Мъртвите сибирски полета

Прозорците и другите отверстия бяха добре запушени, за да не може да се вижда светлина отвън, когато се запалеха лампите в цирка.

Цялото пространство на цирка беше добре осветено и винаги препълнено с посетители.

В средата се издигаше трибуна, около която седяха шест до седем души, водители на нихилистите.

Днес Бакунин председателствуваше, което показваше важността на събранието. Посетителите бяха дошли да чуят от самия Бакунин какво е сторено и какво да правят в бъдеще. До него бе седнал Бояновски, пребледнял поради внезапната смърт на майка си. От другата страна на Бакунин седеше Пал.

Бакунин погледна часовника си. После взе ножа и го заби в масата — в знак, че събранието е открито.

— Тук ли са всички? — извика мощно той.

— Да, всички.

— Сигурни ли сте, че помежду ни няма някой предател?

— Всички са верни.

— Постовете на място ли са?

— Да.

— Добре дошли тогава! Нека девизът ни бъде: „Отмъщение на предателите на родината!“

— Готови ли сте всички да се жертвувате за святото ни дело?

— Готови сме.

— Ние трябва като престъпници да се събираме нощем, но пие не сме такива. Всичко, което правим за делото пи, даже ако е нужно да убиваме, не трябва да ни плаши, тъй като ние не убиваме, а се борим. Атентатът против царя не излезе сполучлив, вместо него други пострадаха. Падналите при атентата са герои на родината си, затова да се помолим за успокоение на душите им.

Всички нихилисти станаха и стояха прави няколко минути; после всички пак седнаха и Бакунин започна:

— Нашият приятел Яники стана жертва на експлозията. Нека остане в паметта ни като неустрашим нихилист, добър другар, чието име със златни букви ще се запише в историята. Той падна като герой в борбата и сега е на небето, откъдето ще идва светлината, която ще ни осветлява тъмните пътища. За да си спомняме винаги за Яники, един наш приятел художник изрисува неговия портрет, който сега се намира тук и ще остане завинаги при нас, за да напомня за геройския му подвиг.

— Махни покривката от портрета! — извика Бакунин на едното, който стоеше до един предмет, покрит с черно платно.

Платното се вдигна и пред нихилистите се откри красиво изработеният портрет на Яники.

— Той умря — каза Бакунин, като сочеше с пръст към портрета, — но делата му ще живеят дълго в душите ни. Яники изчезна от този свят, като остави дъщеря си, която обичаше повече от очите си. Тя остана сама и беззащитна, наш дълг е да се погрижим за нея. Ние се погрижихме, като купихме едно полско имение, където тя може безгрижно да прекара живота си, обаче преди малко Пал ми съобщи, че има да ми казва нещо важно за нея, затова, Пал, говори!

Бакунин слезе от трибуната, а на нея се качи Пал.

— Приятели — извика той, — грижите, с които искаме да обсипем Лидия, ще ни се сторят на пръв поглед като че ли незаслужени.

— Незаслужени? Дъщерята на Яники е заслужила — каза един от присъствуващите.

— Когато й казах, че й отпуснахме издръжка, тя решително я отблъсна.

— Отблъсна Защо?

— Защо ли? Защото тя обича един човек, който се числи към нашите врагове.

— Това е истина. Тя мисли да замине с подполковник Данишев, назначен за управител на Красноярск. Данишев ще отиде в Сибир, за да замести капитан Николин.

Всред присъствуващите се появи негодувание.

— Приятели, не осъждайте Лидия, преди да ви е казала причината, която я заставя да стори това нещо против нашето желание. Тя реши сама да дойде, затова нека сама се оправдае. Тя ще ви каже, че не може да остави Данишев, затова да не я спираме. Братя, вие трябва да й посочите правия път от приятелство към баща й.

— Да, това е наш дълг — извикаха неколцина в един глас, — ние ще й посочим правия път.

— Доведете Лидия — каза Бакунин.

След малко се показа Лидия, покрита с наметало.

— Лидия Яникина, елате насам!

Лидия приближи.

— Братята на смъртта те молят да се откажеш от намеренията си — ще се покориш ли?

— Не мога, защото обичам Данишев и ако се откажа от него, не ще живея повече.

— Ти не си дъщеря на Яники! Той умря за нашата кауза, а ти се присъединяваш към враговете ни.

— Това не е така — каза Лидия. — Не е вярно, че аз ще бъда ваш неприятел, напротив, ще работя в полза на вашето дело. Данишев заминава като управител на Красноярск и аз като негова жена ще мога да помогна на страдащите там повече, отколкото тука. Кое е по-добре: да умра, без да съм сторила нещо, или да помогна на угнетените? Аз ви се заклевам, че ще върша винаги, когато ми се удаде случай, добри дела.

— Тя е права, приятели, няма защо да я осъждаме! Тя е истинска дъщеря на Яники — каза Бакунин. — Тя се е заклела да бъде вярна на Данишев. Ние трябва да ценим високо всички, които спазват клетвите си. Нека да я благословим, братя, и й позволим да върви. В Сибир има много нещастници, които имат нужда от нейната помощ.

— Да бъде така! — извикаха всички в един глас.

— Щастлив път, Лидия! — каза Бакунин. — Нека Бог ти помогне да вървиш по пътя, предопределен от твоя баща.

— Благодаря ви, много ви благодаря — каза Лидия. — Аз ще удържа думата си, вие ще чуете това.

Като излизаше, очите й се изпълниха със сълзи.