Мъртвите сибирски полета

— На дневен ред въпросът днес е, братя, да намерим по-скрито място, тъй като полицията след атентата се е засилила да ни търси. Да напуснем отечеството — не трябва, да повторим атентата. Ако първият излезе несполучлив, то ще направим още пет. Ние трябва по какъвто и да е начин да победим.

След думите на Бакунин се чу отвън подсвирване.

Всички нихилисти станаха и грабнаха ножовете си. Това бе сигнал, че някой чужденец е влязъл в събранието.

— Между нас има предател — каза Бакунин, — кой даде този сигнал?

— Един човек с маска желае да говори с Бакунин.

— Нека влезе, желая да разбера кой му е казал нашата парола.

— Смърт на предателите! — извикаха нихилистите, като вдигнаха камите си.

След малко човекът с маската застана пред Бакунин.

— Знаеш ли къде се намираш? — запита Бакунин.

— Знам. Аз нарочно ви търсих, братя на смъртта, понеже желая да говоря с вас.

— Какво искаш да ми кажеш?

— Желая да ви помоля да ме приемете за член на вашето дружество.

— Знаеш ли, че членуването в нашето дружество е равно на смърт?

— Всичко знам. Аз съм добре уведомен за това.

— Готов ли си при тези условия да станеш член?

— Да. Не се двоумете — каза непознатият, — вие не подозирате кой е пред вас. На мене е известна всяка стъпка и следа, където работят вашите врагове, аз ще ви посоча пътя към победата.

— Пътят, по който вървим, е кървав, затова те съветваме още веднъж да се откажеш от намерението си.

— Готов съм и кръв да проливам, защото съм кръвно обиден и потъпкан с крака.

— Добре, кажи кой си.

— Вижте — каза непознатият, като свали маската си.

Самият Иван Кардов?! Отначало всички го изгледаха; като се увериха в истината, всички се обезпокоиха, мислейки, че са обградени от полицията.

Отвсякъде наизскачаха и извикаха в един глас:

— Смърт на предателите, смърт на Иван Кардов!

Всички се втурнаха с голи ками към него, дори и самият Бакунин.

— Иван Кардов! — извика разпалено Бакунин. — Ти мислиш навярно, че си ни уловил, но знай, че се улови сам в примката, защото преди полицията да ни хване, ти ще станеш жертва.

Кардов стоеше и не мърдаше, като гледаше неподвижно като статуя. Той не се мръдна от мястото си, нито продума, за да се защити; дори не намери за необходимо да вдигне ръката си, за да се запази от отправените към него ножове.

— Да го уловим и го вържем — казаха неколцина. Отдавна щеше Иван Кардов да им стане жертва, ако не бе Бакунин.

— Назад! Нима желаете да го убиете? Този човек не трябва така да умре.

— Ще ме чуеш само за минутка — пошепна Кардов на Бакунин.

— Какво има да ми кажеш?

— Че всички се мамите, аз дойдох сам, без никой да ме придружава.

— Ти лъжеш, това не е истина.

— Не е мъчно да се уверите в това — пратете някой да провери и ще видите, че говоря истината. Заклевам се.

— Не се кълни — каза Бакунин, — това няма да ти помогне.

— Дайте ми за пет минути свобода и ще се уверите, че аз не съм дошъл като предател. Вижте, аз не нося никакво оръжие. Ако бях ваш неприятел, нима можех да дойда без оръжие?

— Братя, нека чуем защо е дошъл този човек — каза Бакунин на нихилистите. — Горко му, ако не каже истината!

В цирка настана гробна тишина.

— Нихилисти, досега аз бях вашият най-голям враг, понеже изпълнявах точно длъжността си; аз ви затварях, убивах, понеже това беше мой дълг. Във време на службата си аз предотвратих виновния; вие бяхте мои неприятели и аз се борех храбро с вас, обаче сега и аз имам същия враг, който и вие, затова искам заедно е вас да се боря за съсипването му.

— Как ще докажеш, че не сме твои неприятели? Нима за една нощ ти промени убежденията си?

— Онзи, на когото служих вярно, само за една нощ ме свали от висотата на положението ми!

Нихилистите разбраха какво е накарало Кардов да дойде при тях.

— Той иска да ме заточи в Сибир.

— Значи ти предаваш стария си господар, защото те е понижил и от богатство те захвърли в сиромашия?

— Не искам да го предам — каза Кардов, — а искам да му отмъстя.

— Мислиш ли, че нихилистите ще ти помогнат в това? Не, Иван Кардов, ти се мамиш. Ние имаме друг, по-висок идеал — ние се борим за майка Русия! А че императорът ти е отнел властта — ние не можем да ти помогнем. Ти не си виновен, че си ни затварял и убивал, тъй като това е било твой дълг, обаче предпочитането и покровителствуването на богатите пред бедните те прави виновен. Така правят само подлите и долни хора. Фактът, че императорът ти е отнел тази длъжност, показва, че ти не си достоен за нея и той с пълно право е сторил това.

Кардов цял побледня. Той започна да трепери, не беше очаквал такъв неуспех. Но въпреки това трябваше да се владее и да се труди по какъвто и да е начин да спечели нихилистите на своя страна, в противен случай бе загубен.