.

— Мила женице, добре ли прекара нощта и дали не си ме сънувала? — попита той.

Франциска цяла трепереше. Гласът му я ужаси.

— Мила моя, известно ти е — каза той, — че аз съм твой съпруг, който те е обичал и нетърпеливо е очаквал тази минута, за да ти докаже това. Не трябва да се страхуваш от мене.

— Не ме приближавай! Аз те презирам и се гнуся от тебе — извика Франциска.

— Мила, ти не си вече девойка, а моя съпруга, моя робиня и желаеш или не, трябва да ме обичаш. А сега ела с мене в стаята ми.

Но понеже тя не мръдваше, комедиантът я хвана през кръста и започна силом да я тегли към вратата.

В тая минута вратата се отвори и влезе банкерът. Достатъчен беше само един поглед, за да узнае какво ставаше в стаята. Извика заканително:

— Андрей, ела с мене в кабинета ми, имам да ти казвам нещо насаме.

За момент комедиантът се замисли, боейки се да не би брат му да му готви някаква изненада. Той провери горния джоб на палтото си.

— Добре, готов съм да дойда — отговори.

— Прощавай, мила Клариса, веднага ще се върна.

Двамата се запътиха към кабинета. Трябваше да се измине един доста тесен коридор, докато се стигне до него. Стаята на деловодителя беше точно до кабинета. Докато братята влизаха, Франциска изтича и влезе в стаята на деловодителя, за да може да подслушва, без да я забележат.

Тя дочу още отначалото, че те се скараха.

С хриплив глас Ягодкин каза:

— Андрей, за последен път те моля да върнеш дъщеря ми, бъди добър и не ми я отнемай, не ме опропастявай.

— Твоето дете е вече моя жена — отговори другият.

— Не мога да разбера какви подбуди те накараха да се ожениш за нея, но имам предчувствие, че това не ще свърши добре. Ако върнеш дъщеря ми, ще получиш един милион!

— Ха, ха, ха, навярно от фалшивите милиони? — засмя се Андрей.

Франциска трепна, като узна ужасната истина.

Тези думи подействуваха силно на банкера и той громко викна:

— Негоднико, ти бе причина да приема тия пари, но аз ще те погубя!

Клариса не виждаше какво става вътре. Тя стисна в ръка ножа, който беше взела със себе си и с който мислеше да си послужи, за да се отърве от човека, от когото се гнусеше.

— Ти отправяш срещу мен револвер? — чу се гласът на банкера. — О, сатана в човешки лик, изверг, който е готов да стане братоубиец!

— Успокой се, братко! — извика комедиантът. — Обичам те, за да не ти направя никаква злина. Но бъди послушен и мирен — и но този начин ще бъдем добри приятели. А сега довиждане, братко. Не желая повече да карам дъщеря ти да ме чака.

— Довиждане!

С голяма скорост вратата се отвори и на прага се показа тъмна фигура.

— Веднъж завиваш! — извика Франциска, издигайки блестящия нож в ръката си.

Със задавен вик някой грохна на земята.

— Той е мъртъв и аз съм свободна.

В тая минута в коридора се чу глух смях. На една врата, изправен с лампа в ръка стоеше комедиантът. Той изгледа Клариса със сатанински поглед.

— Много лошо се мина, гълъбчето ми — каза той, — ножът, който беше предопределила за мене, прободе този, когото наричаш свой баща, моя брат Николай Ягодкин.



Оставихме княгиня Хела тъкмо когато тя побягна с малкия Владимир от гората.

Като че нещо я гонеше, тя бягаше от мястото, където бе намерила детето, тя все по-силно тичаше, като не обръщаше внимание на храсталака, който я дращеше.

Отначало Владимир плачеше и се мъчеше да се откопчи от ръцете й, но тя успя да го залъже, тъй че той най-после почна да я следва като своя майка.

Негова майка! Бедното дете, то не помнеше майка си и си помисли, че Бог му е изпратил тази, за да не бъде самотно!

Хела често издигаше детето и дълго го целуваше… Тя го милваше по гладката косичка и го именуваше с разни имена. Тича така с него до късно през нощта. Полудялата почна да мисли къде ще нощува. Не смееше да остане на открито. Тя се огледа на всички страни и забеляза една пещера.

LV. СКИТНИКЪТ

Внесе в нея Владимир, направи му легло от мъх и го положи.

Детето се развесели и почна да разхвърля мъха ту на една, ту на друга страна.

Хела се наслаждаваше на тази сцена.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Люди как боги
Люди как боги

Звездный флот Земли далекого будущего совершает дальний перелет в глубины Вселенной. Сверхсветовые корабли, «пожирающие» пространство и превращающие его в энергию. Цивилизации галактов и разрушителей, столкнувшиеся в звездной войне. Странные формы разума. Возможность управлять временем…Роман Сергея Снегова, написанный в редком для советской эпохи жанре «космической оперы», по праву относится к лучшим произведениям отечественной фантастики, прошедшим проверку временем, читаемым и перечитываемым сегодня.Интересно, что со времени написания и по сегодняшний день роман лишь единожды выходил в полном виде, без сокращений. В нашем издании воспроизводится неурезанный вариант книги.

Герберт Джордж Уэллс , Герберт Уэллс , Сергей Александрович Снегов

Фантастика / Классическая проза / Космическая фантастика / Фантастика: прочее / Зарубежная фантастика
Пнин
Пнин

«Пнин» (1953–1955, опубл. 1957) – четвертый англоязычный роман Владимира Набокова, жизнеописание профессора-эмигранта из России Тимофея Павловича Пнина, преподающего в американском университете русский язык, но комическим образом не ладящего с английским, что вкупе с его забавной наружностью, рассеянностью и неловкостью в обращении с вещами превращает его в курьезную местную достопримечательность. Заглавный герой книги – незадачливый, чудаковатый, трогательно нелепый – своеобразный Дон-Кихот университетского городка Вэйндель – постепенно раскрывается перед читателем как сложная, многогранная личность, в чьей судьбе соединились мгновения высшего счастья и моменты подлинного трагизма, чья жизнь, подобно любой человеческой жизни, образует причудливую смесь несказанного очарования и неизбывной грусти…

Владимиp Набоков , Владимир Владимирович Набоков , Владимир Набоков

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХX века / Русская классическая проза / Современная проза