Мъртвите сибирски полета

— Да, разбира се. За тебе ние сега нищо не сме. Сега ти си главен човек, но помниш ли, когато избяга от тъмницата и дойде при нас, какъв бедняк беше? Да, да, драги ми Ашинов, така си е. Откакто стана големец, сърцето ти изстина. И преди това беше лош, но поне гледаше семейството си. Но откакто влезе в тайната полиция, започна все повече и повече да бягаш от нас.

— Аз избягах от вас, защото вие не сте за мене — извика Ашинов ядосан. — Сега, в новото си положение, аз се нуждая и от друга жена. Ти си дъщеря на един шивач и нищо не знаеш. Когато ти изпратих пари, ти не ги прие, а също така не зачете и поканата ми, с която исках да се откажеш от мене.

— Защото не исках да продам себе си и децата! Аз предпочитам да изкарвам хляба си със собствен труд. Виж ръцете ми!

— Ха-ха — изсмя се Ашинов. — Моята жена пере дрехите на другиго. Знаеш ли, че ще те изгоня от Петербург?

— Мамиш се, не ще успееш. Ти можеш да изпратиш джелатите си, но какво ли ще си помислят, като им кажа, че съм твоя жена?…

— Затова ли дойде при мене? Или пари искаш? За пари ли?

— Не, Ашинов — каза печално тя, — за друго нещо дойдох. Дойдох да ти дам срок от три дни да ни прибереш при себе си и да ни третираш като твое семейство; ако не сториш това, казвам ти, че ще отида при когото е нужно и ще кажа коя съм.

Ашинов остана като попарен.

— Ехидна проклета! — каза ядосан. — Ти искаш да предадеш собствения си мъж?

Тази кротка жена се изправи и гордо каза:

— Как така изведнъж стана мой мъж! Това, което ти казах, трябва да го направиш в разстояние на три дни. Давам ти толкова време да обмислиш. Желая да ме прибереш — както мене, така и децата ни, тъй като аз съм твоя жена. Ако не сториш това, знай, че те очаква бесилка или поне заточение в Сибир.

Ашинов сви юмруци и в яда си двамата без малко да се сбият, обаче той се сдържа.

— Знам с какво искаш да ме заплашиш — каза й Ашинов, — това нищо не е.

— Нищо ли? Нима убийството го считаш за нищо? Ще видиш нищо ли е, като съобщя на нужното място!

— Мълчи! Почакай, ще си помисля за твоето предложение, обаче всичко не ще мога да изпълня — каза й тихо Ашинов, — понеже това ще ме погуби.

— Аз и не претендирам: не искам да ме водиш в общество, аз и без това ще скучая там, искам само да знам, че децата ми имат баща. Ако не сториш това, знаеш какво те очаква!

— Недей тържествува много, жено, не е добре да дразниш Ашинов, защото…

— Защото ще ме убиеш, нали? И това не ще ти помогне, понеже писмените документи за престъплението ти са в други ръце, които вчера предадох.

— Как, ти си ги дала на другиго? — извика ядосан Ашинов.

— Да! — каза жената, като тържествуваше. — Дадох ги в ръцете на един човек, от когото не можеш ги взе. Ще ти кажа името на този човек и ти ще останеш изненадан. Слушай, името на този човек, който има документите за престъплението ти, се казва…

— Как? — запита Ашинов.

— Михаил Бакунин — каза жената на Ашинов.

Ашинов извика като луд; той вдигна ръка и искаше да удари жена си, но тя беше вече на прага на вратата.

— Довиждане, драги мъжо — каза тя, — спи спокойно, ти си учителят на хитрините ми. Сбогом и довиждане след три дни.

Ашинов остана неподвижен на прага и гледаше машинално към стълбите, откъдето преди малко си бе отишло семейството му.

„Ах, тази жена! Тя е мой враг, не трябва да я взимам при себе си, понеже ще изгубя положението си! Тя дала документите на Михаил Бакунин. Най-добре ще е да взема тези документи, защото ако изпъдя жена си и децата си и ги убия, този нихилист ще предаде документите за миналия ми живот на съдиите; в такъв случай ще пропадна. Ще трябва да заловя Михаил Бакунин. Отсега моята цел ще е да заловя онази птица, която се казва Михаил Бакунин.“

Той се разтрепера цял като от треска, захвърли домашния си халат настрана и си облече палтото. Не можеше да остане по-дълго в стаята. Той имаше нужда от въздух, иначе щеше да се удуши.

Без да обръща внимание на снега, който шибаше лицето му, въпреки че вървеше без цел, той бързаше и мислеше за въпросните документи.

Ще се върнем няколко часа назад в нашия разказ. Ще последваме Андрей Ягодкин и Франциска, които се бяха качили на тройката.

Франциска дойде на себе си от голямата изненада. Тя не предчувствуваше какво я очаква и без да мисли, извади банкнотата и я даде на Петровна. В същата минута полицаят я улови и я затвори в Петропавловската крепост. Тя бе затворена в една тъмна и мрачна килия. Беше извършила престъплението с цел да стане богата и щастлива и завърши със затвор! Изведнъж вратата на килията се отвори и директорът на затвора я изведе оттам.

— Вие сте свободна — каза й той, — вашият мъж ви очаква.

Отначало тя не вярваше, понеже се признаваше в себе си за виновна, но като видя Андрей Ягодкин, разбра, че е действителност.

— Виждаш ли, мило дете, че аз сторих онова, което много малко хора ще могат да направят. Аз ти отворих вратата на затвора — каза й Андрей Ягодкин, когато се качиха на тройката. — Трябва сега да избягаме и да потърсим място, където временно да се подслоним.