Читаем Мъртвите сибирски полета полностью

Шатрата на Мортиго бе наредена с изтънчен вкус. Подът бе постлан с кожи, а леглото му бе украсено с персийски килими.

— Тук можеш да се разполагаш добре, хубава жено. Искам да останеш доволна при нас; за да не скучаеш сама, ще ти пратя една прислужница. Ей, Шаури, ела тук!

На вратата се появи жена на средна възраст. Тя бе облечена по-просто от другите жени.

Тази жена не се хареса от пръв поглед на Елисавета. На лицето й като да се четеше лукавство.

— Тази е стара Шаури — каза Мортиго на Елисавета, — тя ще ви прислужва, докато сте при нас. Аз избрах нея, тъй като тя е единствената тука, която знае руски. Ще допълня, че тя е много умна и се ползува с уважението на моите хора като пророчица.

Шаури седна настрана.

— Изглежда, че не й е много присърце, че я правите слугиня — каза Елисавета.

— Дали е така или не — не ме интересува. Тя знае добре, че не търпя никакви прищявки.

Изминаха три дни, откакто Елисавета се намирате при киргизите. Чистият планински въздух и добрата храна, която се състоеше от мляко, я поправиха за късо време.

Въпреки че Мортиго бе много предпазлив в обноските си към нея и често ходеха двама на лов, тя не се чувствуваше щастлива. Нямаше друг приятел освен Мортиго. Останалите я гледаха вражески. Шаури й прислужваше, без да й заговори, и я гледаше намусено.

Една нощ, когато Мортиго отсъствуваше, Елисавета, щом си легна да спи, чу някаква глъчка пред шатрата си. Шаури бе застанала всред тълпа от киргизи и предсказваше съдбата им.

— Очаква ни нещастие, братя — казваше тя, — голямо нещастие!

— Не може ли да се предотврати това нещастие?

— Само ако се премахне жената, която донесе със себе си нещастие на нашата земя.

— Коя е тя, която донесе това нещастие у нас? — извикаха няколко души в един глас.

— Онази чужденка, която Мортиго доведе със себе си. Трябва да я принесем жертва на нашите богове, за да видим дали не ще умилостивим боговете над нас.

— Щом това е неизбежно, нека я принесем! — извикаха почти всички.

— Знам, че сте готови на това, обаче какво ще каже главатарят ни Мортиго? — запита Шаури.

— Ще я убием, преди той да си дойде от лов — каза един.

Елисавета чу всичко. Смъртната й присъда бе произнесена. Единственият й спасител Мортиго не беше тука да я избави.

Завесата на шатрата се вдигна и вътре влезе Шаури.

— Ето я тука, не е нужно да я търсите — каза тя.

За миг вързаха Елисавета и я изведоха от шатрата. Те я вързаха за едно дърво и разкъсаха дрехите й.

Елисавета гледате равнодушно какво се вършеше.

Запалиха огън пред нея, в който хвърлиха една паница най-напред, тя беше предназначена за бога на тъмнината. После хвърлиха в огъня една дива коза, след това започнаха да пият едно киргизко питие, направено от камилско мляко — кумис, и най-после почнаха да играят. Като свършиха всички встъпителни церемонии, дойде и нейният ред.

Един от киргизите се приближи до нея и я повлече към огъня. Шаури разкъса дрехата й от врата надолу. Киргизите започнаха пак да пеят някаква песен, а Шаури взе един нож и се приближи до Елисавета.

Песента свърши, ножът блесна и безмалко главата на Елисавета щеше да отскочи настрана, ако не се бе вдигнала глъчка, причинена от пристигането на Мортиго.

От един поглед Мортиго разбра цялата работа.

С дясната ръка той улови главата на Шаури, която пребледня и падна на няколко разкрача. После той се обърна към останалите и каза:

— Нещастници, как дръзнахте да сторите това? Как посмяхте да нарушите гостоприемството, което е като светиня за всеки киргиз? Вие посегнахте да убиете, и то кого? Този, който ви се довери и ви дойде като гост в дома ви и се остави под вашата закрила?

— Не сме се заклели в това.

— Какво ви е направила тази жена?

— Тя донесе нещастие в страната ни.

— Нещастие? Нима е възможно тази жена да ви донесе нещастие, глупци? — Мортиго повдигна Елисавета и я притисна до гърдите си. — Кой ви каза да сторите това? — запита Мортиго.

— Шаури — извикаха всички. — Тя самата ни каза, че ако не убием тази жена, ще ни сполети нещастие.

— Чуйте, киргизи! — извика силно Мортиго. — Който посмее да вдигне ръка срещу тази жена или дръзне да я обиди с нещо, той ще се разправя после с Мортиго, който ще му разцепи главата с тази брадва!

— Ние нищо не сме й сторили — извикаха няколко души в един глас.

— Ако бях дошъл само една минута по-късно, тя щеше да е мъртва. Благодарете, че не стана това, защото Бог знае какво щеше да се случи! Това, за което вашият главатар се е заклел, трябва да е свято и за вас. Аз се заклех за вечно приятелство и вярност. Шаури ли ви научи да сторите това? Ела тука! — заповяда й Мортиго.

— Какво обичаш? — покорно се отзова Шаури.

— Защо накара тези хора да извършат убийство?

— Защото те ненавиждам — отговори Шаури.

— Сигурно защото съм от фамилията, която свали вашето господство? Съветвам те да се отречеш от него, иначе ще пропаднеш.

— Аз не се страхувам от смъртта — отговори тази зла жена. — Заявявам ти, че животът й не е сигурен, докато съм аз жива. Ето, казвам ти открито, че съм твой враг.

— Щом е така, мои хора, вържете я. Защо се колебаете? Не ме ли признавате за ваш предводител?

Перейти на страницу:

Похожие книги

Люди как боги
Люди как боги

Звездный флот Земли далекого будущего совершает дальний перелет в глубины Вселенной. Сверхсветовые корабли, «пожирающие» пространство и превращающие его в энергию. Цивилизации галактов и разрушителей, столкнувшиеся в звездной войне. Странные формы разума. Возможность управлять временем…Роман Сергея Снегова, написанный в редком для советской эпохи жанре «космической оперы», по праву относится к лучшим произведениям отечественной фантастики, прошедшим проверку временем, читаемым и перечитываемым сегодня.Интересно, что со времени написания и по сегодняшний день роман лишь единожды выходил в полном виде, без сокращений. В нашем издании воспроизводится неурезанный вариант книги.

Герберт Джордж Уэллс , Герберт Уэллс , Сергей Александрович Снегов

Фантастика / Классическая проза / Космическая фантастика / Фантастика: прочее / Зарубежная фантастика
Пнин
Пнин

«Пнин» (1953–1955, опубл. 1957) – четвертый англоязычный роман Владимира Набокова, жизнеописание профессора-эмигранта из России Тимофея Павловича Пнина, преподающего в американском университете русский язык, но комическим образом не ладящего с английским, что вкупе с его забавной наружностью, рассеянностью и неловкостью в обращении с вещами превращает его в курьезную местную достопримечательность. Заглавный герой книги – незадачливый, чудаковатый, трогательно нелепый – своеобразный Дон-Кихот университетского городка Вэйндель – постепенно раскрывается перед читателем как сложная, многогранная личность, в чьей судьбе соединились мгновения высшего счастья и моменты подлинного трагизма, чья жизнь, подобно любой человеческой жизни, образует причудливую смесь несказанного очарования и неизбывной грусти…

Владимиp Набоков , Владимир Владимирович Набоков , Владимир Набоков

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХX века / Русская классическая проза / Современная проза