Мъртвите сибирски полета

Гостите почнаха да стават нетърпеливи, тъй като не можеха да разберат забавянето на младоженците. Всички погледи се отправяха към прозорците на горния етаж, където мислеха, че са младоженците. Мнозина бяха готови да дадат много нещо, за да разберат какво става зад дебелите стени на Ягодкиновия дом.

Николай Ягодкин се разхождаше из стаята. Лицето му го издаваше, че е много разтревожен от разговора с брат си.

Ягодкин и комедиантът бяха облечени в салонни дрехи.

— Това ли е всичко, любезни Николай, или имаш още нещо да ми кажеш? Мислех, че ще ми говориш съвсем друго нещо — че ще ме поздравиш като баща, но думите ти не са родителски.

— Родителски? Аз проклинам минутата, когато ще стана твой баща — каза Ягодкин. — Мислиш ли, че е естествено да свържеш живота си с едно младо същество ти, чиито дни са преброени?

— Но когато това момиче те обича? — каза комедиантът, като сви рамене. — Според мене тази женитба не е така неестествена, както ти мислиш.

— Голяма рядкост е човек на твоите години да се ожени за едно момиче.

— Не си прав, като мислиш, че не ще пазя дъщеря ти по-добре, отколкото всеки друг. Аз мисля, че с това ще я…

— Направиш нещастна… — каза Ягодкин.

— Нещастна? Мамиш се, брате, тя ще е много щастлива с мене.

Ягодкин се доближи до брат си и го загледа втренчено.

— Мислиш ли, че Клариса ще те обича, както жената обича своя мъж? Клариса ме обича много — каза Ягодкин, като въздъхна, — също и аз нея, и ми е много мъчно, като си помисля, че ще я направя нещастна с тази женитба. Без съмнение тя ще те намрази, щом научи за по-раншния ти живот.

— Да, ти я обичаш като единствено дете — каза комедиантът, — но има един човек, който я обича повече от тебе — този човек съм аз.

Банкерът стисна юмрук и се облегна на канапето.

— Този е най-тежкият ден от моя живот — каза той, — днес аз приличам на онзи гръцки цар, който бил заставен да пожертвува дъщеря си.

— Позволи ми да ти напомня — каза комедиантът с по-тих глас, — че аз не ще заведа дъщеря ти на смърт, а в църква — на венчило!

— Да не говорим за това, само едно ми кажи: мислиш ли, че ще можеш да убедиш Клариса да се омъжи за тебе?

— Излишно е да питаш. Не виждаш ли колко хора ни чакат долу не за да чуят спора ни, а за да изкажат своята почит и да присъствуват на венчавката ни. Клариса ще бъде моя жена, разбра ли? Горко ти, ако искаш да попречиш на това!

— Знам с какво ме заплашваш — каза Ягодкин. — Ще ме издадеш, че в касата ми има фалшиви банкноти. Добре тогава. За да избавя дъщеря си, предпочитам да стана най-бедният баща.

Той тръгна към вратата, но комедиантът го задържа.

— Глупак, какво мислиш да правиш? Нима сам искаш да паднеш в пропастта?

— Не сам, а с тебе. Искам да спася дъщеря си — каза банкерът.

— Глупец, тя не иска да я спасяваш. С постъпката си ще погубиш и трима ни.

— Нека — каза банкерът. — Щом нищо не може да се измени, аз съм съгласен с първото — да стане сватбата.

— Това ми се нрави — каза комедиантът, — ти ще разбереш от лицето на дъщеря си, че тя не е нещастна, както мислиш, а напълно щастлива.

— Не ми говори за това, известно ми е, че Клариса е нещастна.

Няколко минути по-късно двамата братя бяха в друга стая, окичена с цветя.

В сватбен тоалет Клариса беше прелестна. Беше облечена в хубаво ушита рокля от бял атлаз. Младоженецът й беше подарил бисерна огърлица, която красеше деколтето й. На главата й бе поставен миртов венец. И тази красива девойка, която цели 18 години Ягодкин бе гледал и й се бе радвал, трябваше сега да стане съпруга на един последен човек?

Щом Клариса забеляза комедианта, посрещна го и вежливо му подаде ръка, която той целуна.

След това тя целуна ръка на баща си.

— Време е да се отива в черква — каза комедиантът.

— За минутка — каза банкерът. — Остави да прегърна за последен път дъщеря си, преди да си я извел от къщата ми. Мило дете, би трябвало най-напред да получиш майчина благословия — обърна се Ягодкин към дъщеря си, — но тъй като тя е далеч, то имай бащината ми благословия.

— Нима мама не ще дойде на сватбата ми? — попита Клариса.

— Вече е време, а гостите са нетърпеливи — каза комедиантът. — Клариса, дай ръката си!

— Върви, дете мое, нека благословията ми е с тебе.

Уловил Клариса под ръка, комедиантът важно излезе навън, където ги очакваше нетърпеливата и любопитна публика.

Щом излязоха, доволен от очарованието, което тя произведе върху насъбралите се, той радостно я въведе във файтона.

— Нищо ли няма да ми кажеш? — попита той по пътя.

— Това, което имам дати кажа, е добре известно, защото много пъти и при всеки случай съм ти заявявала: че те презирам и мразя — отговори тя.

Комедиантът равнодушно вдигна рамене.

— Ти ще ме обикнеш, след брака ние ще се разберем, тъй като имаме еднакви характери. И двамата дирим щастието по необикновени пътища.

— Проклинам пътя, който съм избрала. Каква придобивка, че съм дъщеря на милионер? Аз не съм господарка на сърцето си като другите девойки…

— Ти ще бъдеш щастлива и напълно доволна от мене.

В тая минута файтонът спря пред черквата и Клариса нямаше възможност да отговори.